Храненето сам в ресторант издава силен характер
Храненето без компания демонстрира прочувствена зрялост и разсъдък
За доста хора мисълта да влязат в ресторант, да изискат маса за един и да вечерят сами, провокира терзание и чувство за несръчност. Съществува обаче специфична група хора, които вършат това с лекост и наслаждение. Според специалистите по поведенческа логика на психиката, способността да се наслаждаваш на храната в личната си компания разкрива впечатляващи личностни качества.
Независимостта и увереността са в основата на този табиет. Хората, които се хранят комфортно сами на публични места, показват друг взор върху живота и не се нуждаят от външно утвърждение, с цел да се усещат пълноценни.
Комфорт в личната компания
Първото и най-очевидно качество е способността за реализиране на вътрешен комфорт без нужда от непрекъсната връзка. Докато множеството хора изпитват безпокойствие, когато са сами измежду навалица, " самотните чревоугодници " са усвоили изкуството на усамотението. Това държание демонстрира високо равнище на самочувствие – те избират да прекарат времето със себе си и да се насладят на момента, без да зависят от непознатото наличие.
Независимост при взимане на решения
Поръчването на маса за един е акт на самостоятелност. Тези хора не се опасяват да правят действия, които публичните правила от време на време етикират като " обществени ". Те ценят свободата си и вършат избор, основан на персоналните си желания, а не на упованията на близките. Когато видите някой да вечеря самичък, това рядко е симптом на самотност, а по-скоро на умишлен избор и независимост на духа.
Изострена бдителност
Липсата на разсейващи диалози разрешава на човек да насочи вниманието си към околната среда. Хората, хранещи се сами, постоянно развиват отлични наблюдателни качества. Те виждат елементи, които другите пропущат – от атмосферата и обслужването до дребните нюанси в държанието на близките. По този метод храненето се трансформира не просто във физиологичен развой, а във време за разбор и схващане на света.
Увереност и личностно израстване
Изборът на ядене, място и време, без да се постанова вземане предвид с различен, тренира увереността при взимане на решения. Този табиет постоянно се придвижва и в други сфери на живота – кариера, финанси и персонални връзки.
Нещо повече, времето прекарано на масата самичък, постоянно се употребява за размисъл и личностно израстване. В забързаното всекидневие тези тихи моменти разрешават на човек да подреди мислите си, да проучва задачите си и да се погрижи за психологичното си здраве.
Качество пред количество
Парадоксално, само че хората, които се хранят сами, постоянно ценят човешките връзки повече от останалите. Те обаче залагат на дълбочината и смисъла, а не на повърхностните контакти. Способността да избират по кое време да бъдат сами и по кое време с другите демонстрира прочувствена зрялост и ясно схващане за цената на времето и връзките.
За доста хора мисълта да влязат в ресторант, да изискат маса за един и да вечерят сами, провокира терзание и чувство за несръчност. Съществува обаче специфична група хора, които вършат това с лекост и наслаждение. Според специалистите по поведенческа логика на психиката, способността да се наслаждаваш на храната в личната си компания разкрива впечатляващи личностни качества.
Независимостта и увереността са в основата на този табиет. Хората, които се хранят комфортно сами на публични места, показват друг взор върху живота и не се нуждаят от външно утвърждение, с цел да се усещат пълноценни.
Комфорт в личната компания
Първото и най-очевидно качество е способността за реализиране на вътрешен комфорт без нужда от непрекъсната връзка. Докато множеството хора изпитват безпокойствие, когато са сами измежду навалица, " самотните чревоугодници " са усвоили изкуството на усамотението. Това държание демонстрира високо равнище на самочувствие – те избират да прекарат времето със себе си и да се насладят на момента, без да зависят от непознатото наличие.
Независимост при взимане на решения
Поръчването на маса за един е акт на самостоятелност. Тези хора не се опасяват да правят действия, които публичните правила от време на време етикират като " обществени ". Те ценят свободата си и вършат избор, основан на персоналните си желания, а не на упованията на близките. Когато видите някой да вечеря самичък, това рядко е симптом на самотност, а по-скоро на умишлен избор и независимост на духа.
Изострена бдителност
Липсата на разсейващи диалози разрешава на човек да насочи вниманието си към околната среда. Хората, хранещи се сами, постоянно развиват отлични наблюдателни качества. Те виждат елементи, които другите пропущат – от атмосферата и обслужването до дребните нюанси в държанието на близките. По този метод храненето се трансформира не просто във физиологичен развой, а във време за разбор и схващане на света.
Увереност и личностно израстване
Изборът на ядене, място и време, без да се постанова вземане предвид с различен, тренира увереността при взимане на решения. Този табиет постоянно се придвижва и в други сфери на живота – кариера, финанси и персонални връзки.
Нещо повече, времето прекарано на масата самичък, постоянно се употребява за размисъл и личностно израстване. В забързаното всекидневие тези тихи моменти разрешават на човек да подреди мислите си, да проучва задачите си и да се погрижи за психологичното си здраве.
Качество пред количество
Парадоксално, само че хората, които се хранят сами, постоянно ценят човешките връзки повече от останалите. Те обаче залагат на дълбочината и смисъла, а не на повърхностните контакти. Способността да избират по кое време да бъдат сами и по кое време с другите демонстрира прочувствена зрялост и ясно схващане за цената на времето и връзките.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ