Да върнем Ботйов и България в българското училище!
Христо Ботйов Петков е персона от планетарна големина! Той би трябвало да бъде въображаем като величаво единение на перо и сабя, на гений и всеотдайност, на гибел и величие.
Поет с великански гений – да беше французин, неговите стихове щяха да се учат по целия свят, като тези на Юго. Революционер с дивен подвиг – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа.
И родолюбец с чутовна меродавност – и звънките му стихове, и гръмовната му журналистика, и революционният му обсег са отдадени на едно свято дело: свободна и горда българска държавност.
Защото Христо Ботйов, Васил Левский и всичките ни възрожденци и революционери са построени държавници – ратуват освен за независимост, а за грамотност, за историческа памет, за достолепие и човешки правдини, за тъждество и правда.
И по тази причина единствено месеци след Освобождението техните следовници основават една от най-демократичните в света конституции – Търновската. В основата на този величествен акт на свободния български дух стои разбирането, че няма конституция без страна, няма страна без нация, няма нация без историческа памет.
За мен е безспорно: и през днешния ден „ най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството ”! И в случай че през 1876-а година творчеството и саможертвата на Ботйов имаха грандиозния смисъл да създадат освобождението наложително, през времето до през днешния ден те имат държавоградивния смисъл да будят и пазят българския дух.
Уникалното просветление, че тоз, който падне в пердах за независимост – той не умира, през днешния ден има смисъл точно в безсмъртието на националната памет.
Защото да помним величието на Ботйов и другите ни славни герои е нужно не на тях, а на нас! Опазването на националната еднаквост и историческата памет на българския народ е дължимо точно с цел да има тяхната всеотдайност резистентен смисъл отвън тяхното време. Това е нашият „ Радецки ” през днешния ден!
И през днешния ден тихият бял Дунав се вълнува – и водите му бучат от яд против обезродяването и заличаването на българската памет. Защото българското обучение е пометено от башибозука на отродяването, подложено е – простете ми тази крайност… – на ново Баташко кръвопролитие от глобализацията и криворазбраната приемливост.
В учебниците, по които учат децата ни, Ботйов и България към този момент ги няма… Няма ги Бенковски и Хвърковатата чета, Захари Стоянов и неговите „ Записки ”, Кочо и Балканджи Йово. Няма го споменът за величавите ни герои, няма го смисълът на родолюбието, няма го дългът пред Отечеството. Да ги върнем на мястото им – това са днешните Оборище и Околчица!
Затова подех начинанието „ Да върнем България в българското учебно заведение ” – и бленувам всеки, който носи най-малко парченце от Ботйов в душата си, да го подеме. И всякоя възраст, класа, пол, занимание да развее байрака на опазването на българската национална памет. Беден народ, остане ли и без памет, е приключен народ.
Затова Паисий постави началото на Възраждането и освобождението точно с опазването на паметта. Ако трябваше Райна княгиня през днешния ден отново да извезва флаг на протеста, би изписала със златни букви: „ Да опазим българското, с цел да го има Отечеството ”!
Защото през днешния ден още веднъж се нуждаем от Освобождение – от оковите на забравата, на безродния глобализъм и самоотричането от корените, от същността и смисъла ни.
И дано е ясно: демокрацията и участието в Европейски Съюз и НАТО освен не постановат отричане от суверенитета и националната еднаквост, а ги подсигуряват!
Народ, който може да роди персона като Христо Ботйов, е популярен народ! Величавият ни дълг през днешния ден е да опазим националната си памет. За да е имала смисъл саможертвата на героите ни – и с цел да я има тяхната и нашата България!
Текст на конституционния арбитър проф. Атанас Семов във връзка 175 години от рождението на Христо Ботев
Поет с великански гений – да беше французин, неговите стихове щяха да се учат по целия свят, като тези на Юго. Революционер с дивен подвиг – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа.
И родолюбец с чутовна меродавност – и звънките му стихове, и гръмовната му журналистика, и революционният му обсег са отдадени на едно свято дело: свободна и горда българска държавност.
Защото Христо Ботйов, Васил Левский и всичките ни възрожденци и революционери са построени държавници – ратуват освен за независимост, а за грамотност, за историческа памет, за достолепие и човешки правдини, за тъждество и правда.
И по тази причина единствено месеци след Освобождението техните следовници основават една от най-демократичните в света конституции – Търновската. В основата на този величествен акт на свободния български дух стои разбирането, че няма конституция без страна, няма страна без нация, няма нация без историческа памет.
За мен е безспорно: и през днешния ден „ най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството ”! И в случай че през 1876-а година творчеството и саможертвата на Ботйов имаха грандиозния смисъл да създадат освобождението наложително, през времето до през днешния ден те имат държавоградивния смисъл да будят и пазят българския дух.
Уникалното просветление, че тоз, който падне в пердах за независимост – той не умира, през днешния ден има смисъл точно в безсмъртието на националната памет.
Защото да помним величието на Ботйов и другите ни славни герои е нужно не на тях, а на нас! Опазването на националната еднаквост и историческата памет на българския народ е дължимо точно с цел да има тяхната всеотдайност резистентен смисъл отвън тяхното време. Това е нашият „ Радецки ” през днешния ден!
И през днешния ден тихият бял Дунав се вълнува – и водите му бучат от яд против обезродяването и заличаването на българската памет. Защото българското обучение е пометено от башибозука на отродяването, подложено е – простете ми тази крайност… – на ново Баташко кръвопролитие от глобализацията и криворазбраната приемливост.
В учебниците, по които учат децата ни, Ботйов и България към този момент ги няма… Няма ги Бенковски и Хвърковатата чета, Захари Стоянов и неговите „ Записки ”, Кочо и Балканджи Йово. Няма го споменът за величавите ни герои, няма го смисълът на родолюбието, няма го дългът пред Отечеството. Да ги върнем на мястото им – това са днешните Оборище и Околчица!
Затова подех начинанието „ Да върнем България в българското учебно заведение ” – и бленувам всеки, който носи най-малко парченце от Ботйов в душата си, да го подеме. И всякоя възраст, класа, пол, занимание да развее байрака на опазването на българската национална памет. Беден народ, остане ли и без памет, е приключен народ.
Затова Паисий постави началото на Възраждането и освобождението точно с опазването на паметта. Ако трябваше Райна княгиня през днешния ден отново да извезва флаг на протеста, би изписала със златни букви: „ Да опазим българското, с цел да го има Отечеството ”!
Защото през днешния ден още веднъж се нуждаем от Освобождение – от оковите на забравата, на безродния глобализъм и самоотричането от корените, от същността и смисъла ни.
И дано е ясно: демокрацията и участието в Европейски Съюз и НАТО освен не постановат отричане от суверенитета и националната еднаквост, а ги подсигуряват!
Народ, който може да роди персона като Христо Ботйов, е популярен народ! Величавият ни дълг през днешния ден е да опазим националната си памет. За да е имала смисъл саможертвата на героите ни – и с цел да я има тяхната и нашата България!
Текст на конституционния арбитър проф. Атанас Семов във връзка 175 години от рождението на Христо Ботев
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ