Пътят на едно момиче от художествената гимнастика, през анорексията до бодибилдинга
Хранителните разстройства постоянно стартират безшумно, само че могат да оставят следи за цялостен живот. Пътят към възобновяване е друг за всеки. За 22-годишната Ванеса той не минава през бягство от тялото, а през спорт, който я учи да го почита.
В годините, когато множеството младежи търсят себе си, Ванеса се бори за живота си. Хранителното ѝ разстройство се задълбочава в тийнейджърска възраст – интервал, в който тренира художествена гимнастика. Дали повода е натискът за " съвършена фигура “ в спорта, или раздялата на родителите ѝ, тя не може да каже сигурно. Факт е обаче, че точно тогава положението ѝ се утежнява най-силно.
В един миг Ванеса изцяло стопира да се храни, споделя тя пред NOVA. Кризата идва в ден, в който даже не съумява да отиде на подготовка – сигнал, че ситуацията е сериозно. Тогава се обръща към майка си и за първи път признава, че има проблем. По това време тежи едвам към 30 кг при растеж 165 сантиметра и едвам се задържа на краката си.
Следват тежки медицински диагнози. Лекарите предизвестяват, че органите и сърцето ѝ са съществено повредени и че, в случай че продължи да не се храни и да тренира, рискът за живота ѝ е действителен. Така стартира дългият и сложен път на възобновяване – освен физическо, само че и психическо.
Години наред Ванеса живее със боязън – даже от кантара. Едва относително скоро съумява да се изправи против това чувство. С времето стартира да построява нова връзка със себе си и с тялото си. Осъзнава, че то не ѝ е зложелател, а сътрудник, който би трябвало да бъде чут и почитан. Спира да го управлява и санкционира, и стартира да се вслушва в потребностите му – от храна и отмора до придвижване.
Именно тогава в живота ѝ влиза бодибилдингът. Спортът ѝ оказва помощ да преодолее страха от килограмите и да промени метода, по който гледа на личното си тяло. За Ванеса тренировките към този момент не са средство за самонаказание, а за грижа и признателност.
Днес предишното остава част от нея, само че към този момент не я дефинира. Ванеса се разсънва с чувство за признателност – че може да се движи, да тренира и да бъде здрава. За нея това е ежедневна победа.
От човек, борещ се за оцеляване, Ванеса се трансформира в треньор, който оказва помощ на други хора да намерят салдото и да се заобичат повече. Защото от време на време най-голямата мощ не е просто да спасиш себе си, а да окажеш помощ и на различен да повярва в себе си.
В годините, когато множеството младежи търсят себе си, Ванеса се бори за живота си. Хранителното ѝ разстройство се задълбочава в тийнейджърска възраст – интервал, в който тренира художествена гимнастика. Дали повода е натискът за " съвършена фигура “ в спорта, или раздялата на родителите ѝ, тя не може да каже сигурно. Факт е обаче, че точно тогава положението ѝ се утежнява най-силно.
В един миг Ванеса изцяло стопира да се храни, споделя тя пред NOVA. Кризата идва в ден, в който даже не съумява да отиде на подготовка – сигнал, че ситуацията е сериозно. Тогава се обръща към майка си и за първи път признава, че има проблем. По това време тежи едвам към 30 кг при растеж 165 сантиметра и едвам се задържа на краката си.
Следват тежки медицински диагнози. Лекарите предизвестяват, че органите и сърцето ѝ са съществено повредени и че, в случай че продължи да не се храни и да тренира, рискът за живота ѝ е действителен. Така стартира дългият и сложен път на възобновяване – освен физическо, само че и психическо.
Години наред Ванеса живее със боязън – даже от кантара. Едва относително скоро съумява да се изправи против това чувство. С времето стартира да построява нова връзка със себе си и с тялото си. Осъзнава, че то не ѝ е зложелател, а сътрудник, който би трябвало да бъде чут и почитан. Спира да го управлява и санкционира, и стартира да се вслушва в потребностите му – от храна и отмора до придвижване.
Именно тогава в живота ѝ влиза бодибилдингът. Спортът ѝ оказва помощ да преодолее страха от килограмите и да промени метода, по който гледа на личното си тяло. За Ванеса тренировките към този момент не са средство за самонаказание, а за грижа и признателност.
Днес предишното остава част от нея, само че към този момент не я дефинира. Ванеса се разсънва с чувство за признателност – че може да се движи, да тренира и да бъде здрава. За нея това е ежедневна победа.
От човек, борещ се за оцеляване, Ванеса се трансформира в треньор, който оказва помощ на други хора да намерят салдото и да се заобичат повече. Защото от време на време най-голямата мощ не е просто да спасиш себе си, а да окажеш помощ и на различен да повярва в себе си.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ