Храната е най-мощното “лекарство за ума и тялото и ние

Храната е най-мощното “лекарство ” за мозъка и тялото и ние я консумираме всекидневно. В последно време излизат на ярко от ден на ден обстоятелства за отрицателното въздействие на пестицидите върху здравето на индивида, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното многообразие. Какво съставлява органичното земеделие? Това е форма на развъждане, която възприема изкуствено основаната агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до най-малко или отстранена напълно, като се разчита на саморегулиращи механизми сред детайлите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично деен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата ”. Биоземеделието е основен способ при запазване здравето на околната среда и индивида. То е в цялостен синхрон с ограниченията, които се предлагат за понижаване неподходящото въздействие на климатичните промени в бранша. Биологичното земеделие способства за намаляване на парниковия резултат и световното стопляне посредством способността си да улавя въглерод в почвата. В тази обява ще се докоснем до органичното произвеждане и ще отговорим на въпросите кои са позитивните страни на това направление и за какво правилата му са припознати като способ за битка с климатичните промени?

Накратко за биологичното земеделие

Известни са доста дефиниции за биологичното земеделие, обединени към тезата, че тази конструкция не разчита на външни селскостопански запаси. Това е система, която стартира да регистрира евентуалните екологични и обществени въздействия, като отстрани потреблението на синтетични първични материали като синтетични торове и пестициди, ветеринарни медикаменти, генетично модифицирани семена и породи, консерванти, добавки и облъчване. 

Те се заменят с управнически практики, които поддържат и покачват дълготрайното изобилие на почвата и предотвратяват вредители и заболявания, като следва да се приспособяват към локалните климатични особености. 

“Това се реализира посредством потребление, когато е допустимо, на агрономични, биологични и механични способи, за разлика от потреблението на синтетични материали, с цел да се извърши всяка характерна функционалност в системата. “

Комисия на ФАО/СЗО Codex Alimentarius, 1999 г. 

Системите и продуктите за биологично земеделие не всеки път са сертифицирани и последните се назовават „ несертифицирано биологично земеделие или артикули “. Това изключва селскостопанските системи, които не употребяват синтетични първични материали по дифолт (например системи, които нямат практики за създаване на почва и деградират земята). 

Предимства на биологичното произвеждане

Едно от съществени преимущества на биологичното земеделие е, че не замърсява с химикали храната, грижи се за почвеното здраве и чистотата на водите. 

Използваните химически детайли в органичните ферми са с естествен генезис или биопрепарати с потвърдена екологична сигурност. При стандартното земеделие всяка година постъпват не по-малко от 314 000 т. токсини в околната среда (Каров, Андреев, 2000), което има отрицателно влияние върху околната среда. Намалява се загубата на минерални субстанции от почвата, което е потребно за поддържане на баланс.   Някои проучвания показват, че към 50% от замърсяването на река Дунав с нитрати и фосфати е вследствие на интензивното земеделие в Северна България (Каров, Андреев, 2000). При биопроизводството неналичието на нитратно замърсяване резервира качеството и чистотата на почвата, подпочвените води и водните площи. За поддържане се употребява органична материя. Потенциалните загуби на азот и азотни артикули, които замърсяват околната среда, са 24 кг/дка при стандартно и 12,4 кг/дка при биологични ферми (Каров, Андреев, 2000). Биологичните ферми усъвършенстват почвената конструкция и поддържат салдото на почвените микроорганизми. В доста аграрни региони замърсяването на подземните води със синтетични торове и пестициди е главен проблем. В биологичното земеделие те се заменят с органични торове (компост, скотски тор, зелен тор) и посредством потреблението на по-голямо биоразнообразие (по отношение на култивирани типове и непрекъсната растителност), се реализира възстановяване на структурата на почвата и водата инфилтрация. Добре ръководените органични системи задържат хранителни субстанции и понижават риска от замърсяване на подземните води. В някои области, където замърсяването е действителен проблем, прекосяването към биологично земеделие се предлага мощно като възстановителна мярка (напр. от държавните управления на Франция и Германия). Един европейски план за поощряване на повторното потребление на вода, в който България и региона на Пловдив взе участие, е SuWaNu Europe – International water projects in Plovdiv, Bulgaria | Suwanu (suwanu-europe.eu) 

Предимства в битката с климатични промени  

Биологичното земеделие понижава потреблението на сила посредством минимализиране на агрохимическите потребности, които изискват производството на огромни количества изкопаеми горива. Този вид произвеждане способства за намаляване на парниковия резултат и климатичните промени посредством способността си да улавя въглерод в почвата. Много практики на ръководство, употребявани от биологичното земеделие (напр. минимална обработка на почвата, връщане на растителни останки в почвата, потребление на покривни култури и ротации и по-голямо консолидиране на азотфиксиращи бобови растения), усилват връщането на въглерода в почвата, повишавайки продуктивността ѝ в интерес на съхранението на въглерод. Редица изследвания демонстрират, че наличието на органически въглерод в почвата при биологично земеделие е доста по-високо. Неслучайно почвата е наречена ”живата кожа на планетата ” и избрана от учените като основен инструмент в битката с климатичните промени.

Биологичното земеделие се характеризира с по-добра резистентност

Климатичните промени оказват въздействие върху производството на хранителни продукти по принцип.При поливни условия прекосяването към биологично земеделие нормално води до идентични добиви. В условия на оптимално естествено навлажняване органичното произвеждане има капацитет за увеличение на добивите. Всъщност множеството стопанства с голям брой култури демонстрират по-високи добиви във връзка с общата годишна продукция от единица повърхност. Тези преимущества на добива се дължат на по-ефективното потребление на хранителни субстанции, вода и светлина и на композиция от други фактори като въвеждането на нови регенеративни детайли във фермата (напр. бобови растения). Резултатите нормално варират съгласно управническите умения и екологичните познания. Важна, от позиция на вложенията, е собствеността на земеделската земята. Биологичните ферми отглеждат разнообразни култури и добитък, с цел да усъвършенстват конкуренцията за хранителни субстанции и пространство сред типовете: това води до по-малък късмет за ниска продукция или крах при всички тях по едно и също време.

Събиране на житна годишна продукция. Снимка: eleonimages / Shutterstock

Друг основен миг е запазване на биоразнообразието

Фермите със разбъркан темперамент, които съчетават растениевъдни и животновъдни действия са удобни за животните, растенията, почвата и климата. По този метод се реализира поддържане на цикличните процеси, присъщи за естествените екосистеми. Биологичните аграрни производители са по едно и също време пазители и консуматори на биоразнообразието на всички равнища. На генно равнище се избират обичайните и приспособени семена и породи заради тяхната по-голяма резистентност на заболявания и климатичен стрес. На равнище типове, разнообразието от растения и животни усъвършенстват цикъла на хранителни субстанции и сила за селскостопанско произвеждане. На равнище екосистема, поддържането на естествени зони в и към органични полета и неналичието на химикали основават подобаващи местообитания за дивата природа. Включването на малко употребявани типове (често като ротационни култури за поддържане на изобилие на почвата) понижава ерозията на агробиоразнообразието, създавайки по-здравословен генофонд – основа за бъдеща акомодация. Структурите, осигуряващи храна и заслон притеглят нови или наново колонизиращи се типове в органичната зона (както непрекъснати, по този начин и мигриращи), в това число дива флора и фауна (напр. птици) и организми, потребни за органичната система като опрашители и естествени врагове на вредителите. Поне 766 научни отчета, стигат до заключението, че биологичното земеделие създава повече биоразнообразие за разлика от другите аграрни системи. Много постоянно на правилото „ растения оказват помощ на растения “ се употребяват необятен набор от култури; смесени посеви, медоносни и лечебни растения, потребни типове, полезащитни пояси. Смесени бобови площи са среда за разнородни инсекти и птици. Липсата на пестициди опазва естествените ентомофилни инсекти и медоносните пчели.

Голямо преимущество на органичното производство  са екологичните услуги

Въздействието на биологичното земеделие върху естествените запаси благоприятства взаимоотношенията в границите на агроекосистемата, които са жизненоважни както за селскостопанското произвеждане, по този начин и за опазването на природата и климата. Получените екологични услуги включват почвообразуване и  стабилизиране на почвата, преработване на боклуци, сепарация на въглерод, цикъл на хранителни субстанции, грабителство, опрашване и местообитания. Избирайки биологични артикули, потребителят предизвиква по-малко замърсяваща земеделска система. Намаляват се скритите разноски на селското стопанство за околната среда във връзка с деградацията на естествените запаси. 

Не е без значение и почвеното изобилие и салдото на почвените организми за пълноценна хранителна среда на кореновата система. 

Практиките за създаване на почвата като сеитбообороти, взаимно развъждане на култури, симбиотични асоциации, покривни култури, органични торове и минимална обработка на почвата са централни за органичните практики. Те предизвикват почвената фауна и флора, подобрявайки образуването и структурата на почвата и създавайки по-стабилни системи. На собствен ред се усилва кръговрата на питателните субстанции и силата и се усъвършенстват качествата на почвата за задържане на хранителни субстанции и вода. Продължителността на времето, през което почвата е изложена на ерозионни сили, се понижава, а продуктивността ѝ нараства. Тук би трябвало да се уточни ролята на сеитбообращенията, зеленото наторяване, използването на органични торове. За почвата е от изключително значение затревяването и чимовата завивка. В литературата се показва, че  ерозията при биологичните ферми е до 4 пъти по-малка  (Каров, Андреев, 2000). Износът на хранителни субстанции от културите нормално се компенсира от възобновими запаси, получени от фермата, само че от време на време е належащо органичните почви да се допълват с калий, фосфат, калций, магнезий и микроелементи от външни източници (6). Някои бурени с дълбока коренова система се употребяват за изваждане на минерални субстанции от дълбочина.  В резултат на основаването на естетика, изключително при трайни насаждения, биосистемите са по-устойчиви  и се оправят с заболяванията и неприятелите, в това число и при стресови условия на средата. Тук още веднъж водеща роля имат сеитбообращенията, почвообработките, азотфиксиращи растения и съперници на плевелите, пашата от животни. 

Счита се, че биологичното земеделие има положителни благоприятни условия за понижаване на потреблението на сила на половина.

Вместо вложената сила за произвеждане на синтетичен тор, органичното земеделие залага на азотфиксацията, преработването на хранителни боклуци и използването на оборски тор. С неналичието на пестициди се икономисват няколко механизирани обработки. Това е още един плюс в битката с климатичните промени.

Може да се каже, че дворният вид земеделие в доста връзки се приближава до биологичното произвеждане.  У нас в последно време се вижда връщане на хората към природата и селото. Много български села, заради естествената си изолираност и сложна досегаемост, са запазили естествената си непорочност и биоразнообразие и имат бъдеще в развъждането на храна по органически метод. Дворното земеделие и биологичните ферми по натурален път стигат до нуждата от преработване на боклуци и ограничение използването на пестициди. В градината и персоналното стопанство затварянето на циклите са  нужда и облекчение. 

У нас в последно време се вижда връщане на хората към природата и селотo. Източник: Halfpoint / Shutterstock

Могат да се разпознават 3 типа тласъци, на които да разчита биологичното земеделие:

1. Потребителско или пазарно биологично земеделие –  продуктите са ясно разпознати посредством узаконяване и етикетиране. Потребителите вземат умишлено решение за това по какъв начин тяхната храна се създава, обработва и предлага на пазара. Следователно потребителят има мощно въздействие върху биологичното произвеждане.

2. Биологично земеделие, проведено от услуги –  в страни като тези от Европейския съюз (ЕС) се оферират дотации за биологично земеделие за генериране на екологични артикули и услуги, като да вземем за пример понижаване на замърсяването на подземните води или основаване на по-биологично разнороден пейзаж.

3. Биологично земеделие, задвижвано от фермери –  някои фермери считат, че стандартното земеделие е неустойчиво и са създали различни способи на произвеждане, с цел да подобрят здравето на фамилията си, селскостопанската стопанска система и/или своята автономия. В доста разрастващи се страни биологичното земеделие е възприето като способ за възстановяване на продоволствената сигурност на семействата или за реализиране на понижаване на разноските за първични материали. Продуктът не е наложително да се продава на пазара или се продава без ценово разграничаване, защото не е сертифициран. В развитите страни дребните фермери образуват директни мрежи за доставка на несертифицирана биологична продукция на потребителите. Извън Европа, да вземем за пример в Съединени американски щати, фермерите, които продават дребни количества биологични артикули, са публично освободени от узаконяване.

Състояние на биологичното земеделие у нас

Екологичното здраве и изменението на климата са два от главните проблеми на актуалния свят. Възниква нуждата антропогенното влияние да бъде пренасочено към различни форми на стандартното земеделие. На фона на повишените условия към качеството, чистотата и усета на храната и тревожната информация, обвързвана с остатъчни количества от пестициди, нитрати, хормони и други, създадената по биологичен прийом храна, става все по-желана от потребителите както в света и Европа, по този начин и у нас.  Световните специалисти подреждат органичното земеделие измежду методите за битка с климатичните промени освен поради щадящия му природата резултат, само че и поради по-добрата резистентност на този вид системи.  Затова рекомендациите и политиките и в районен проект са ориентирани към увеличение на каузи на площите без или с минимална приложимост на пестициди. Трябва да се направи уточнението, че в статистиката са включени единствено стопанства, които дават отговор на нормативните документи и условия. Тези разпореждания не са обект на този разбор, само че всеки, който се интересува може да откри информация на уеб страницата на МЗГХ тук.

Състояние на биологичното растениевъдство у нас 

Съгласно последния оповестен поземлен отчет на страната (Фиг. 1), площите с растениевъдна продукция, отглеждана по биологичен метод са 3,2% от всички аграрни площи през 2018 година Тези стойности се трансформират отрицателно през идната година,  което като дял е 2,3% от общите площи. 

При зърнено-житните култури се следи намаляване на производството с 6,3% през 2020 година, по отношение на 2019 година Площите с маслодайна роза, ароматни култури, медицински растения и подправки са с 1,2% под равнището от миналата година. При площите с трайни насаждения в система на надзор се следи намаляване с 6,3% по отношение на 2019 година, а тези с пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди се свиват с 20,4%. Повишаване спрямо миналата година се регистрира във връзка с площите с непрекъснати ливади и пасища – 10,3%, както и при културите за зелено – 7,5%.

Българските сортове са подобаващи за биопроизводството, а положителните агроклиматични дадености на страната са причина за положителния усет и на редица непознати сортове. С увеличение на температурния капацитет на страната в последните десетилетия и в условия на напояване, българските плодове и зеленчуци отгледани по биологичен метод се дефинират от експертите като наша запазена марка.  С главно значение за пълноценното и разнообразно хранене у нас са биологичните, листни салати през зимния интервал и българските, слънчеви домати през лятото. От зелените салати за биологично произвеждане са подобаващи сортове “ Зимна маслена глава ” , „ Батавия “  и  алената къдрава салата „ Лоло росо “ . И при трите разновидността отглежданите с някои типове биологични торове се следи по-добра резистентност, по-добри физиологични индикатори и жизнеспособност и даже по-висока работливост по отношение на растенията, отглеждани благодарение на комбинирани торове (Chipilski et al, 2020). 

Доматите „ Розова магия “ са високодобивни, индетерминантни (колови), средноранни с мощно стъбълце. Сорт „ Розова магия “ е резистентен на стопански значими заболявания и е   търпелив към алтернария, септориоза.   Плодовете са едрите и вкусни, непукливи, нежно розови със приблизително тегло сред 350 гр. и 500 гр .  Подходящи са за средноранно произвеждане навън на опорна структура или в полиетиленови оранжерии .  Сортът е   устойчив на високи температури, които в последно време, с увеличението на световните температури, са всекидневно събитие и в България. Подходящи за биоземеделие са и розовите домати вид “Ръгби ”, които се утвърдиха на българския пазар.

Добре знае се, че азотното предпролетно поддържане на житните култури със синтетични торове е директно обвързвано с добива. Въпреки това и при тези култури има интерес към биологично развъждане. Един от положителните пшенични сортове, който с изключение на резистентност на полягане и засушаване, разрешава развъждане по биологичен метод е вид „ Сашец “. Този най-нов вид зимна пшеница е резултат от съвместна работа на учени от Института по растителни и генетични запаси (ИРГР) – Садово и Института по полски култури (ИПК) в Чирпан. Подходящи за задачите на биоземеделието са също и сортовете пшеница „ Боряна “ и „ Фермер “.

Състояние на биологично животновъдство 

През 2019 година се резервира наклонността за по-слабо развиване на бранша на биологичното отглеждане на животни. По биологичен метод в страната се отглеждат говеда, овце, кози и пчелни фамилии. През 2019 година се следи понижаване на броя на селскостопанските животни по отношение на миналата година. По биологичен способ през 2019 година са създадени 11 071,7 т. сурово мляко, 5,4 т. сметана, 8,9 т. масло, 246,5 т. сирене, 3 хиляди т. миди и 3,6 т. водорасли. От биологичното пчеларство през годината са добити 3 128,3 т. пчелен мед и пчелни артикули. Произведените количества са близки до регистрираните през 2018 година само че малко по-ниски. (Фиг. 2). През 2020 година се следи нарастване на  произвеждане на мляко и сметана и понижение на това на сирене, миди и пчелни артикули.  

От биологичното отглеждане на животни пчеларството е с най-голям % към общия брой кошери, само че и то отбелязва намаляване на 25,8% за 2020 година, по отношение на 27,6% за 2019 година. Тук едни от провокациите пред пчеларите са различните способи за битка с акарите. Местната пчела е тази, която демонстрира най-хубава работа в условия на органично произвеждане и климатични промени. Отглеждането на пчели и производството на мед и пчелни артикули по биологичен метод, както и при останалите действия в отглеждането на животни, отбелязва гладко намаляване.

Пазар на биологични продукти 

Между 2010 и 2019 година цената на пазара на биологични артикули в Европейски Съюз се е нараснала повече от два пъти.  Биологичният пазар на Европейски Съюз е динамичен, като темповете на напредък варират в другите страни. През май 2020 година тактиката на Европейската комисия (ЕК) “От фермата до трапезата ” ясно дефинира ролята на биологичните артикули като основни. Стратегията гласи, че „ Пазарът на биологични храни ще продължи да пораства и биологичното земеделие би трябвало да бъде в допълнение насърчавано “. Като част от тази тактика Европейска комисия разгласява Плана за деяние за биологични артикули за 2021 – 2027 година, който има за цел да ускори както търсенето, по този начин и предлагането на биологични артикули. Мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП) също би трябвало да бъдат от първостепенно значение за реализиране на  „ задачата за минимум 25% от земеделската земя на Европейски Съюз под биологично земеделие до 2030 година и доста нарастване на биологичната аквакултура “.

Какво се случва в България? 

Съгласно Фигура 3 към 2019 година у нас по биологичен метод се отглеждат едвам 2,3% от цялата земя. 

Търсенето на биопродукти в България се развива с по-бързи темпове по отношение на тяхното произвеждане.

С други думи – регистрира се дефицит на производството. Тази констатация е направена в Аграрните отчети от специалистите на МЗХГ.

Прави усещане, че развъждането на биологична продукция у нас през последните няколко години се колебае в негативна посока. В същото време се маркира, че евентуалните благоприятни условия и пазари за експорт са доста огромни. Затова е нужна съответна държавна политика за стабилизиране на съмненията и напредък на продукция, отглеждана по биологичен метод. Може би по тази причина българските политици се пробват да разпространяват това щадящо здравето на хората и природата направление и да провокират по-голям интерес измежду земеделските производители. 

Българските села имат капацитет да създават чиста и качествена храна и да развиват кулинарен и поземлен туризъм. 

Увеличава се броят на профилираните магазини и комерсиалните обекти, които се включват в дистрибуцията на биологичните храни. Безспорна у нас е ролята и на фермерските пазари. Те оферират чиста и качествена храна и учат хората да търсят вкусна, свежа продукция. Продажбата чрез електронни платформи също набира известност и е чудесна опция в сегашния миг. 

Добри практики са разпространяването на научни резултати в тази област, както и даването на познания под формата на курсове и образования по биологично произвеждане. Всичко това върви редом и е част от ограниченията за акомодация на земеделието ни към климатичните промени.

Преобладаваща част от биологичните храни у нас се изнасят, най-вече на европейския пазар. Според Аграрните отчети на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗГХ), България е един от най-големите експортьори на сушени горски плодове и билки. Разнообразни артикули като биологични замразени плодове (ягоди, малини и боровинки), мед, етерични масла от роза, лавандула, мента, сирене, кашкавал и конфитюри се изнасят и намират доста добър банкет на интернационалните пазари. Българските био артикули са конкурентноспособни на непознатите пазари, защото не отстъпват по качество, дават отговор на всички условия и стандарти, и са неповторими. 

В условия на климатични промени и нараснали условия към чистотата на храните, доста научни проучвания са непосредствено насочени към органично земеделие. Въпреки по-високата трудоемкост и себестойност, биологичното земеделие дава отговор на актуалните условия за непорочност на храна, почва, вода и околна среда. Всички разказани преимущества на този способ са в синхрон с препоръчваните ограниченията за акомодацията на бранш земеделие към климатичните промени (виж: Как климатичните промени въздействат на бранш земеделие?). Нещо повече – доста документи и тактики, свързани с адаптирането на бранш земеделие към климатичните промени акцентират, че делът на създадената по биологичен метод продукция би трябвало да се усили. Ясно се показва, че задоволяването на потребностите от храна и първични материали в условия на климатични промени не следва да е непременно или за сметка на здравния статус на хората и околната среда. И както беше упоменато и в самото начало, биологичните системи се основават на салдото и саморегулацията, което ги прави и добър инструмент в битката с климатичните промени. 

За страдание, съгласно данните на аграрните отчети у нас производството се свива вместо да пораства. Изискванията за биологично земеделие са съществени и са свързани с чистотата на региона на развъждане и неизползването на пестициди за един по-продължителен, предишен интервал. Въпреки апелите на наши еврокомисари и политици и данни на МЗХГ за необятни пазарни ниши на европейския пазар, производителите наподобява се притесняват да влагат средства и да уголемяват биологичното си произвеждане в условия на рискови метеорологични събития и пандемия. Един огромен плюс у нас несъмнено е вярната посока на развиване на пазара на биологични артикули вътре в страната. Защото дребните производители и дворни стопанства са прекомерно разнородни и нямат количество и механизъм за образуване за експорт. Тук основна заслуга имат неправителствените организации, самите производители, фермерските пазари и изискванията за кулинарен и поземлен туризъм. И не на последно място, биологичното земеделие изисква трайни вложения, които нямат незабавна възвръщаемост, т.е. то е приоритет на производители със лична или продължително наета земя. Посочва се, че страната ни има капацитет, климатични дадености и доста положителни български сортове. Към момента в вярна посока се развива вътрешния пазар, само че следва да се изяснят аргументите за спада в производството. Нашата продукция е разпознаваема, и с помощта на българската земеделска просвета и селекция се цени на всички места по света. Тази активност би могла да бъде наша запазена марка и в селските региони и причина за повишение на приходите на локалното население, както и причина за кулинарен и поземлен туризъм.  

Автор: Надежда Шопова / Климатека

Надежда Шопова е създател в Климатека и помощник в секция Климат в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По обучение е инж. агроном със компетентност Лозаро-градинарство, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.

В обявата са употребявани материали от:

1. Ministry of Agriculture, Food and Forestry (government.bg)
2. Chipilski, R., Filipov, S., Shopova, N . , Kostadinov, K. (2020). PHYSIOLOGICAL AND BIOMETRICAL PARAMETERS OF ORGANICALLY GROWN LETTUCE. Conference: International Agricultural, Biological & Life Science Conference: Edirne, Turkey, 237, Trakya University Publisher
3. Записки от курс по органично земеделие (2000). Аграрен Университет Пловдив
4. Каров С, Андреев, Р. (2000). Растителна отбрана на придворна биологична и интегрирана градина, поредност Биологично градинарство 2
5. ipgrbg.com/wp-content/uploads/2017/03/3.-Характеристики-на-сортовете-на-ИРГР-Садово_2021.pdf
6. Organic Agriculture: What is organic agriculture? (fao.org)
7. SuWaNu – Устойчиво филтриране на води и благоприятни условия за наново потребление на хранителни субстанции | Община Пловдив (plovdiv.bg)
8. Organic in Europe – Browse production and market data (organicseurope.bio)
9. Research for AGRI Committee – Megatrends in the agri-food sector: global overview and possible policy response from an EU perspective (europa.eu)
10. Биологично произвеждане | Ministry of Agriculture, Food and Forestry (government.bg)