Църквата почита на 27 октомври св. мчк Нестор. Преп. Димитрий Басарбовски
Християнинът Нестор победил великана Лий, любимеца на императора, за което бил осъден с обезглавяване
Св. страдалец Нестор е момъкът християнин, за който се приказва в житието на св. Димитрий Мироточиви. Преди да излезе на битка с великана Лий, императорът пожалил неговата младост и го запитал:
- Как смееш да отидеш против тоя герой, който е прочут в целия свят?
Нестор дал отговор:
- Велика и непобедима е силата на моя Христос!
Като чул името Христово, императорът се разгневил и му заповядал да отиде на битка с Лий.
Момъкът се прекръстил, впуснал се в битка с Лий и го победил. От високия подиум го хвърлил върху копията долу, както той по-рано хвърлял другите и изключително почтените християни.
Разярил се императорът. Веднага издал заповед: Нестор да бъде обезглавен. Изложени били две учредения: Нестор е християнин. Нестор е умъртвил Лий, любимеца на императора.
С елементарното си житие св. Димитрий просиял измежду българския народ, а Бог го популяризирал посмъртно с доста чудеса
Димитрий Басарбовски бил родом от село Басарбово, ситуирано към река Лом, Русенско. Бил наследник на небогати, само че благочестиви родители. Юношеството си прекарал не в преодоляване на просвета и всякакви изкуства, нито пък на някой поминък. Не се занимавал с игри и други развлечения. От всичко това юношата се пазел и отчуждавал, а се предал на проучване на най-важното изкуство - асимилиране добродетелите на Авраам, Исаак и Иаков, посредством които се доближил до Бога и Му станал благ.
За да може да беседва с Бога в цялостна тишина и успокоение, свети Димитрий решил да се уедини в манастир. Бог му оказал помощ да извърши желанието си. Щом се отдалечил от селото, по течението на река Русенски Лом, намерил една пещера, която е била към този момент манастир. Там той дал отшелнически клетви и радостно запял: " Се удалихся, бегая водворихся в пустыни. "
Преподобни Паисий Хилендарски в своята " Славянобългарска история " сочи 1685 година вероятно като година на гибелта му. Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Прекарал целия си живот самичък. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място починал и там бил заровен. По-късно Бог разкрил на някои индивиди неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с елементарното си житие св. Димитрий просиял измежду българския народ. Бог го популяризирал посмъртно с доста чудеса.
Според други източници през 1767 година военачалник Петър Салтиков отнесъл светите мощи на св. Димитрий Басарбовски от с. Басарбово в Букурещ. Двеста тридесет и осем години по-късно, на 27 октомври 2005 година, по молба на Н. Св. Българския патриарх Максим Негово Блаженство Румънският патриарх Теоктист направи скъп подарък на Басарбовския манастир - икона с облика на св. Димитрий, в която е вградена парченце от светите му мощи.
Манастирът е повдигнат край родното село на светеца и отстои на 10 километра южно от Русе. В него иконата със светите мощи бе положена за предпазване и поклонение.
Св. страдалец Нестор е момъкът християнин, за който се приказва в житието на св. Димитрий Мироточиви. Преди да излезе на битка с великана Лий, императорът пожалил неговата младост и го запитал:
- Как смееш да отидеш против тоя герой, който е прочут в целия свят?
Нестор дал отговор:
- Велика и непобедима е силата на моя Христос!
Като чул името Христово, императорът се разгневил и му заповядал да отиде на битка с Лий.
Момъкът се прекръстил, впуснал се в битка с Лий и го победил. От високия подиум го хвърлил върху копията долу, както той по-рано хвърлял другите и изключително почтените християни.
Разярил се императорът. Веднага издал заповед: Нестор да бъде обезглавен. Изложени били две учредения: Нестор е християнин. Нестор е умъртвил Лий, любимеца на императора.
С елементарното си житие св. Димитрий просиял измежду българския народ, а Бог го популяризирал посмъртно с доста чудеса
Димитрий Басарбовски бил родом от село Басарбово, ситуирано към река Лом, Русенско. Бил наследник на небогати, само че благочестиви родители. Юношеството си прекарал не в преодоляване на просвета и всякакви изкуства, нито пък на някой поминък. Не се занимавал с игри и други развлечения. От всичко това юношата се пазел и отчуждавал, а се предал на проучване на най-важното изкуство - асимилиране добродетелите на Авраам, Исаак и Иаков, посредством които се доближил до Бога и Му станал благ.
За да може да беседва с Бога в цялостна тишина и успокоение, свети Димитрий решил да се уедини в манастир. Бог му оказал помощ да извърши желанието си. Щом се отдалечил от селото, по течението на река Русенски Лом, намерил една пещера, която е била към този момент манастир. Там той дал отшелнически клетви и радостно запял: " Се удалихся, бегая водворихся в пустыни. "
Преподобни Паисий Хилендарски в своята " Славянобългарска история " сочи 1685 година вероятно като година на гибелта му. Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Прекарал целия си живот самичък. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място починал и там бил заровен. По-късно Бог разкрил на някои индивиди неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с елементарното си житие св. Димитрий просиял измежду българския народ. Бог го популяризирал посмъртно с доста чудеса.
Според други източници през 1767 година военачалник Петър Салтиков отнесъл светите мощи на св. Димитрий Басарбовски от с. Басарбово в Букурещ. Двеста тридесет и осем години по-късно, на 27 октомври 2005 година, по молба на Н. Св. Българския патриарх Максим Негово Блаженство Румънският патриарх Теоктист направи скъп подарък на Басарбовския манастир - икона с облика на св. Димитрий, в която е вградена парченце от светите му мощи.
Манастирът е повдигнат край родното село на светеца и отстои на 10 километра южно от Русе. В него иконата със светите мощи бе положена за предпазване и поклонение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ