Проф. Пламен Митев: Познанията ни за Апостола са все още фрагментарни
Христо Ботев е измежду най-пламенните почитатели на Васил Левски. За неговото удивление и поклонение към Апостола можем да съдим освен по познатото на всеки българин стихотворение " Обесването на Васил Левски ", само че и по други мнения, които той прави в публицистичните си изяви за делото и заветите на Левски. За страдание, не разполагаме с достоверни свидетелства за техните възможни срещи. Някои откриватели оспорват даже, че двамата са живяли дружно, въпреки и за малко, в една Букурещка мелница през есента на 1868 година Едно обаче е несъмнено. Левски цени Христо Ботев като млад и надарен стихотворец и журналист и неслучайно преписва в тефтерчето си неговото стихотворение " На сбогуване ".
Има ли въпроси към Левски, чиито отговори към момента търсим?
Написаното и изреченото през последните близо 150 години по адрес на Левски съставлява голям информативен масив, който продължава непрестанно да се усилва. В учебниците по история и в дебелите книги за националното ни Възраждане на биографията на Апостола се отделя уместно място. Десетки художествени творби и документални филми допълват визиите ни за Дякона, а в световното интернет пространство съществуват голям брой уеб сайтове, претендиращи да ни осветлят и за най-причудливите хипотези и тайни теории, свързани с името на Левски. И все пак, колкото и необичайно да ви прозвучи, познанията ни за делата и митарствата на Апостола са към момента фрагментарни или несигурни.
За продължителни изрезки от живота на Левски не разполагаме с нужните ни свидетелства, било тъй като той е работил в условия на интрига, било тъй като документите от това време са безвъзратно изгубени, или към момента не са открити. Достатъчно е да си напомним дълголетните разногласия за рождената година на Апостола, за характера на първите му обиколки из българските земи, за възможните му идейни разногласия с Каравелов, за връзките му с Димитър Общи, за залавянето му и така нататък, и така нататък
Но Левски ни е оставил разнообразни послания и завещания. Лошото е, че или не ги помним, или не можем да ги осмислим, или пък театрално ги преповтаряме към 18-19 февруари и 18 юли и незабавно по-късно, улисани в политическото ни злободневие, бързо ги забравяме. За мен персонално, най-значимото, което Апостола ни завеща, е идеалът за демократската република, фантазията за един обективен свят, в който всички са равни пред закона и в който персоналната и национална независимост ще бъдат обезпечени на всеки, без значение от неговата етническа или религиозна принадлежност. Осъзнавам обаче, че документалното завещание на Левски не се нуждае от групово четене и дисекция, тъй като всеки, който успее да се допре до идейния свят на Апостола, би могъл да открие значимите за самия себе си послания на Дякона. И в това, впрочем, виждам и парченце от нетленната харизма на Левски.
Kmeta.bg
Има ли въпроси към Левски, чиито отговори към момента търсим?
Написаното и изреченото през последните близо 150 години по адрес на Левски съставлява голям информативен масив, който продължава непрестанно да се усилва. В учебниците по история и в дебелите книги за националното ни Възраждане на биографията на Апостола се отделя уместно място. Десетки художествени творби и документални филми допълват визиите ни за Дякона, а в световното интернет пространство съществуват голям брой уеб сайтове, претендиращи да ни осветлят и за най-причудливите хипотези и тайни теории, свързани с името на Левски. И все пак, колкото и необичайно да ви прозвучи, познанията ни за делата и митарствата на Апостола са към момента фрагментарни или несигурни.
За продължителни изрезки от живота на Левски не разполагаме с нужните ни свидетелства, било тъй като той е работил в условия на интрига, било тъй като документите от това време са безвъзратно изгубени, или към момента не са открити. Достатъчно е да си напомним дълголетните разногласия за рождената година на Апостола, за характера на първите му обиколки из българските земи, за възможните му идейни разногласия с Каравелов, за връзките му с Димитър Общи, за залавянето му и така нататък, и така нататък
Но Левски ни е оставил разнообразни послания и завещания. Лошото е, че или не ги помним, или не можем да ги осмислим, или пък театрално ги преповтаряме към 18-19 февруари и 18 юли и незабавно по-късно, улисани в политическото ни злободневие, бързо ги забравяме. За мен персонално, най-значимото, което Апостола ни завеща, е идеалът за демократската република, фантазията за един обективен свят, в който всички са равни пред закона и в който персоналната и национална независимост ще бъдат обезпечени на всеки, без значение от неговата етническа или религиозна принадлежност. Осъзнавам обаче, че документалното завещание на Левски не се нуждае от групово четене и дисекция, тъй като всеки, който успее да се допре до идейния свят на Апостола, би могъл да открие значимите за самия себе си послания на Дякона. И в това, впрочем, виждам и парченце от нетленната харизма на Левски.
Kmeta.bg
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ