Христо Чучев: Жена ми още няма сватбена рокля
Христо Чучев е един от най-бързо прогресиращите и впечатляващи български дизайнери. Роден е и работи в Асеновград – Меката на булчинската мода. От много години той шие сватбени рокли, само че от 2016-а като че ли излезе от анонимност – истинският му жанр беше видян и оценен от родните фешън корифеи. Тази година дизайнерът бе отличен с най-високото самопризнание за мода в България – „ Златна игла 2018 “ в категория „ Булчинска мода “, а малко преди този момент получи и премията Business & Fashion Awards в категория „ Български фешън дизайнер “. Той откри втората вечер на Sofia Fashion Week SS 2018 и закри тематичното лятно празненство на Академията за мода Fashion Party Summer Chic с най-новите си сватбени оферти. Сравняват го с ливанските дизайнери от международна големина Ели Сааб, Зухаир Мурад и Зиад Накад, само че той изрично постанова собствен личен почерк в формалната мода. Неговите тоалети са желани от артистични персони, топ модели, бизнес дами. И доста булки, схваща се…
– Христо, по кое време реши да хванеш иглата?
– Завърших нещо напълно друго в гимназията – студена обработка на металите, просто тъй като трябваше нещо да изучавам. Никога не съм имал желание да се занимавам с това. От дребен рисувам и доста обичам да го върша. Ходих на уроци, аплайвах в художествена гимназия в Пловдив, само че не ме одобриха, тъй като тогава системата беше „ наши “ и „ ваши “. Бях доста отчаян и споделих, че в никакъв случай повече няма да се занимавам с изобразяване. Работих най-различни неща и най-после взех решение да се опитвам с шиенето на рокли. Всичко стана напълно непринудено.
– Вашите изненадаха ли се?
– Не мога да кажа, тъй като майка ми знаеше, че тези неща ме влекат. Ходех да си шия панталони, ризи, макар че по магазините имаше доста неща и можех да си купя. Винаги давах концепция по какъв начин да ми ги създадат. Дори шивач в Пловдив, който тогава беше доста прочут, остана сюрпризиран от това, което аз желая. Един ден взех решение да опитвам самичък и нещата взеха да се получават малко по малко. В началото, през 1991 година имах опция да стартира да шия мъжки панталони и дънки, само че взех решение, че производството не е за мен. Един млад мъж на 21-22 години не трябва да се заробва с това. Никога не съм работил в дружество, а постоянно самичък за себе си.
– Изигра ли роля това, че в Асеновград от доста години се шият булчински рокли?
– Да, те се шият в Асеновград от много време. Много хора си направиха лични ателиета, около тях се образоваха други – кои могат, кои не толкова… Има ужасно доста предложение, само че моите неща са по-различни, по-разпознаваеми, за избрани клиенти, които схващат, желаят нещо хубаво, качествено, а не са подготвени да купят каквото и да е, стига да е на ниска цена.
– Как си почиваш?
– Нямам доста време, само че обичам да вървя по планината, карам ски. Преди ходех доста за риба, само че осъзнах, че по този начин ощетявам фамилията си. С жена ми сме решили всяка година да пътуваме една седмица някъде отвън страната. Първо желаеме да обиколим Европа и да повторим и потретим местата, които сме си харесали. След това може да помислим за по-далечни дестинации. Далеч съм от модата на острови като Бали. Предпочитам да виждам крепости, да науча за историята, да опитам локалната кухня, да видя по какъв начин живеят хората, а не да си върша селфита на плажа.
– А ти ли уши роклята на жена ти?
– Не, ние не сме правили сватба…
– Нямате рокля?
– Просто по този начин сме решили. Някой ден ще си създадем фотосесия за наш спомен, тогава към този момент ще й ушия рокли. Шегувам се, в този момент й направих една – бяхме канени на женитба в Германия.
Радослав Филипов: Не одобрявам, че сме най-разумните в Космоса
Време е извънземните да посетят Земята или разкрият, че са създали това от дълго време, счита писателят
Радослав Филипов е роден на 25 февруари 1945 година във Видин. Завършва право през 1969 година в СУ „ Св. Климент Охридски ” – София. Бил е областен арбитър в Троян, Видин, Кула и Лом общо в продължение на повече от 17 години. Работи като юрист.
Опитите му да написа фантастика стартират от 1971-1972 година Има оповестени произведения във в. ”Народна юноша ”, ”Стършел ”, ”Орбита ”, „ Софийски университет ”, ”Червено знаме ” – Видин, ”Троянски глас ” – Троян, сп. „ Омега ”, сп. „ Дракус ”, в сборника „ Луд на шарено се радва ” на Община Хасково и в алманаси на Фондация „ Буквите ”.
Книгата ‘Пазачи на обрани бостани“ от Радослав Филипов е издадена като премия от хумористичния конкурс ‘Вятърничави истории“. Тя съдържа деветнадесет истории, в които се промъква сянката на това, което стопява България. То е като кобра, преди да ухапе. Черпи сила от новия закон на Нютон. Определя чудесата на света. Дава каузи на съдилищата. Твори митове за Анакондата на правосъдните зали, за героизма на юрист Хайдутов и за подвизите на магистрат Калдъръмов. И по този начин нататък, с цел да се опита най-после да ни трансформира в някакви пазачи на „ обрани бостани ”.
– Не доста от дълго време излезе от щемпел сборника ти „ Пазачи на обрани бостани ”. Имам усещания от едноименния роман, в действителност бях единият от тричленното жури в състезанието на „ Буквите ”, който гласоподава разказът да бъде номиниран. От една страна – комичен роман, от друга – доста, доста тъжна обществена история. Има ли го това и в останалите истории в книгата?
– Има го на страниците на книгата, на всички места, където господства несъответствието – сред претенциите и способностите; сред това, което е, и което би трябвало да бъде; сред безпощадния нарцисизъм и подправената угриженост за елементарните жители. Това, колкото и да е смешно на пръв взор, в края на краищата постоянно е тъжно.
– Кое най-често те въодушевява?
– Истината. Като отричане – на фалшивото; на мнимото преходно величие; на дивотиите и изхвърлянията на избрани; на безумието за състезание и за териториална власт.
– Спасява ли писането?
– Писателството ненапълно избавя пресъздаденото в творбите, дава му втори живот. А за създателя остава насладата и опцията отново да се допре до изгубеното, което е било, само че към този момент го няма.
– Юрист си, отразил ли се е професионалният ти опит върху тематиките, които засягаш в творбите си?
– Разбира се, професионалният ми опит с начало някъде откъм 1971 година е дал неизбежно отражението си върху тематиките на историите в сборника „ Пазачи на обрани бостани ”, някои от които директно засягат мои лични усещания от българското правосъдие. Дори самото заглавие на едноименния роман, а по-късно – и на целия алманах, се роди в началото по време на струпване на професионален опит, когато бях млад арбитър в незначителен балкански град. Там за пръв път чух, че някой не желал или нямало да стане надзирател на обрани бостани. Тогава си помислих, че това е някаква национална сентенция, само че колкото и да търсех чутото в сборници с национални умотворения или да е написано другаде, не го открих. Сега към този момент стигнах до убеждението, че чутото от мен тогава си е било лична мисъл на по-стария от мен сътрудник, арбитър и ръководител на тамошния съд. Наскоро, след отпечатването и публикуването на тая книга, видях тук-таме отприщено поетичното въображение на сътрудници по перо на тематика „ обран бостан ” и „ обрани бостани ”, което ме наведе на подозрения и догадки за горчивите секрети на креативния развой, без да е нужно да се цитират имена. Първоначален по-суров вид на описа за обраните бостани съм изпращал преди години за хумористичния конкурс „ Хасковски каунь ” (Хасково).
– Космосът – това ли е последната граница?
– Ако под Космос разбираме физически тела и пространства, си мисля, че нови хоризонти би трябвало да се търсят или вътре в материята, или в качествено нови обединявания от тях, с непознати свойства. Но не и в мистични визии, религия в магьоснически похвати, или в хрумвания, противоречащи на потвърденото от науката. Допустими са единствено като художествени похвати, за втълпяване на избрани послания.
– А по какъв начин виждаш правораздаването в бъдещето? Какво ще стане, в случай че машината с нейния акуратен разсъдък стартира да взема правосъдните решения? Възможно ли е въобще?
– Мисля, че е неотложно и допустимо за в бъдеще да се прави компютърна обработка на информацията /на обстоятелства, доказателства, правила и правосъдна процедура на Върховния касационен съд/, само че под погледа и отговорността на жив човек или на група от хора /съдебен състав/, които да образуват и подпишат крайния правосъден акт /присъдата или решението/.
– Вярваш ли в извънземен разсъдък?
– Не е въпрос на религия, а на рационална преценка. Земният ми разсъдък няма по какъв начин да отхвърли действителното битие на извънземния. Трудно ми е да приема, че ние, хората, сме най-разумните в цялото галактическо пространство. Даже си мисля, че е време към този момент по този начин наречените извънземни същества да посетят Земята или да ни разкрият, че са създали това от дълго време и отдавна участват в живота и в орисите ни.
И още в новия брой на Жълт Труд…
Мария Илиева се изясни в обич от сцената
Ухажор подари кабрио на Ана Иванова
Миро кръсти щерката на Фицата
Поли Паскова си подари духовно пътешестване
Митьо Пищова чества разточително
Теодора Духовникова – във подправена реклама
Адвокатът на Анджелина Джоли се отхвърли от нея
Наивна депеша проваля княз Батенберг
Гримът като терапия
Очите страдат през лятото
Лейди Гага: Животът е театър!
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 22 АВГУСТ!
– Христо, по кое време реши да хванеш иглата?
– Завърших нещо напълно друго в гимназията – студена обработка на металите, просто тъй като трябваше нещо да изучавам. Никога не съм имал желание да се занимавам с това. От дребен рисувам и доста обичам да го върша. Ходих на уроци, аплайвах в художествена гимназия в Пловдив, само че не ме одобриха, тъй като тогава системата беше „ наши “ и „ ваши “. Бях доста отчаян и споделих, че в никакъв случай повече няма да се занимавам с изобразяване. Работих най-различни неща и най-после взех решение да се опитвам с шиенето на рокли. Всичко стана напълно непринудено.
– Вашите изненадаха ли се?
– Не мога да кажа, тъй като майка ми знаеше, че тези неща ме влекат. Ходех да си шия панталони, ризи, макар че по магазините имаше доста неща и можех да си купя. Винаги давах концепция по какъв начин да ми ги създадат. Дори шивач в Пловдив, който тогава беше доста прочут, остана сюрпризиран от това, което аз желая. Един ден взех решение да опитвам самичък и нещата взеха да се получават малко по малко. В началото, през 1991 година имах опция да стартира да шия мъжки панталони и дънки, само че взех решение, че производството не е за мен. Един млад мъж на 21-22 години не трябва да се заробва с това. Никога не съм работил в дружество, а постоянно самичък за себе си.
– Изигра ли роля това, че в Асеновград от доста години се шият булчински рокли?
– Да, те се шият в Асеновград от много време. Много хора си направиха лични ателиета, около тях се образоваха други – кои могат, кои не толкова… Има ужасно доста предложение, само че моите неща са по-различни, по-разпознаваеми, за избрани клиенти, които схващат, желаят нещо хубаво, качествено, а не са подготвени да купят каквото и да е, стига да е на ниска цена.
– Как си почиваш?
– Нямам доста време, само че обичам да вървя по планината, карам ски. Преди ходех доста за риба, само че осъзнах, че по този начин ощетявам фамилията си. С жена ми сме решили всяка година да пътуваме една седмица някъде отвън страната. Първо желаеме да обиколим Европа и да повторим и потретим местата, които сме си харесали. След това може да помислим за по-далечни дестинации. Далеч съм от модата на острови като Бали. Предпочитам да виждам крепости, да науча за историята, да опитам локалната кухня, да видя по какъв начин живеят хората, а не да си върша селфита на плажа.
– А ти ли уши роклята на жена ти?
– Не, ние не сме правили сватба…
– Нямате рокля?
– Просто по този начин сме решили. Някой ден ще си създадем фотосесия за наш спомен, тогава към този момент ще й ушия рокли. Шегувам се, в този момент й направих една – бяхме канени на женитба в Германия.
Радослав Филипов: Не одобрявам, че сме най-разумните в Космоса
Време е извънземните да посетят Земята или разкрият, че са създали това от дълго време, счита писателят
Радослав Филипов е роден на 25 февруари 1945 година във Видин. Завършва право през 1969 година в СУ „ Св. Климент Охридски ” – София. Бил е областен арбитър в Троян, Видин, Кула и Лом общо в продължение на повече от 17 години. Работи като юрист.
Опитите му да написа фантастика стартират от 1971-1972 година Има оповестени произведения във в. ”Народна юноша ”, ”Стършел ”, ”Орбита ”, „ Софийски университет ”, ”Червено знаме ” – Видин, ”Троянски глас ” – Троян, сп. „ Омега ”, сп. „ Дракус ”, в сборника „ Луд на шарено се радва ” на Община Хасково и в алманаси на Фондация „ Буквите ”.
Книгата ‘Пазачи на обрани бостани“ от Радослав Филипов е издадена като премия от хумористичния конкурс ‘Вятърничави истории“. Тя съдържа деветнадесет истории, в които се промъква сянката на това, което стопява България. То е като кобра, преди да ухапе. Черпи сила от новия закон на Нютон. Определя чудесата на света. Дава каузи на съдилищата. Твори митове за Анакондата на правосъдните зали, за героизма на юрист Хайдутов и за подвизите на магистрат Калдъръмов. И по този начин нататък, с цел да се опита най-после да ни трансформира в някакви пазачи на „ обрани бостани ”.
– Не доста от дълго време излезе от щемпел сборника ти „ Пазачи на обрани бостани ”. Имам усещания от едноименния роман, в действителност бях единият от тричленното жури в състезанието на „ Буквите ”, който гласоподава разказът да бъде номиниран. От една страна – комичен роман, от друга – доста, доста тъжна обществена история. Има ли го това и в останалите истории в книгата?
– Има го на страниците на книгата, на всички места, където господства несъответствието – сред претенциите и способностите; сред това, което е, и което би трябвало да бъде; сред безпощадния нарцисизъм и подправената угриженост за елементарните жители. Това, колкото и да е смешно на пръв взор, в края на краищата постоянно е тъжно.
– Кое най-често те въодушевява?
– Истината. Като отричане – на фалшивото; на мнимото преходно величие; на дивотиите и изхвърлянията на избрани; на безумието за състезание и за териториална власт.
– Спасява ли писането?
– Писателството ненапълно избавя пресъздаденото в творбите, дава му втори живот. А за създателя остава насладата и опцията отново да се допре до изгубеното, което е било, само че към този момент го няма.
– Юрист си, отразил ли се е професионалният ти опит върху тематиките, които засягаш в творбите си?
– Разбира се, професионалният ми опит с начало някъде откъм 1971 година е дал неизбежно отражението си върху тематиките на историите в сборника „ Пазачи на обрани бостани ”, някои от които директно засягат мои лични усещания от българското правосъдие. Дори самото заглавие на едноименния роман, а по-късно – и на целия алманах, се роди в началото по време на струпване на професионален опит, когато бях млад арбитър в незначителен балкански град. Там за пръв път чух, че някой не желал или нямало да стане надзирател на обрани бостани. Тогава си помислих, че това е някаква национална сентенция, само че колкото и да търсех чутото в сборници с национални умотворения или да е написано другаде, не го открих. Сега към този момент стигнах до убеждението, че чутото от мен тогава си е било лична мисъл на по-стария от мен сътрудник, арбитър и ръководител на тамошния съд. Наскоро, след отпечатването и публикуването на тая книга, видях тук-таме отприщено поетичното въображение на сътрудници по перо на тематика „ обран бостан ” и „ обрани бостани ”, което ме наведе на подозрения и догадки за горчивите секрети на креативния развой, без да е нужно да се цитират имена. Първоначален по-суров вид на описа за обраните бостани съм изпращал преди години за хумористичния конкурс „ Хасковски каунь ” (Хасково).
– Космосът – това ли е последната граница?
– Ако под Космос разбираме физически тела и пространства, си мисля, че нови хоризонти би трябвало да се търсят или вътре в материята, или в качествено нови обединявания от тях, с непознати свойства. Но не и в мистични визии, религия в магьоснически похвати, или в хрумвания, противоречащи на потвърденото от науката. Допустими са единствено като художествени похвати, за втълпяване на избрани послания.
– А по какъв начин виждаш правораздаването в бъдещето? Какво ще стане, в случай че машината с нейния акуратен разсъдък стартира да взема правосъдните решения? Възможно ли е въобще?
– Мисля, че е неотложно и допустимо за в бъдеще да се прави компютърна обработка на информацията /на обстоятелства, доказателства, правила и правосъдна процедура на Върховния касационен съд/, само че под погледа и отговорността на жив човек или на група от хора /съдебен състав/, които да образуват и подпишат крайния правосъден акт /присъдата или решението/.
– Вярваш ли в извънземен разсъдък?
– Не е въпрос на религия, а на рационална преценка. Земният ми разсъдък няма по какъв начин да отхвърли действителното битие на извънземния. Трудно ми е да приема, че ние, хората, сме най-разумните в цялото галактическо пространство. Даже си мисля, че е време към този момент по този начин наречените извънземни същества да посетят Земята или да ни разкрият, че са създали това от дълго време и отдавна участват в живота и в орисите ни.
И още в новия брой на Жълт Труд…
Мария Илиева се изясни в обич от сцената
Ухажор подари кабрио на Ана Иванова
Миро кръсти щерката на Фицата
Поли Паскова си подари духовно пътешестване
Митьо Пищова чества разточително
Теодора Духовникова – във подправена реклама
Адвокатът на Анджелина Джоли се отхвърли от нея
Наивна депеша проваля княз Батенберг
Гримът като терапия
Очите страдат през лятото
Лейди Гага: Животът е театър!
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 22 АВГУСТ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ