Русенски митрополит Наум: За статута на на храм Св. Николай в Софоия
Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”.
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма (3).
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.
Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него.
Бележки:
1. БПЦ от Освобождението до настояще време, Годишник на Софийския университет, том 16/6 от 1938/1939 година, с. 183, 191.
2. Протокол на Св. Синод, цялостен състав, № 16/25.06.1953 година, § 5.
3. „ Църковен вестник ”, бр. 3/21.01.1984 година, с. 4.
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма (3).
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.
Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него.
Бележки:
1. БПЦ от Освобождението до настояще време, Годишник на Софийския университет, том 16/6 от 1938/1939 година, с. 183, 191.
2. Протокол на Св. Синод, цялостен състав, № 16/25.06.1953 година, § 5.
3. „ Църковен вестник ”, бр. 3/21.01.1984 година, с. 4.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ