Ядем и пием антибиотици
Храни са причина за устойчивост към антибактериални медикаменти
С месо, риба и мед одобряваме най-често медикаментите
Животните също стават резистентни
Чрез консумация на меса, скотски артикули, риба и даже мед, антибиотици проникват в човешкия организъм. Това е една от аргументите за завладяващата популацията в международен мащаб антибиотична устойчивост, заключават редица проучвания. Доклади демонстрират съществуването на нездравословните съставки в такива храни в страни от целия Европейски съюз. Контролни органи засичат и у нас остатъчни количества от препарати с хормонално деяние, анаболни сътрудници и антибиотици в изброените артикули.
Хапвайки пържола или омлет е допустимо да погълнем разнообразни количества антимикробни препарати, давани на животните.
Така, хапвайки пържола или омлет е допустимо да погълнем разнообразни количества антимикробни препарати, които са давани на животните. И без да пием лекарства, с някои храни ги одобряваме постоянно в дребни дози, предизвестяват специалисти. Пред “Труд news ” Богомил Николов от “Активни консуматори ” уточни това като съществена причина за устойчивост към продуктите: “Именно постоянният банкет на дребни дози антибиотик води до това да го “тренираме и имунизираме ” и по този начин той да спре да ни работи ”, съобщи Николов. Той акцентира, че когато животните също станат резистентни, консумирайки месото им, хората също одобряваме такива бактерии, неподатливи на антибиотик. Според него не трябва да се разчита единствено на контролните органи, а предлага промени в законодателството, които като цяло да лимитират продажбата на скотски антимикробни препарати. “Ясно е, че има някакви регулации, само че те не са задоволителни и не правят работа, най-малкото, тъй като има предпоставки да не се съблюдават. Когато чакаме единствено на контрола, той я хване нещо, я не хване. Трябва да се намерения по какъв начин тези фермери първо да са грамотни, да знаят какво вършат, тъй като заради боязън животните да не се разболеят, им дават антибиотик. Това се прави за предварителна защита от болести, тъй като страната не обезпечава обезщетителен механизъм. Решението е животновъдът да знае, че на следващия ден, в случай че стане нещо, няма да банкрутира. Сега, не споделям всички, само че има такива животновъди, които избират комерсиалния си интерес и даже не извършват карантинния интервал за изчистване на животните преди да отидат в кланиците ”, съобщи Николов. Той уточни, че същото важи и за месопреработватели, тъй като те въпреки всичко са в търговски връзки. “Ако са се договорили за добра цена да вземем за пример, няма да тръгнат да ритат един против различен ”, добави ръководителят на “Активни консуматори ”.
А съгласно експертът по Хранене и диетика проф. Донка Байкова е невероятно потребителят да разпознае самичък съществуването на антибиотик или други остатъчни нездравословни съставки в храната. Пред “Труд news ” тя посъветва да се доверяваме на контролните органи: “Консумирайте единствено качествена храна, която купувате от регламентирани търговски обекти ”, съобщи проф. Байкова.
Изследване сподели лекарства и след дълготрайно заледяване
Шаран и пъстърва с медикаменти
Могат да бъдат евентуално рискови за консуматора
Канцерогенност, хронични токсични реакции и репродуктивни нарушавания са измежду заплахите след банкет на храна с остатъчен медикамент.
Ципрофлоксацин и енрофлоксацин са антимикробните препарати, чиито останки са открити при шаран и пъстърва. Това сочи проучване на Ветеринарномедицински факултет на Тракийския универиситет у нас. Д-р Ралица Кючукова и проф. Александър Павлов са изследвали в продължение на 270 дни наличието на замразените риби.
Обобщението на резултатите потвърждава запазващата се наклонност към понижаване на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в пробите от мускулатурата по време на предпазване. Според данните от пъстървите остатъците от енрофлоксацин понижават гладко до 180-ия ден и внезапно до края на проучването през 270-ия ден на съхранението.
При другия антибиотик, ципрофлоксацина, темповете на понижение оставали равномерни до края на отчетния интервал.
Друга значима специфичност е, че началната централизация на остатъците ципрофлоксацин съставлявали почти 10% от количеството на енрофлоксацина.
Резултатите от шараните показвали едно постепенно намаляване на остатъчните количества антибиотици до 30-ия ден. След този интервал остават единствено следи от ципрофлоксацин, само че остатъците от енрофлоксацин се запазили над MRL до 270-ия ден.
Тези данни, отнесени към сигурността на храните демонстрират, че без значение от намаляването на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в мускулатура от риби по време на предпазване, от време на време могат да бъдат евентуално рискови за консуматора, заради високите равнища на останки.
Отбелязва се, замразяването на храните не е задоволително като избор на способ, с цел да се подсигурява сигурността на потребителя, когато се отнася за съществуване на остатъчни субстанции от посочените антибиотици в месо от шаран и пъстърва.
В проучването се показва още, че евентуалните опасности за здравето на потребителя, дължащи се на съществуването на остатъчни субстанции от антибиотици в храната и околната среда са обсъждани и потвърдени от години и се обобщават в следните посоки: алергични реакции, остри и хронични токсични реакции, развиване на устойчивост, нарушение на естествената флора в червата, смяна във усета и качеството на продукта, канцерогенност (предизвикват формиране на неоплазии), генотоксичност (увреждат генетичния фонд на човека) и репродуктивни нарушавания.
Българска организация по сигурност на храните (БАБХ): Сирене, кашкавал и кисело мляко също са изтегляни от пазара
Заради отнасяне на животни откриват афлатоксин М1 и в млякото
БАБХ: В Европейски Съюз е неразрешено потреблението на хормонално деяние, анаболни сътрудници и антибиотици като стимулатори на растежа и не е установявано тяхното съществуване във фуражи при осъществяване на формален надзор.
За последните 3 години са установявани позитивни резултати за съществуване на антибиотици в пчелен мед. Общото количество, спряно за реализация, е 51 кг. За съществуване на антибиотици са унищожени и 20 кг. птиче месо. Това дадоха отговор на питане на “Труд news ” от БАБХ. От там прецизираха, че с изключение на заради медикаментозно отнасяне, в храните от скотски генезис, се откриват и нездравословни субстанции (афлатоксин М1) в мляко добито от животни, изхранвани с погрешно съхраняван фураж. Вредни субстанции, в резултат на храненето на животни са открити в 3 бр. проби, надлежно взети от краве и козе мляко.
От началото на 2022 година до момента са открити 3 позитивни резултата за афлатокин М1, като от реализация са спрени общо 192 кг сирене, 68 кг. кашкавал и 328 кг. кисело мляко. Суровото мляко, добивано от тези животновъдни обекти, също не е допускано за реализация, тъй като се унищожава на място във фермата или се предава за неутрализиране, прецизираха още от контролния орган. Добавиха, че за последните три години са открити остатъчни количества от ветеринарномедицински препарати в общо 4 бр. проби на пчелен мед и черен дроб от кокошка.
Официалният надзор на операторите във фуражния бранш се прави въз основа на оценка на риска и с нужната периодичност, споделиха още от БАБХ. Посочват като един от индикаторите, по който се проучват взетите проби от фуражи - “Скрининг за нерегламентирано вложение на неразрешени за вложение лекарствени вещества, като фуражни добавки и други лекарствени субстанции ”.
Пробите за тези лабораторни изпитвания се изпращат за разбор в публична лаборатория, избрана със Заповед на изпълнителния шеф на БАБХ. На територията на Европейския съюз, включително и Република България, като страна членка, е неразрешено потребление на препарати с хормонално деяние, анаболни сътрудници и антибиотици като стимулатори на растежа и не е установявано тяхното съществуване във фуражи при осъществяване на формален надзор, споделиха от БАБХ.
Законодателството на Европейски Съюз задължава страните членки да създават по унифицирана методология и извършват стратегия за мониторинг за съществуване на субстанции, които могат да окажат нездравословно въздействие върху здравето на индивида. България също извършва проект за лабораторен мониторинг за съществуване на хормонални препарати, антибиотици и други ветеринарномедицински препарати, както и за замърсители, които се появяват в храните в резултат на погрешно хранене или предпазване на фуража, прецизираха още от организацията.
УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ ” със препоръки за верен банкет на хапчетата
Нито едно от разработваните медикаменти, не се оправя задоволително с бактериите
Доц. Росица Вачева и част от екипа ѝ.
“Ако световната антимикробна устойчивост остане без надзор, ние сме изправени пред бъдеще, в което даже леките инфекции могат да значат гибел. ” Това предизвести доцент доктор Росица Вачева, шеф на Лаборатория “Микробиология ” на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ ” и ръководител на Българската Асоциация за предварителна защита и надзор на инфекциите БУЛНОЗО. Д-р Вачева изясни, че инфекциите, провокирани от резистентни бактерии, изискват повече грижи, както и различни и по-скъпи антибиотици, които могат да имат по-тежки нежелани реакции. “Лечението на резистентните бактерии изисква също по този начин и интравенозни антибиотици, прилагани в лечебните заведения, вместо перорални антибиотици, които могат да се одобряват у дома ”, съобщи тя и даде образец с инфекции при пациенти, породени от бактерии като Enterobacteriaceae (често Klebsiella pneumoniae, резистентни на карбапенеми). За лекуването на тези заболели няма разумен избор на антибиотична терапия и лекуването постоянно се организира със остарели и токсични антибиотици ”, посочи доцентът.
Според отчет на Световната здравна организация нито един от 43-те антибиотици, които се създават сега, не се оправя в задоволителна степен с казуса с лекарствената устойчивост при най-опасните бактерии в света, разясни още доцент доктор Росица Вачева.
От Лабораторията по микробиология на ИСУЛ поучават по какъв начин да се предизвиква рационалната приложимост на антибиотици. Сред насоките са взимане на проби за микробиологичен разбор преди назначение на антибиотична терапия. Уточняват, че е потвърдено, че следенето на антибиотичната устойчивост и данните за използването на антибиотици в лечебните заведения дават потребна информация за ориентиране на емпиричната антибиотична терапия при тежко заболели пациенти. Поясняват и че антибиотиците са ефикасни единствено против бактериални инфекции и те не могат да оказват помощ да се излекувате от инфекции, породени от вируси, като простуда или грип.
С месо, риба и мед одобряваме най-често медикаментите
Животните също стават резистентни
Чрез консумация на меса, скотски артикули, риба и даже мед, антибиотици проникват в човешкия организъм. Това е една от аргументите за завладяващата популацията в международен мащаб антибиотична устойчивост, заключават редица проучвания. Доклади демонстрират съществуването на нездравословните съставки в такива храни в страни от целия Европейски съюз. Контролни органи засичат и у нас остатъчни количества от препарати с хормонално деяние, анаболни сътрудници и антибиотици в изброените артикули.
Хапвайки пържола или омлет е допустимо да погълнем разнообразни количества антимикробни препарати, давани на животните.
Така, хапвайки пържола или омлет е допустимо да погълнем разнообразни количества антимикробни препарати, които са давани на животните. И без да пием лекарства, с някои храни ги одобряваме постоянно в дребни дози, предизвестяват специалисти. Пред “Труд news ” Богомил Николов от “Активни консуматори ” уточни това като съществена причина за устойчивост към продуктите: “Именно постоянният банкет на дребни дози антибиотик води до това да го “тренираме и имунизираме ” и по този начин той да спре да ни работи ”, съобщи Николов. Той акцентира, че когато животните също станат резистентни, консумирайки месото им, хората също одобряваме такива бактерии, неподатливи на антибиотик. Според него не трябва да се разчита единствено на контролните органи, а предлага промени в законодателството, които като цяло да лимитират продажбата на скотски антимикробни препарати. “Ясно е, че има някакви регулации, само че те не са задоволителни и не правят работа, най-малкото, тъй като има предпоставки да не се съблюдават. Когато чакаме единствено на контрола, той я хване нещо, я не хване. Трябва да се намерения по какъв начин тези фермери първо да са грамотни, да знаят какво вършат, тъй като заради боязън животните да не се разболеят, им дават антибиотик. Това се прави за предварителна защита от болести, тъй като страната не обезпечава обезщетителен механизъм. Решението е животновъдът да знае, че на следващия ден, в случай че стане нещо, няма да банкрутира. Сега, не споделям всички, само че има такива животновъди, които избират комерсиалния си интерес и даже не извършват карантинния интервал за изчистване на животните преди да отидат в кланиците ”, съобщи Николов. Той уточни, че същото важи и за месопреработватели, тъй като те въпреки всичко са в търговски връзки. “Ако са се договорили за добра цена да вземем за пример, няма да тръгнат да ритат един против различен ”, добави ръководителят на “Активни консуматори ”.
А съгласно експертът по Хранене и диетика проф. Донка Байкова е невероятно потребителят да разпознае самичък съществуването на антибиотик или други остатъчни нездравословни съставки в храната. Пред “Труд news ” тя посъветва да се доверяваме на контролните органи: “Консумирайте единствено качествена храна, която купувате от регламентирани търговски обекти ”, съобщи проф. Байкова.
Изследване сподели лекарства и след дълготрайно заледяване
Шаран и пъстърва с медикаменти
Могат да бъдат евентуално рискови за консуматора
Канцерогенност, хронични токсични реакции и репродуктивни нарушавания са измежду заплахите след банкет на храна с остатъчен медикамент.
Ципрофлоксацин и енрофлоксацин са антимикробните препарати, чиито останки са открити при шаран и пъстърва. Това сочи проучване на Ветеринарномедицински факултет на Тракийския универиситет у нас. Д-р Ралица Кючукова и проф. Александър Павлов са изследвали в продължение на 270 дни наличието на замразените риби.
Обобщението на резултатите потвърждава запазващата се наклонност към понижаване на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в пробите от мускулатурата по време на предпазване. Според данните от пъстървите остатъците от енрофлоксацин понижават гладко до 180-ия ден и внезапно до края на проучването през 270-ия ден на съхранението.
При другия антибиотик, ципрофлоксацина, темповете на понижение оставали равномерни до края на отчетния интервал.
Друга значима специфичност е, че началната централизация на остатъците ципрофлоксацин съставлявали почти 10% от количеството на енрофлоксацина.
Резултатите от шараните показвали едно постепенно намаляване на остатъчните количества антибиотици до 30-ия ден. След този интервал остават единствено следи от ципрофлоксацин, само че остатъците от енрофлоксацин се запазили над MRL до 270-ия ден.
Тези данни, отнесени към сигурността на храните демонстрират, че без значение от намаляването на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в мускулатура от риби по време на предпазване, от време на време могат да бъдат евентуално рискови за консуматора, заради високите равнища на останки.
Отбелязва се, замразяването на храните не е задоволително като избор на способ, с цел да се подсигурява сигурността на потребителя, когато се отнася за съществуване на остатъчни субстанции от посочените антибиотици в месо от шаран и пъстърва.
В проучването се показва още, че евентуалните опасности за здравето на потребителя, дължащи се на съществуването на остатъчни субстанции от антибиотици в храната и околната среда са обсъждани и потвърдени от години и се обобщават в следните посоки: алергични реакции, остри и хронични токсични реакции, развиване на устойчивост, нарушение на естествената флора в червата, смяна във усета и качеството на продукта, канцерогенност (предизвикват формиране на неоплазии), генотоксичност (увреждат генетичния фонд на човека) и репродуктивни нарушавания.
Българска организация по сигурност на храните (БАБХ): Сирене, кашкавал и кисело мляко също са изтегляни от пазара
Заради отнасяне на животни откриват афлатоксин М1 и в млякото
БАБХ: В Европейски Съюз е неразрешено потреблението на хормонално деяние, анаболни сътрудници и антибиотици като стимулатори на растежа и не е установявано тяхното съществуване във фуражи при осъществяване на формален надзор.
За последните 3 години са установявани позитивни резултати за съществуване на антибиотици в пчелен мед. Общото количество, спряно за реализация, е 51 кг. За съществуване на антибиотици са унищожени и 20 кг. птиче месо. Това дадоха отговор на питане на “Труд news ” от БАБХ. От там прецизираха, че с изключение на заради медикаментозно отнасяне, в храните от скотски генезис, се откриват и нездравословни субстанции (афлатоксин М1) в мляко добито от животни, изхранвани с погрешно съхраняван фураж. Вредни субстанции, в резултат на храненето на животни са открити в 3 бр. проби, надлежно взети от краве и козе мляко.
От началото на 2022 година до момента са открити 3 позитивни резултата за афлатокин М1, като от реализация са спрени общо 192 кг сирене, 68 кг. кашкавал и 328 кг. кисело мляко. Суровото мляко, добивано от тези животновъдни обекти, също не е допускано за реализация, тъй като се унищожава на място във фермата или се предава за неутрализиране, прецизираха още от контролния орган. Добавиха, че за последните три години са открити остатъчни количества от ветеринарномедицински препарати в общо 4 бр. проби на пчелен мед и черен дроб от кокошка.
Официалният надзор на операторите във фуражния бранш се прави въз основа на оценка на риска и с нужната периодичност, споделиха още от БАБХ. Посочват като един от индикаторите, по който се проучват взетите проби от фуражи - “Скрининг за нерегламентирано вложение на неразрешени за вложение лекарствени вещества, като фуражни добавки и други лекарствени субстанции ”.
Пробите за тези лабораторни изпитвания се изпращат за разбор в публична лаборатория, избрана със Заповед на изпълнителния шеф на БАБХ. На територията на Европейския съюз, включително и Република България, като страна членка, е неразрешено потребление на препарати с хормонално деяние, анаболни сътрудници и антибиотици като стимулатори на растежа и не е установявано тяхното съществуване във фуражи при осъществяване на формален надзор, споделиха от БАБХ.
Законодателството на Европейски Съюз задължава страните членки да създават по унифицирана методология и извършват стратегия за мониторинг за съществуване на субстанции, които могат да окажат нездравословно въздействие върху здравето на индивида. България също извършва проект за лабораторен мониторинг за съществуване на хормонални препарати, антибиотици и други ветеринарномедицински препарати, както и за замърсители, които се появяват в храните в резултат на погрешно хранене или предпазване на фуража, прецизираха още от организацията.
УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ ” със препоръки за верен банкет на хапчетата
Нито едно от разработваните медикаменти, не се оправя задоволително с бактериите
Доц. Росица Вачева и част от екипа ѝ.
“Ако световната антимикробна устойчивост остане без надзор, ние сме изправени пред бъдеще, в което даже леките инфекции могат да значат гибел. ” Това предизвести доцент доктор Росица Вачева, шеф на Лаборатория “Микробиология ” на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ ” и ръководител на Българската Асоциация за предварителна защита и надзор на инфекциите БУЛНОЗО. Д-р Вачева изясни, че инфекциите, провокирани от резистентни бактерии, изискват повече грижи, както и различни и по-скъпи антибиотици, които могат да имат по-тежки нежелани реакции. “Лечението на резистентните бактерии изисква също по този начин и интравенозни антибиотици, прилагани в лечебните заведения, вместо перорални антибиотици, които могат да се одобряват у дома ”, съобщи тя и даде образец с инфекции при пациенти, породени от бактерии като Enterobacteriaceae (често Klebsiella pneumoniae, резистентни на карбапенеми). За лекуването на тези заболели няма разумен избор на антибиотична терапия и лекуването постоянно се организира със остарели и токсични антибиотици ”, посочи доцентът.
Според отчет на Световната здравна организация нито един от 43-те антибиотици, които се създават сега, не се оправя в задоволителна степен с казуса с лекарствената устойчивост при най-опасните бактерии в света, разясни още доцент доктор Росица Вачева.
От Лабораторията по микробиология на ИСУЛ поучават по какъв начин да се предизвиква рационалната приложимост на антибиотици. Сред насоките са взимане на проби за микробиологичен разбор преди назначение на антибиотична терапия. Уточняват, че е потвърдено, че следенето на антибиотичната устойчивост и данните за използването на антибиотици в лечебните заведения дават потребна информация за ориентиране на емпиричната антибиотична терапия при тежко заболели пациенти. Поясняват и че антибиотиците са ефикасни единствено против бактериални инфекции и те не могат да оказват помощ да се излекувате от инфекции, породени от вируси, като простуда или грип.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ