185 години от построяването на храм „Св. Атанасий“ - историята
Храм „ Св. Атанасий “ е една от най – емблематичните църкви за Варна. Сгушена в сърцето на града, притегля погледите с изключение на с архитектурата си и с красивия озеленен двор, които граничи с този на Римските терми. Не инцидентно е била остарялата митрополитска черква на града. Тази година се навършват 185 години от построяването й, напомня Moreto.net.
В сегашния си тип храмът е повдигнат през 1838 година на мястото на изгорялата две години по-рано черква. Опожареният храм е бил по-малък и сходен на настоящия. Заедно с построяването му се подвига постройката на митрополията.
В своята книга “170 години храм Свети Атанасий град Варна ” протойерей Дончо Александров от храма споделя, че по устни сведения на проф. Александър Кузев на мястото на настоящия храм ”Свети Атанасий ” е имало две средновековни църкви. Първата не се знае от кое време е, а втората се допуска, че е от средата на XIII век, само че по евентуално – от XIVв. Втората черква е имала декорация като несебърските. При проучване на актуалното антре на храма са открити четири зидани гробници. Според проф. Кузев тази черква е била седалище на митрополитите и през средновековието. Изглежда средновековният храм е потърпевш по време на турското иго. През 16-17 век е построена нова черква, която изгаря в 1836 година. Най-вероятно в остарелия си тип храмът е бил едвам видим от близките къщи.
Тази дребна, вкопана в земята, черква изгаря през 1836г . при незнайни условия. Нещастието сплотява цялото варненско население. Средства се събират от всички без значение от вероизповеданието им. Българите оказват помощ с доста пари. В градежа вземат участие най-вече хора от варненските села. Срещу парите се издават разписки, които по – късно ще послужат в правосъдните разногласия сред гърци и българи за пренадлежността на църквата.
Само за две години на мястото на остарелия се издигнал огромен и възвишен за времето си храм. В непосредственост до църквата построили постройката на митрополията и две учебни заведения главно и прогимназия.
Възобновяването на храм “Св.Атанасий ” става, когато отпред на варненската катедра е митрополит Йосиф, българин от Серско, многоуважаван поради строгостта и църковното му ръководство.
В началото на 20 век притворът на храма бик остъклен.
Под част от сегашната постройка има крипта, където са били положени костите на няколко гръцки митрополити.
Храмът е предаден на Варненската митрополия чак през 1914 година. Дотогава в него служат гръцки духовници. След това остава затворен за шест години и в него не се служи. С решение на Светия Синод от 1939-та той стартира да се обгрижва от българско духовенство.
Първият български предстоятел Мирон Райчев заварва постройката в окаяно положение . С министерско разпореждане от 1961 година храм “Св. Атанасий ” минава към Народния музей - отдел “Възраждане ”. Постепенно храмът, трансфорат в музей с експозиция от 80 скъпи икони, стартира да се употребява и като концертна зала. Олтарът му е употребен като гардеробна.
С Министерска заповед от 1991 година църквата е върната на Варненска и Преславска Митрополия. След тридесетгодишно спиране Варненският и Преславски Митрополит Кирил прави първата литургия.
Дърворезбата на иконостаса, владишкия престол и тавана е забележителна и впечатлява с майсторския почерк на тревненската школа. За по – огромна церемониалност и хубост иконостасът и владишкият престол са позлатени. В орнаментиката изобилстват растителни претекстове, комплицирани плетеници от лозови, дъбови и акантови листа и многочислени облици на животни – лъвове, риби и божествен птици. Историческите данни сочат, че храмовият облик на Св.Атанасий е дело на созополския зограф Димитър. Повечето от иконите са от първата половина и от средата на XIX век и са направени от тревненските зографи Захария Ценюв и поп Димитрия. Празничните икони са 28 и са изключително впечатляващи. Освен 12-те съществени празнични подиуми, като Благовещение и Рождество Христово, да вземем за пример, са изобразени и моменти от живота на св.Богородица и други светии. Иконостасът приключва с три огромни кръста. От 1975 до 1978г. дърворезбата и иконите са реставрирани.
На балкона в храм “Свети Атанасий ” има музей на възрождеската иконопис. В експозицията са подбрани и подредени 52 икони от XVIII-XIX век. Те са рисувани основно от зографи на Тревненската школа.
В сегашния си тип храмът е повдигнат през 1838 година на мястото на изгорялата две години по-рано черква. Опожареният храм е бил по-малък и сходен на настоящия. Заедно с построяването му се подвига постройката на митрополията.
В своята книга “170 години храм Свети Атанасий град Варна ” протойерей Дончо Александров от храма споделя, че по устни сведения на проф. Александър Кузев на мястото на настоящия храм ”Свети Атанасий ” е имало две средновековни църкви. Първата не се знае от кое време е, а втората се допуска, че е от средата на XIII век, само че по евентуално – от XIVв. Втората черква е имала декорация като несебърските. При проучване на актуалното антре на храма са открити четири зидани гробници. Според проф. Кузев тази черква е била седалище на митрополитите и през средновековието. Изглежда средновековният храм е потърпевш по време на турското иго. През 16-17 век е построена нова черква, която изгаря в 1836 година. Най-вероятно в остарелия си тип храмът е бил едвам видим от близките къщи.
Тази дребна, вкопана в земята, черква изгаря през 1836г . при незнайни условия. Нещастието сплотява цялото варненско население. Средства се събират от всички без значение от вероизповеданието им. Българите оказват помощ с доста пари. В градежа вземат участие най-вече хора от варненските села. Срещу парите се издават разписки, които по – късно ще послужат в правосъдните разногласия сред гърци и българи за пренадлежността на църквата.
Само за две години на мястото на остарелия се издигнал огромен и възвишен за времето си храм. В непосредственост до църквата построили постройката на митрополията и две учебни заведения главно и прогимназия.
Възобновяването на храм “Св.Атанасий ” става, когато отпред на варненската катедра е митрополит Йосиф, българин от Серско, многоуважаван поради строгостта и църковното му ръководство.
В началото на 20 век притворът на храма бик остъклен.
Под част от сегашната постройка има крипта, където са били положени костите на няколко гръцки митрополити.
Храмът е предаден на Варненската митрополия чак през 1914 година. Дотогава в него служат гръцки духовници. След това остава затворен за шест години и в него не се служи. С решение на Светия Синод от 1939-та той стартира да се обгрижва от българско духовенство.
Първият български предстоятел Мирон Райчев заварва постройката в окаяно положение . С министерско разпореждане от 1961 година храм “Св. Атанасий ” минава към Народния музей - отдел “Възраждане ”. Постепенно храмът, трансфорат в музей с експозиция от 80 скъпи икони, стартира да се употребява и като концертна зала. Олтарът му е употребен като гардеробна.
С Министерска заповед от 1991 година църквата е върната на Варненска и Преславска Митрополия. След тридесетгодишно спиране Варненският и Преславски Митрополит Кирил прави първата литургия.
Дърворезбата на иконостаса, владишкия престол и тавана е забележителна и впечатлява с майсторския почерк на тревненската школа. За по – огромна церемониалност и хубост иконостасът и владишкият престол са позлатени. В орнаментиката изобилстват растителни претекстове, комплицирани плетеници от лозови, дъбови и акантови листа и многочислени облици на животни – лъвове, риби и божествен птици. Историческите данни сочат, че храмовият облик на Св.Атанасий е дело на созополския зограф Димитър. Повечето от иконите са от първата половина и от средата на XIX век и са направени от тревненските зографи Захария Ценюв и поп Димитрия. Празничните икони са 28 и са изключително впечатляващи. Освен 12-те съществени празнични подиуми, като Благовещение и Рождество Христово, да вземем за пример, са изобразени и моменти от живота на св.Богородица и други светии. Иконостасът приключва с три огромни кръста. От 1975 до 1978г. дърворезбата и иконите са реставрирани.
На балкона в храм “Свети Атанасий ” има музей на възрождеската иконопис. В експозицията са подбрани и подредени 52 икони от XVIII-XIX век. Те са рисувани основно от зографи на Тревненската школа.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ