Храните поскъпват в световен мащаб
Храните в международен проект нарастват през март за пръв път от седем месеца поради покачващите се интернационалните котировки на растителна масла, млечни артикули и месо, регистрират от организацията по храните към Организация на обединените нации.
Индексът на международните цени на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (FAO), който наблюдава най-търгуваните в международен мащаб хранителни артикули, се увеличи през март до равнище от 118,3 пункта по отношение на тригодишното дъно от 117,0 пункта, регистрирано през февруари. Въпреки първото му повишаване от 7 месеца насам, показателят на цените на храните остава със 7,7% под неговото равнище през март 2023 г.ю
Цените на растителното масло скочиха през март с 8,0% до едногодишен връх по отношение на февруари, заради покачването на котировките на палмово, соево, слънчогледово и рапично масло.
Международните цени на палмовото масло се покачиха заради сезонно по-ниското произвеждане във водещите страни производителки и постоянното вътрешно търсене в Югоизточна Азия, до момента в който тези на соевото масло се възвърнаха от многогодишни дъна, достигнати месец по-рано, подтиквани от мощното търсене в бранша на биогоривата, изключително в Бразилия и Съединените щати на Америка.
Индексът на зърнените култури спадна през февруари с 5% по отношение на януари и към този момент е с цели 22,3% под равнището си тъкмо преди година с помощта на упованията за огромни реколти от царевица в Южна Америка и конкурентните цени, предлагани от Украйна.
Индексът на FAO за цените на млечните артикули пък набъбна през март за шести следващ месец, повишавайки се с 2,9% по отношение на февруари поради увеличаващите се международни цени на сиренето и маслото.
Индексът на цените на месото също набъбна през март, повишавайки се с 1,7% по отношение на февруари, защото имаше нарастване на интернационалните цени за птиче, свинско и говеждо месо.
За разлика от това показателят на на FAO на цените на зърнените храни се намали с 2,6% по отношение на февруари, достигайки най-ниско равнище от септември 2020 година, и към този момент е приблизително с към 20% под равнището от март 2023 година
Спадът беше воден от намаляващите световни експортни цени на пшеницата, които понижиха заради продължаващата мощна експортна конкуренция сред Европейския съюз, Руската федерация и Съединените американски щати, подчертана в допълнение от анулирани покупки от страна на Китай. В същото време експортните цени на царевицата се покачиха през март, частично заради логистичните усложнения в Украйна, до момента в който ценовият показател на ориза се намали с 1,7% на фона на едва световно търсене.
Спад с 5,4% през март по отношение на февруари означи и ценовият показател на захарта, като понижението се дължи основно на възходяща проверка на прогнозата за произвеждане на захар за годишна продукция 2023/24 година в Индия и усъвършенстваното движение на прибиране на реколтата в Тайланд, показва последният отчет на FAO.
В обособен отчет на организацията за търсенето и предлагането на зърнени култури, FAO увеличи прогнозата си за международното произвеждане на зърнени култури през 2023/2024 година за 2023 година с до 2841 метрични тона поради упованията за по-голям рандеман на царевица, ориз и пшеница.
Глобалното ползване зърнени култури през 2023/24 година пък се прави оценка на 2828 милиона тона, което е нарастване от 1,3% по отношение на равнището от 2022/23 г.
FAO предвижда, че международните ресурси от зърнени култури в края на сезон 2024 година ще доближат 894 милиона тона, което е нарастване от 2,3% от началото на годината.
Световната търговия със зърнени култури се чака да нарасне с 1,7% по отношение на миналата година до 485 милиона тона през 2023/2024 година
Международната зърнена търговия се чака да се разшири по отношение на 2022/23 година, до момента в който търговията с пшеница и ориз евентуално ще се свие.
FAO също по този начин поправя прогнозата си за световното произвеждане на пшеница през 2024 година и към този момент чака то да доближи 796 милиона тона, отбелязвайки нарастване с 1% по отношение на 2023 г.
Индексът на международните цени на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (FAO), който наблюдава най-търгуваните в международен мащаб хранителни артикули, се увеличи през март до равнище от 118,3 пункта по отношение на тригодишното дъно от 117,0 пункта, регистрирано през февруари. Въпреки първото му повишаване от 7 месеца насам, показателят на цените на храните остава със 7,7% под неговото равнище през март 2023 г.ю
Цените на растителното масло скочиха през март с 8,0% до едногодишен връх по отношение на февруари, заради покачването на котировките на палмово, соево, слънчогледово и рапично масло.
Международните цени на палмовото масло се покачиха заради сезонно по-ниското произвеждане във водещите страни производителки и постоянното вътрешно търсене в Югоизточна Азия, до момента в който тези на соевото масло се възвърнаха от многогодишни дъна, достигнати месец по-рано, подтиквани от мощното търсене в бранша на биогоривата, изключително в Бразилия и Съединените щати на Америка.
Индексът на зърнените култури спадна през февруари с 5% по отношение на януари и към този момент е с цели 22,3% под равнището си тъкмо преди година с помощта на упованията за огромни реколти от царевица в Южна Америка и конкурентните цени, предлагани от Украйна. Индексът на FAO за цените на млечните артикули пък набъбна през март за шести следващ месец, повишавайки се с 2,9% по отношение на февруари поради увеличаващите се международни цени на сиренето и маслото.
Индексът на цените на месото също набъбна през март, повишавайки се с 1,7% по отношение на февруари, защото имаше нарастване на интернационалните цени за птиче, свинско и говеждо месо.
За разлика от това показателят на на FAO на цените на зърнените храни се намали с 2,6% по отношение на февруари, достигайки най-ниско равнище от септември 2020 година, и към този момент е приблизително с към 20% под равнището от март 2023 година
Спадът беше воден от намаляващите световни експортни цени на пшеницата, които понижиха заради продължаващата мощна експортна конкуренция сред Европейския съюз, Руската федерация и Съединените американски щати, подчертана в допълнение от анулирани покупки от страна на Китай. В същото време експортните цени на царевицата се покачиха през март, частично заради логистичните усложнения в Украйна, до момента в който ценовият показател на ориза се намали с 1,7% на фона на едва световно търсене.
Спад с 5,4% през март по отношение на февруари означи и ценовият показател на захарта, като понижението се дължи основно на възходяща проверка на прогнозата за произвеждане на захар за годишна продукция 2023/24 година в Индия и усъвършенстваното движение на прибиране на реколтата в Тайланд, показва последният отчет на FAO.
В обособен отчет на организацията за търсенето и предлагането на зърнени култури, FAO увеличи прогнозата си за международното произвеждане на зърнени култури през 2023/2024 година за 2023 година с до 2841 метрични тона поради упованията за по-голям рандеман на царевица, ориз и пшеница.
Глобалното ползване зърнени култури през 2023/24 година пък се прави оценка на 2828 милиона тона, което е нарастване от 1,3% по отношение на равнището от 2022/23 г.
FAO предвижда, че международните ресурси от зърнени култури в края на сезон 2024 година ще доближат 894 милиона тона, което е нарастване от 2,3% от началото на годината.
Световната търговия със зърнени култури се чака да нарасне с 1,7% по отношение на миналата година до 485 милиона тона през 2023/2024 година
Международната зърнена търговия се чака да се разшири по отношение на 2022/23 година, до момента в който търговията с пшеница и ориз евентуално ще се свие.
FAO също по този начин поправя прогнозата си за световното произвеждане на пшеница през 2024 година и към този момент чака то да доближи 796 милиона тона, отбелязвайки нарастване с 1% по отношение на 2023 г.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ