На Секновение отбелязваме края на лятото и почитаме свети Йоан Кръстител
Християнска памет и национална мъдрост се преплитат на 29 август
На 29 август Българската православна черква отбелязва един от най-значимите си празници - Отсичане главата на свети Йоан Кръстител. Този ден, прочут в националната традиция като Секновение, съчетава дълбоката християнска респект към Предтечата с богата система от национални вярвания и традиции.
Светата Църква уважава свети Йоан Кръстител като най-великия от пророците, посвещавайки на неговата памет цели пет дни в годината. На 29 август се възпоменава мъченическата му гибел посредством обезглавяване по заповед на юдейския тетрарх Ирод Антипа.
Историческата основа на празника
" Християнството доста постоянно една свята персона се уважава в деня на нейната гибел, изключително когато тази гибел е мъченическа ". Историческата меродавност на събитията към гибелта на свети Йоан се удостоверява освен от евангелските текстове, само че и от самостоятелни исторически източници. Йосиф Флавий, съвременник на апостолите, документира в своите " Юдейски древности " съществуването и активността на Йоан Кръстител, потвърждавайки библейските сведения.
Според църковната традиция, св. Йоан е изобличил цар Ирод Антипа за неговия противозаконен брак с Иродиада, дамата на личния му брат Филип. " Това било директно нарушаване на Седмата заповед на Мойсей ", което довело до хвърлянето на Предтечата в тюрма и последващата му екзекуция.
Светият новомъченик Спас Струмишки
На същия ден църквата уважава и паметта на преподобни Анастасий (Спас) Струмишки - български новомъченик от XVIII век. Роден към 1774 година в село Радовиш в Струмишката епархия, той умрял страдалчески на 8 август 1794 година в Солун, отказвайки да се отхвърли от православната религия.
" Християнин съм! Не се отхвърлям от вярата си! " - тези думи на младия Спас, повтаряни макар жестоките мъчения, остават удостоверение за непоколебимата религия на българския народ даже в най-тежките времена.
Секновение - митичното и практичното в националната традиция
Народният календар нарекъл този ден Секновение поради вярването, че " на тази дата лятото се сече " и стартира преходът към есента. Според старите хора, " денят и нощта се стигат " и стават равни по времетраене, което маркира астрономическия завършек на лятото.
Природните промени и суеверията
В националните показа Секновение отбелязва съществени промени в природата. " Водата в изворите и реките също става студено и става несъответствуваща за къпане ". На този ден, съгласно поверията, " змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света ".
Особено забавни са вярванията за демоните на природата: " змейовете, самодивите, самовилите, русалките и други същества също се прибират в своите зимовища накрай света ". Това основава визията, че след Секновение земята е очистена от вредоносни сили.
Забраните и рестриктивните мерки
Секновение се счита за " тежък ден ", през който се съблюдават строги ограничавания:
Хранителни табута: По прилика с пролятата кръв на светеца се заобикалят алените храни и питиета - " дини, грозде, сливи, домати " и алено вино. Разрешава се единствено бяло грозде и бяло вино.
Работни ограничавания: " Не се стартира никаква работа или план, тъй като няма да се получи добре ". Особено внимание се обръща на острите предмети - не се борави с ножове, ножици или други режещи принадлежности.
Пътни забрани: Не се потегля на път, защото всяко начинание в този ден се счита за обречено на крах.
Църковната позиция към националните поверия
Важно е да се означи, че църковните управляващи вършат разграничаване сред формалната литургична традиция и националните суеверия. " Духовници разясняват, че това са бабини деветини, защото в Типика няма и ред за такова самоограничение ". Единствените публични църковни условия са спазването на непоколебим пост (без растителна мазнина) и въздържанието от месо, млечни артикули и риба.
Културно-историческо значение
Секновение съставлява неповторим образец за синкретизма сред християнската нематериалност и античните български национални вярвания. Празникът илюстрира по какъв начин формалната църковна традиция се преплита с националната мъдрост, създавайки богата културна матрица, която оцелява епохи.
" Празникът Секновение има надълбоко значение в българската национална просвета, свързвайки езическите и християнските показа за цикличността на живота и природата ". Той маркира освен църковна памет, само че и значим миг в националния календар - прехода сред сезоните и подготовката за новия цикъл в природата.
Днешният празник ни припомня за значимостта на духовната неотстъпчивост, както я демонстрираха свети Йоан Кръстител и свети Спас Струмишки, само че също по този начин и за дълбоката връзка сред българския народ и ритмите на природата, съхранена в богатата ни фолклорна традиция.
На 29 август Българската православна черква отбелязва един от най-значимите си празници - Отсичане главата на свети Йоан Кръстител. Този ден, прочут в националната традиция като Секновение, съчетава дълбоката християнска респект към Предтечата с богата система от национални вярвания и традиции.
Светата Църква уважава свети Йоан Кръстител като най-великия от пророците, посвещавайки на неговата памет цели пет дни в годината. На 29 август се възпоменава мъченическата му гибел посредством обезглавяване по заповед на юдейския тетрарх Ирод Антипа.
Историческата основа на празника
" Християнството доста постоянно една свята персона се уважава в деня на нейната гибел, изключително когато тази гибел е мъченическа ". Историческата меродавност на събитията към гибелта на свети Йоан се удостоверява освен от евангелските текстове, само че и от самостоятелни исторически източници. Йосиф Флавий, съвременник на апостолите, документира в своите " Юдейски древности " съществуването и активността на Йоан Кръстител, потвърждавайки библейските сведения.
Според църковната традиция, св. Йоан е изобличил цар Ирод Антипа за неговия противозаконен брак с Иродиада, дамата на личния му брат Филип. " Това било директно нарушаване на Седмата заповед на Мойсей ", което довело до хвърлянето на Предтечата в тюрма и последващата му екзекуция.
Светият новомъченик Спас Струмишки
На същия ден църквата уважава и паметта на преподобни Анастасий (Спас) Струмишки - български новомъченик от XVIII век. Роден към 1774 година в село Радовиш в Струмишката епархия, той умрял страдалчески на 8 август 1794 година в Солун, отказвайки да се отхвърли от православната религия.
" Християнин съм! Не се отхвърлям от вярата си! " - тези думи на младия Спас, повтаряни макар жестоките мъчения, остават удостоверение за непоколебимата религия на българския народ даже в най-тежките времена.
Секновение - митичното и практичното в националната традиция
Народният календар нарекъл този ден Секновение поради вярването, че " на тази дата лятото се сече " и стартира преходът към есента. Според старите хора, " денят и нощта се стигат " и стават равни по времетраене, което маркира астрономическия завършек на лятото.
Природните промени и суеверията
В националните показа Секновение отбелязва съществени промени в природата. " Водата в изворите и реките също става студено и става несъответствуваща за къпане ". На този ден, съгласно поверията, " змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света ".
Особено забавни са вярванията за демоните на природата: " змейовете, самодивите, самовилите, русалките и други същества също се прибират в своите зимовища накрай света ". Това основава визията, че след Секновение земята е очистена от вредоносни сили.
Забраните и рестриктивните мерки
Секновение се счита за " тежък ден ", през който се съблюдават строги ограничавания:
Хранителни табута: По прилика с пролятата кръв на светеца се заобикалят алените храни и питиета - " дини, грозде, сливи, домати " и алено вино. Разрешава се единствено бяло грозде и бяло вино.
Работни ограничавания: " Не се стартира никаква работа или план, тъй като няма да се получи добре ". Особено внимание се обръща на острите предмети - не се борави с ножове, ножици или други режещи принадлежности.
Пътни забрани: Не се потегля на път, защото всяко начинание в този ден се счита за обречено на крах.
Църковната позиция към националните поверия
Важно е да се означи, че църковните управляващи вършат разграничаване сред формалната литургична традиция и националните суеверия. " Духовници разясняват, че това са бабини деветини, защото в Типика няма и ред за такова самоограничение ". Единствените публични църковни условия са спазването на непоколебим пост (без растителна мазнина) и въздържанието от месо, млечни артикули и риба.
Културно-историческо значение
Секновение съставлява неповторим образец за синкретизма сред християнската нематериалност и античните български национални вярвания. Празникът илюстрира по какъв начин формалната църковна традиция се преплита с националната мъдрост, създавайки богата културна матрица, която оцелява епохи.
" Празникът Секновение има надълбоко значение в българската национална просвета, свързвайки езическите и християнските показа за цикличността на живота и природата ". Той маркира освен църковна памет, само че и значим миг в националния календар - прехода сред сезоните и подготовката за новия цикъл в природата.
Днешният празник ни припомня за значимостта на духовната неотстъпчивост, както я демонстрираха свети Йоан Кръстител и свети Спас Струмишки, само че също по този начин и за дълбоката връзка сред българския народ и ритмите на природата, съхранена в богатата ни фолклорна традиция.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ