Храната ни е пълна с антибиотици, ставаме резистентни към лекарства
Храната ни е цялостна с антибиотици, ставаме резистентни към медикаменти
Животинските артикули, месата, рибата и даже меда са бъкани с антибиотици, които проникват в организма ни и ставаме резистентни към антибактериални медикаменти.
Доклади демонстрират съществуването на нездравословните съставки в храни
в страни от целия Европейски съюз. Контролни органи засичат и у нас остатъчни количества от препарати с хормонално деяние, анаболни сътрудници и антибиотици в изброените артикули.
Така, хапвайки пържола или омлет е допустимо
да погълнем разнообразни количества антимикробни препарати, които са давани на животните. И без да пием лекарства, с някои храни ги одобряваме постоянно в дребни дози, предизвестяват специалисти.
Богомил Николов от “Активни консуматори ” уточни, че това е основа причина
за нашата устойчивост: “Редовният банкет на дребни дози антибиотик води до това да го “тренираме и имунизираме ” и по този начин той да спре да ни работи ”, съобщи Николов пред “Труд ”.
Експертът акцентира, че когато животните също станат резистентни,
консумирайки месото им, хората също одобряваме такива бактерии, неподатливи на антибиотик. Според Николов не трябва да се разчита единствено на контролните органи, а предлага промени в законодателството, които като цяло да лимитират продажбата на скотски антимикробни препарати. “Ясно е, че има някакви регулации, само че те не са задоволителни и не правят работа, най-малкото,
тъй като има предпоставки да не се съблюдават. Когато чакаме единствено на контрола, той я хване нещо, я не хване.
Трябва да се намерения по какъв начин тези фермери първо да са грамотни, да знаят какво вършат, тъй като заради боязън животните да не се разболеят, им дават антибиотик. Това се прави за предварителна защита от болести, тъй като страната не обезпечава обезщетителен механизъм.
Решението е животновъдът да знае, че на следващия ден,
в случай че стане нещо, няма да банкрутира. Сега, не споделям всички, само че има такива животновъди, които избират комерсиалния си интерес и даже не извършват карантинния интервал за изчистване на животните преди да отидат в кланиците ”, съобщи Николов.
А съгласно експертът по Хранене и диетика проф. Донка Байкова
е невероятно потребителят да разпознае самичък съществуването на антибиотик или други остатъчни нездравословни съставки в храната. Диетологът посъветва да се доверяваме на контролните органи и да консумираме единствено качествена храна, купувана от регламентирани търговски обекти.
С наближаването на Никулден да вземем за пример рибата е на прицел за инспекция,
само че се оказва, че и тя е наблъскана с хормони, стабилизатори и подобрители. Те са евентуално рискови за изразходване.
Ципрофлоксацин и енрофлоксацин са антимикробните препарати,
чиито останки са открити при шаран и пъстърва, сочи проучване на Ветеринарномедицински факултет на Тракийския универиситет у нас. Д-р Ралица Кючукова и проф. Александър Павлов са изследвали в продължение на 270 дни наличието на замразените риби.
Обобщението на резултатите потвърждава запазващата се наклонност към понижаване
на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в пробите от мускулатурата по време на предпазване. Според данните от пъстървите остатъците от енрофлоксацин понижават гладко до 180-ия ден и внезапно до края на проучването през 270-ия ден на съхранението.
При другия антибиотик, ципрофлоксацина, темповете на понижение оставали равномерни
до края на отчетния интервал. Друга значима специфичност е, че началната централизация на остатъците ципрофлоксацин съставлявали почти 10% от количеството на енрофлоксацина.
Отбелязва се, замразяването на храните не е задоволително като избор на способ,
с цел да се подсигурява сигурността на потребителя, когато се отнася за съществуване на остатъчни субстанции от посочените антибиотици в месо от шаран и пъстърва.
В проучването се показва още, че евентуалните опасности за здравето на потребителя,
дължащи се на съществуването на остатъчни субстанции от антибиотици в храната и околната среда са обсъждани и потвърдени от години и се обобщават в следните посоки: алергични реакции, остри и хронични токсични реакции, развиване на устойчивост, нарушение на естествената флора в червата, смяна във усета и качеството на продукта, канцерогенност (предизвикват формиране на неоплазии), генотоксичност (увреждат генетичния фонд на човека) и репродуктивни нарушавания.
Животинските артикули, месата, рибата и даже меда са бъкани с антибиотици, които проникват в организма ни и ставаме резистентни към антибактериални медикаменти.
Доклади демонстрират съществуването на нездравословните съставки в храни
в страни от целия Европейски съюз. Контролни органи засичат и у нас остатъчни количества от препарати с хормонално деяние, анаболни сътрудници и антибиотици в изброените артикули.
Така, хапвайки пържола или омлет е допустимо
да погълнем разнообразни количества антимикробни препарати, които са давани на животните. И без да пием лекарства, с някои храни ги одобряваме постоянно в дребни дози, предизвестяват специалисти.
Богомил Николов от “Активни консуматори ” уточни, че това е основа причина
за нашата устойчивост: “Редовният банкет на дребни дози антибиотик води до това да го “тренираме и имунизираме ” и по този начин той да спре да ни работи ”, съобщи Николов пред “Труд ”.
Експертът акцентира, че когато животните също станат резистентни,
консумирайки месото им, хората също одобряваме такива бактерии, неподатливи на антибиотик. Според Николов не трябва да се разчита единствено на контролните органи, а предлага промени в законодателството, които като цяло да лимитират продажбата на скотски антимикробни препарати. “Ясно е, че има някакви регулации, само че те не са задоволителни и не правят работа, най-малкото,
тъй като има предпоставки да не се съблюдават. Когато чакаме единствено на контрола, той я хване нещо, я не хване.
Трябва да се намерения по какъв начин тези фермери първо да са грамотни, да знаят какво вършат, тъй като заради боязън животните да не се разболеят, им дават антибиотик. Това се прави за предварителна защита от болести, тъй като страната не обезпечава обезщетителен механизъм.
Решението е животновъдът да знае, че на следващия ден,
в случай че стане нещо, няма да банкрутира. Сега, не споделям всички, само че има такива животновъди, които избират комерсиалния си интерес и даже не извършват карантинния интервал за изчистване на животните преди да отидат в кланиците ”, съобщи Николов.
А съгласно експертът по Хранене и диетика проф. Донка Байкова
е невероятно потребителят да разпознае самичък съществуването на антибиотик или други остатъчни нездравословни съставки в храната. Диетологът посъветва да се доверяваме на контролните органи и да консумираме единствено качествена храна, купувана от регламентирани търговски обекти.
С наближаването на Никулден да вземем за пример рибата е на прицел за инспекция,
само че се оказва, че и тя е наблъскана с хормони, стабилизатори и подобрители. Те са евентуално рискови за изразходване.
Ципрофлоксацин и енрофлоксацин са антимикробните препарати,
чиито останки са открити при шаран и пъстърва, сочи проучване на Ветеринарномедицински факултет на Тракийския универиситет у нас. Д-р Ралица Кючукова и проф. Александър Павлов са изследвали в продължение на 270 дни наличието на замразените риби.
Обобщението на резултатите потвърждава запазващата се наклонност към понижаване
на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в пробите от мускулатурата по време на предпазване. Според данните от пъстървите остатъците от енрофлоксацин понижават гладко до 180-ия ден и внезапно до края на проучването през 270-ия ден на съхранението.
При другия антибиотик, ципрофлоксацина, темповете на понижение оставали равномерни
до края на отчетния интервал. Друга значима специфичност е, че началната централизация на остатъците ципрофлоксацин съставлявали почти 10% от количеството на енрофлоксацина.
Отбелязва се, замразяването на храните не е задоволително като избор на способ,
с цел да се подсигурява сигурността на потребителя, когато се отнася за съществуване на остатъчни субстанции от посочените антибиотици в месо от шаран и пъстърва.
В проучването се показва още, че евентуалните опасности за здравето на потребителя,
дължащи се на съществуването на остатъчни субстанции от антибиотици в храната и околната среда са обсъждани и потвърдени от години и се обобщават в следните посоки: алергични реакции, остри и хронични токсични реакции, развиване на устойчивост, нарушение на естествената флора в червата, смяна във усета и качеството на продукта, канцерогенност (предизвикват формиране на неоплазии), генотоксичност (увреждат генетичния фонд на човека) и репродуктивни нарушавания.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ