Да надбягаш страха: Христина и смелостта да продължиш
Христина Келисакиева е от тези хора, които намират своя път в придвижване, даже когато наподобява, че всичко към тях стопира. Въпреки че стартира да бяга на 27-годишна възраст, Христина и бягането към този момент имат дълга история.
Тя е от Бяла, работи в локалната администрация като експерт,,Комуникации ”. Организира културни и спортни събития, юношески действия и интернационалните връзки в родния си град. Христина ни споделя за началото, страха и какъв брой огромна мотивация могат да бъдат хората към теб.
Започва да бяга в сложен прочувствен миг - когато неин непосредствен се разболява. В такава обстановка, в която знае, че не може да направи нищо, Христина изпитва потребност да върне контрола над себе си и намира избавление в придвижването.
В началото бяга единствено през уикендите и почивни дни. “Изстисквах всичко - въпроси, горест, прочувствен стрес, даже и силите си, с цел да мога през делничните дни да се възстановя и да повторя още веднъж идващия уикенд.
Първите крачки и дългия път напред
Постепенно, усеща че стартира да ѝ става по-лесно. Поставя си една насочна точка, до която цели да стигне без да стопира и с времето тази точка стартира да се отдалечава.
Решава да се провокира и се включва в Маратон Варна на най-късата отдалеченост от 8 км.,,Беше нещо доста ужасно за мен, едвам финиширах, само че тогава нямах никакви знания за бягането. ”
С времето стартира да тренира все по-осъзнато и структурирано. Ако в началото избира да бяга сама, без хора, които да основават напрежение, то през днешния ден тя от ден на ден има потребност от обществени бягания.
“От едно предпочитание за прочувствено разформироване и непоклатимост, с времето станах разпален и разгорещен бегач. ”, казв тя.
В дребния град интензивният спорт, изключително бягането, постоянно се възприема като нещо необичайно. Днес обаче тя съумява да стимулира даже нейни другари, които не бягат, да се включат в тренировките ѝ.
Паданията, които ни изправят
Истинското предизвикателство за Христина идва по време на трейл съревнование, когато пада на трасето. Физическата контузия минава бързо, само че прочувствената - страхът, че това може да се повтори, продължава да я преследва.
Христина признава, че усеща напрежение при огромни спускания и даже мисълта за наново рухване я тормози, само че отхвърля да живее в боязън.
Съзнателно изтрива зоната си на комфорт и избира да се изправя пред провокации, които знае, че ще ѝ бъдат сложни.
За Христина ключът са хората - желанието ѝ да преодолее страха се ускорява, когато е заобиколена от положителни, вдъхновяващи и стимулирани бегачи, които я карат да има вяра, че може повече. Такива са бегачите от тима на ASICS FrontRunner.
Започва да тренира по трейл пътеките към Бяла, с ясна и структурирана подготовка, с цел да трансформира страха в цел и сила. Тази година Христина се изправя пред страха си и взе участие в трейл съревнование.,,Искам да покажа, че всеки боязън може да бъде преодолян, стига да си го поставиш за цел, ” споделя тя.
Силата на поддръжката
Христина е човек, който си слага реалистични и постижими цели, с цел да не остане разочарована, само че всяко съревнование ѝ носи нови победи и положителни резултати, които я стимулират да продължава и да подвига летвата.
На съревнование през 2024 година в Несебър, Христина и нейна другарка бягат дистанцията от 21 километра. Условията са тежки - зимна стихия, вятър, сняг и мъгла. Още в първата четвърт на надпреварата нейната другарка е подготвена да се откаже, само че Христина ѝ дава поддръжка. Двете сполучливо финишират със сълзи на очите.
“Въпреки това, че не съм умел и бърз бегач, съумях да я стимулирам да приключи. С мъничко поддръжка в даден миг, всеки може да преодолее компликациите, които се изправят на пътя му. ”
Да предадеш нататък
Днес най-голямата ѝ мощ е пътят, който е извървяла, и обкръжението ѝ, което я въодушевява. За Христина е значимо да съобщи нататък това, в което има вяра най-дълбоко.,,Никога не е късно човек да стартира да се движи поради себе си. ‘Sound Mind, Sound Body’ демонстрира, че придвижването има мощ оттатък физическото изпитание. ”
За нея да бъде част от ASICS FrontRunner е,,едновременно достижение, отговорност, само че и огромно ентусиазъм, ” тъй като това са хора които не просто бягат, само че и носят обръщение вдъхновявайки смяната с персоналния си образец.
Когато я питаме за обичаните обувки, Христина се усмихва:,,Имам мощна прочувствена връзка с ASICS Novablast. Това са първите маратонки, които си купих, когато започнах да тичам. До ден сегашен са най-любимият ми модел. Особено ми харесват цветовете. ” За надпревари избира ASICS Metaspeed, с които споделя, че реализира по-добри резултати с по-малко старания.
,,За мен нито напредъкът, нито резултатът от едно тичане се мерят с хронометър. Най-важното са страстите и образецът, който даваме. ”
Историята на Христина е доказателство, че в никакъв случай не е прекомерно късно да победиш страха и да тръгнеш по пътя към себе си.
Дори и когато ти се коства, че бягаш постепенно, в действителност надбягваш страховете си и вдъхновяваш тези, които имат потребност да видят, че е допустимо.
Тя е от Бяла, работи в локалната администрация като експерт,,Комуникации ”. Организира културни и спортни събития, юношески действия и интернационалните връзки в родния си град. Христина ни споделя за началото, страха и какъв брой огромна мотивация могат да бъдат хората към теб.
Започва да бяга в сложен прочувствен миг - когато неин непосредствен се разболява. В такава обстановка, в която знае, че не може да направи нищо, Христина изпитва потребност да върне контрола над себе си и намира избавление в придвижването.
В началото бяга единствено през уикендите и почивни дни. “Изстисквах всичко - въпроси, горест, прочувствен стрес, даже и силите си, с цел да мога през делничните дни да се възстановя и да повторя още веднъж идващия уикенд. Първите крачки и дългия път напред
Постепенно, усеща че стартира да ѝ става по-лесно. Поставя си една насочна точка, до която цели да стигне без да стопира и с времето тази точка стартира да се отдалечава.
Решава да се провокира и се включва в Маратон Варна на най-късата отдалеченост от 8 км.,,Беше нещо доста ужасно за мен, едвам финиширах, само че тогава нямах никакви знания за бягането. ”
С времето стартира да тренира все по-осъзнато и структурирано. Ако в началото избира да бяга сама, без хора, които да основават напрежение, то през днешния ден тя от ден на ден има потребност от обществени бягания.
“От едно предпочитание за прочувствено разформироване и непоклатимост, с времето станах разпален и разгорещен бегач. ”, казв тя.
В дребния град интензивният спорт, изключително бягането, постоянно се възприема като нещо необичайно. Днес обаче тя съумява да стимулира даже нейни другари, които не бягат, да се включат в тренировките ѝ.
Паданията, които ни изправят Истинското предизвикателство за Христина идва по време на трейл съревнование, когато пада на трасето. Физическата контузия минава бързо, само че прочувствената - страхът, че това може да се повтори, продължава да я преследва.
Христина признава, че усеща напрежение при огромни спускания и даже мисълта за наново рухване я тормози, само че отхвърля да живее в боязън.
Съзнателно изтрива зоната си на комфорт и избира да се изправя пред провокации, които знае, че ще ѝ бъдат сложни.
За Христина ключът са хората - желанието ѝ да преодолее страха се ускорява, когато е заобиколена от положителни, вдъхновяващи и стимулирани бегачи, които я карат да има вяра, че може повече. Такива са бегачите от тима на ASICS FrontRunner.
Започва да тренира по трейл пътеките към Бяла, с ясна и структурирана подготовка, с цел да трансформира страха в цел и сила. Тази година Христина се изправя пред страха си и взе участие в трейл съревнование.,,Искам да покажа, че всеки боязън може да бъде преодолян, стига да си го поставиш за цел, ” споделя тя.
Силата на поддръжката
Христина е човек, който си слага реалистични и постижими цели, с цел да не остане разочарована, само че всяко съревнование ѝ носи нови победи и положителни резултати, които я стимулират да продължава и да подвига летвата.
На съревнование през 2024 година в Несебър, Христина и нейна другарка бягат дистанцията от 21 километра. Условията са тежки - зимна стихия, вятър, сняг и мъгла. Още в първата четвърт на надпреварата нейната другарка е подготвена да се откаже, само че Христина ѝ дава поддръжка. Двете сполучливо финишират със сълзи на очите.
“Въпреки това, че не съм умел и бърз бегач, съумях да я стимулирам да приключи. С мъничко поддръжка в даден миг, всеки може да преодолее компликациите, които се изправят на пътя му. ”
Да предадеш нататък Днес най-голямата ѝ мощ е пътят, който е извървяла, и обкръжението ѝ, което я въодушевява. За Христина е значимо да съобщи нататък това, в което има вяра най-дълбоко.,,Никога не е късно човек да стартира да се движи поради себе си. ‘Sound Mind, Sound Body’ демонстрира, че придвижването има мощ оттатък физическото изпитание. ”
За нея да бъде част от ASICS FrontRunner е,,едновременно достижение, отговорност, само че и огромно ентусиазъм, ” тъй като това са хора които не просто бягат, само че и носят обръщение вдъхновявайки смяната с персоналния си образец.
Когато я питаме за обичаните обувки, Христина се усмихва:,,Имам мощна прочувствена връзка с ASICS Novablast. Това са първите маратонки, които си купих, когато започнах да тичам. До ден сегашен са най-любимият ми модел. Особено ми харесват цветовете. ” За надпревари избира ASICS Metaspeed, с които споделя, че реализира по-добри резултати с по-малко старания.
,,За мен нито напредъкът, нито резултатът от едно тичане се мерят с хронометър. Най-важното са страстите и образецът, който даваме. ”
Историята на Христина е доказателство, че в никакъв случай не е прекомерно късно да победиш страха и да тръгнеш по пътя към себе си.
Дори и когато ти се коства, че бягаш постепенно, в действителност надбягваш страховете си и вдъхновяваш тези, които имат потребност да видят, че е допустимо. Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ