Иманяри два века търсят златото на Вълчан воевода
Храбрият бунтовник предложил имането си на съветския император, с цел да освободи България
По пътя Созопол – Приморско една от най- огромните туристически атракции е Лъвската глава. Камъни застанали по този начин един върху различен, че отдалеко погледнати са съвсем като глава на царя на животните. Малцина обаче знаят, че покрай Лъвската глава се намира местността “Вълчаново кале ”. Там, от много време, към този момент два века, иманярите ровят, с цел да открият съкровището на Вълчан воевода.
Вълчан воевода е родом от Странджа, хайдутувал е повече от 20 години. Три села са спорили в предишното за негово отечество, само че до ден сегашен не е ясно къде се е появил на бял свят. Това са село Делиево, на 5 км. от Малко Търново, което през днешния ден към този момент не съществува, Тагарево (днес Вълчаново) и Факия.
Възрастните хора описват митове за Вълчан, които са чували от бабите си, те пък – от своите предшественици.
Вълчан бил овчар. На сърце му паднала красива мома от селото – Рада. Решил той да проводи сватове да я желаят, само че локалният турски владетел – “субашия ” – щом схванал, предиздвикал хората си да откраднат Рада и да му я заведат вкъщи. Вълчан пък бил хвърлен в тъмницата и грубо пребит.
Кроткият досега овчар не могъл да преглътне случката и хванал гората. Събрал тайфа и почнал да мъсти на турците. Първо той и другарите му умъртвили субашията, който му лишил Рада, а нея освободили и взели със себе си в гората. По време на стълкновение обаче, младата жена била простреляна.
Тази любовна драма преобърнала живота на Вълчан воевода. Той и другарите му завардвали проходите и почнали всеобщи кражби на хазната на султана. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, цялостни със злато. Тук точно е основният момента за иманярите.
Легендите описват, че младите хайдути не били алчни – по-голямата част от плячката те скривали в секрети пещери, а за себе си оставяли единствено толкоз, едвам преживеят. Говори се и че студените зими изкарвали в Истанбул, само че никой не ги разпознавал.
В книгата на историка Иван Бубалов се споделя, че Вълчан имал скъп асистент – турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до служба секретар на султана. Той го осведомявал за придвижването на хазните, а Вълчан ги пресрещал и обирал. Според една легенда султанът дотолкоз се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари – махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал под съмнение и избягал от Цариград.
Самият Вълчан воевода намерил в една от пещерите на Странджа антично тракийско богатство. То било толкоз изобилно, че той проводил пратеници до съветския цар. Сто години преди Освобождението, пратениците споделили на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил няколко десетки тона злато, с които да заплати свободата на България.
Според иманярите, съкровищата на дружината на Вълчан Воевода са доста и пръснати из пещери из цялата планина и освен в Странджа. Най- огромното – от траките, също било в една от пещерите. За него имало и карта.
През годините иманярите са си продавали доста “стари ” карти с мисълта, че са същински, копали са на доста места. Мнозина твърдели, че са намирали златни монети. Още преди 40 години пък се пуснал слух, че някой е разкрил съкровището, очевидно най- огромното, при устието на река Ропотамо. Това били представители на тогавашните ръководещи, които били заведени до съкровището от локален гражданин.
Има и предания за прикрито богатство в морска пещера, до галериите на която се доближава единствено откакто се премине през поредност от тесни наводнени тунели – сложна задача и за доста умел водолаз.
Старите хора разказвали още, че щом откриели подобаваща пещера, хайдутите на Вълчан, намирали по селата дюлгери с принадлежности, само че ги водели до такава степен със завързани очи. Карали ги да създадат нещо като трезор, а след това още веднъж със завързани очи ги прибирали там, откъдето са тръгнали. Едно от основните скривалища на Вълчан била “Снеженицата ” – околност с огромна пещера в землището на с. Карадере, в този момент в Турция.
Според архимандрит Рафаил воеводата доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си. Внуците даже идвали в България с карта и търсили закопани владишка корона и кръст с честното дърво, евентуално на гръцкия епископ в Одрин който издал на турците хайдутите и бил погубен.
До ден сегашен набезите на иманярите не стихват. Почивка търсачите на съкровища си дават единствено през зимата, когато земята е скована от лед, мъчно се копае и мераците им замръзват, паралелно с температурите.
Освен в Аркутино, Вълчаново кале и край устието на Ропотамо в Бургаско, иманярите са почнали да дирят съкровището на Вълчан воевода и в Руенския Балкан.
Там, преди две години, има информация, че иманяр е изровил от планинска пещера златна скулптура на държател с глава на лъв, качен върху колесник.
По пътя Созопол – Приморско една от най- огромните туристически атракции е Лъвската глава. Камъни застанали по този начин един върху различен, че отдалеко погледнати са съвсем като глава на царя на животните. Малцина обаче знаят, че покрай Лъвската глава се намира местността “Вълчаново кале ”. Там, от много време, към този момент два века, иманярите ровят, с цел да открият съкровището на Вълчан воевода.
Вълчан воевода е родом от Странджа, хайдутувал е повече от 20 години. Три села са спорили в предишното за негово отечество, само че до ден сегашен не е ясно къде се е появил на бял свят. Това са село Делиево, на 5 км. от Малко Търново, което през днешния ден към този момент не съществува, Тагарево (днес Вълчаново) и Факия.
Възрастните хора описват митове за Вълчан, които са чували от бабите си, те пък – от своите предшественици.
Вълчан бил овчар. На сърце му паднала красива мома от селото – Рада. Решил той да проводи сватове да я желаят, само че локалният турски владетел – “субашия ” – щом схванал, предиздвикал хората си да откраднат Рада и да му я заведат вкъщи. Вълчан пък бил хвърлен в тъмницата и грубо пребит.
Кроткият досега овчар не могъл да преглътне случката и хванал гората. Събрал тайфа и почнал да мъсти на турците. Първо той и другарите му умъртвили субашията, който му лишил Рада, а нея освободили и взели със себе си в гората. По време на стълкновение обаче, младата жена била простреляна.
Тази любовна драма преобърнала живота на Вълчан воевода. Той и другарите му завардвали проходите и почнали всеобщи кражби на хазната на султана. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, цялостни със злато. Тук точно е основният момента за иманярите.
Легендите описват, че младите хайдути не били алчни – по-голямата част от плячката те скривали в секрети пещери, а за себе си оставяли единствено толкоз, едвам преживеят. Говори се и че студените зими изкарвали в Истанбул, само че никой не ги разпознавал.
В книгата на историка Иван Бубалов се споделя, че Вълчан имал скъп асистент – турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до служба секретар на султана. Той го осведомявал за придвижването на хазните, а Вълчан ги пресрещал и обирал. Според една легенда султанът дотолкоз се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари – махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал под съмнение и избягал от Цариград.
Самият Вълчан воевода намерил в една от пещерите на Странджа антично тракийско богатство. То било толкоз изобилно, че той проводил пратеници до съветския цар. Сто години преди Освобождението, пратениците споделили на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил няколко десетки тона злато, с които да заплати свободата на България.
Според иманярите, съкровищата на дружината на Вълчан Воевода са доста и пръснати из пещери из цялата планина и освен в Странджа. Най- огромното – от траките, също било в една от пещерите. За него имало и карта.
През годините иманярите са си продавали доста “стари ” карти с мисълта, че са същински, копали са на доста места. Мнозина твърдели, че са намирали златни монети. Още преди 40 години пък се пуснал слух, че някой е разкрил съкровището, очевидно най- огромното, при устието на река Ропотамо. Това били представители на тогавашните ръководещи, които били заведени до съкровището от локален гражданин.
Има и предания за прикрито богатство в морска пещера, до галериите на която се доближава единствено откакто се премине през поредност от тесни наводнени тунели – сложна задача и за доста умел водолаз.
Старите хора разказвали още, че щом откриели подобаваща пещера, хайдутите на Вълчан, намирали по селата дюлгери с принадлежности, само че ги водели до такава степен със завързани очи. Карали ги да създадат нещо като трезор, а след това още веднъж със завързани очи ги прибирали там, откъдето са тръгнали. Едно от основните скривалища на Вълчан била “Снеженицата ” – околност с огромна пещера в землището на с. Карадере, в този момент в Турция.
Според архимандрит Рафаил воеводата доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си. Внуците даже идвали в България с карта и търсили закопани владишка корона и кръст с честното дърво, евентуално на гръцкия епископ в Одрин който издал на турците хайдутите и бил погубен.
До ден сегашен набезите на иманярите не стихват. Почивка търсачите на съкровища си дават единствено през зимата, когато земята е скована от лед, мъчно се копае и мераците им замръзват, паралелно с температурите.
Освен в Аркутино, Вълчаново кале и край устието на Ропотамо в Бургаско, иманярите са почнали да дирят съкровището на Вълчан воевода и в Руенския Балкан.
Там, преди две години, има информация, че иманяр е изровил от планинска пещера златна скулптура на държател с глава на лъв, качен върху колесник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ