Хормоните играят решаваща роля в различни аспекти на цялостното ви

Как хормоните влияят на теглото и отслабването: Всичко, което трябва да знаете

Хормоните играят решаваща роля в разнообразни аспекти на цялостното ви богатство и предпочитание за намаляване. Те са сигнални молекули, освободени от характерни жлези в тялото ви, като хипофизата, щитовидната жлеза, паращитовидните и надбъбречните жлези.

Веднъж освободени, хормоните циркулират в кръвния поток до тъканите и органите в тялото ви.

Въздействието на хормоните върху вашето здраве е обстойно, оказвайки въздействие върху половата функционалност, растежа и развиването, настроението, апетита и метаболизма.

Следователно, всеки дисбаланс или дисрегулация на хормоните, характеризиращи се с прекалено или незадоволително освобождение на хормони, може да има обилни последствия за вашето здраве, в това число телесното тегло. ( 1 )

Тази публикация ще прегледа методите, по които хормоните въздействат на телесното тегло и отслабването, хвърляйки светлина върху тяхната роля в този аспект на здравето.

Хормоните вземат участие в възприятието за задоволеност и апетит

Хормоните играят решаваща роля в регулирането на вашия вкус, с цел да се подсигурява, че тялото ви поддържа оптимални равнища на сила.

Някои хормони работят като стимулатори на глада, като провокират чувството за апетит и ви подтикват да ядете. От друга страна, други хормони работят като сигнали, които демонстрират по кое време сте консумирали задоволително храна, възпрепятствайки по-нататъшния банкет и насърчавайки чувството за задоволеност.

Когато има дисбаланс в хормоните, участващи в контрола на апетита, това може да наруши естественото контролиране на приема на храна, евентуално водещо до наддаване или загуба на килограми.

Хормони на глада

Когато тялото ви се нуждае от храна, серия от процеси протичат в ендокринната и нервната система, с цел да подтикват приема на храна.

Например стомашно-чревните хормони, в това число мотилин, задействат цикъл от контракции, наименуван мигриращ двигателен комплекс, който играе роля в предизвикването на апетит. ( 2 )

Нека разгледаме по-подробно някои основни хормони и съединения, участващи в стимулирането на апетита:

Грелин: Известен като „ хормона на глада„, грелинът подтиква хипоталамуса, региона на мозъка, виновна за регулирането на глада. В допълнение към ролята си в стимулирането на приема на храна, грелинът също въздейства върху цикъла сън-будно положение, метаболизма на глюкозата и др. ( 3 )
Мотилин: Произведен в тънките вътрешности, мотилин провокира контракции в червата, когато сте гладни. Тези контракции алармират на мозъка, че би трябвало да ядете. ( 4 ) ( 5 ) ( 6 )
Невропептид Y (NPY): NPY е пептид, освободен от мозъка, с цел да подтиква приема на храна. Хормони като грелин и лептин контролират производството и освобождението на NPY. ( 7 )
Агути-свързан пептод (AgRp): AgRp е различен пептид, създаван от мозъка. Производството му се подтиква от грелин и работи за увеличение на приема на храна. ( 8 )

Тези хормони и съединения играят основна роля в регулирането на апетита и приема на храна.

Хормони на ситостта

Ето някои от главните хормони, които способстват за чувството за задоволеност и понижават приема на храна:

Глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1): Произведен от чревни кафези в отговор на усвояване на хранителни субстанции, GLP-1 забавя изпразването на стомаха и взаимодейства с мозъка, с цел да понижи приема на храна и да усили чувството за задоволеност. ( 9 )
Панкреатичен пептид YY (пептид YY): Пептидът YY се освобождава от тънките вътрешности след хранене и се свързва с рецепторите в мозъка, което води до понижен вкус. Той също по този начин забавя придвижването на храната през храносмилателния тракт. ( 11 )
Холецистокинин (CCK): Освободен от клетките в тънките вътрешности, когато е изложен на хранителни субстанции, изключително мазнини и протеини, CCK задейства центрове за задоволеност в мозъка. Той също по този начин предизвиква свиването на жлъчния мехур и секретите на панкреаса, нужни за храносмилането. ( 12 )
Лептин: секретиран от мастните кафези и други тъкани, лептинът е прочут най-вече като хормон, който предизвиква ситостта. Той инхибира пептидите, насърчаващи глада, и подтиква пептидите, насърчаващи ситостта, което води до понижаване на апетита.
Инсулин: Произвеждан от панкреаса, инсулинът играе решаваща роля в регулирането на кръвната захар и енергийния баланс. Нивата му се покачват след хранене и взаимодействат с мозъка, с цел да понижат приема на храна.
Обестатин: Въпреки че са нужни спомагателни проучвания, обестатинът е хормон, за който се счита, че има резултат на угнетяване на апетита. Той противодейства на резултатите на грелина, предизвикващи апетит, само че точното му влияние върху глада и ситостта към момента се изследва. ( 13 )

Важно е да се означи, че това не е обстоен лист и други субстанции като несфатин-1 и оксинтомодулин също вземат участие в контрола на апетита. ( 14 ) ( 15 )

Хормоните въздействат върху телесното тегло

Съхраняването и разграждането на мазнините в тялото се управляват от характерни хормони, които също въздействат върху разхода на сила и изгарянето на калории.

Промените в равнищата на хормоните могат да доведат до наддаване на тегло, намаляване или струпване на мазнини в избрани области на тялото.

Щитовидната жлеза създава хормони, които контролират метаболизма. Когато щитовидната жлеза е свръхактивна, тя отделя несъразмерен тиреоиден хормон, което води до хиперметаболитно положение, при което тялото изгаря повече калории (хипертиреоидизъм). ( 16 )

Обратно, неактивната щитовидна жлеза с ниски равнища на хормони понижава разхода на сила (хипотиреоидизъм). ( 17 )

Тези положения могат да причинят надлежно загуба на тегло или наддаване на тегло.

Инсулинът е различен хормон, който въздейства върху телесното тегло. Той оказва помощ на клетките да употребяват глюкозата за сила, да я съхраняват като гликоген и да предотвратяват разграждането на мазнините. ( 18 )

Поддържането на подобаващи равнища на инсулин е от решаващо значение. Хроничното повишение на инсулина може да докара до инсулинова устойчивост, засягайки хормоните на глада и ситостта, насърчавайки натрупването на мазнини в органи като черния дроб и компрометирайки метаболизма. ( 19 ) ( 20 )

Кортизолът, хормонът на напрежението, играе роля в регулирането на тежестта. Продължителните високи равнища на кортизол могат да доведат до наддаване на тегло, изключително в коремната област. ( 21 )

Освен това покачва апетита, изключително за храни с високо наличие на мазнини и захар. Повишеният кортизол се следи при хора с продължителен стрес и тези със синдром на Кушинг. ( 22 ) ( 23 )

Други хормони, като глюкозо-зависим инсулинотропен пептид, лептин, аспрозин и естроген, също могат да повлияят върху телесното тегло и разпределението на мазнините. ( 24 ) ( 25 ) ( 26 )

Важно е да се означи, че това са единствено няколко образеца за това по какъв начин хормоните въздействат на тежестта и има спомагателни хормони, включени в този комплициран развой.

Хормонален дисбаланс може да настъпи от медицински положения, възраст и наддаване на тегло

Нивата на хормоните могат да бъдат повлияни от разнообразни фактори, като да вземем за пример:

Телесно тегло
Медицинско положение
Възраст

При хора с наднормено тегло и затлъстяване равнищата на хормоните могат да бъдат изключително наранени. Повлияват се хормони като естроген, тестостерон, грелин, лептин и обестатин.

Например, мъжете със затлъстяване постоянно имат по-ниски равнища на тестостерон спрямо тези с умерено тегло. ( 27 )

Това частично се дължи на понижените равнища на глобулин, свързващ половите хормони (SHBG), протеин, който транспортира тестостерона в тялото. Намаляването на SHBG е обвързвано с инсулинова устойчивост.

Ниските равнища на тестостерон при мъже със затлъстяване са свързани с нараснала телесна лой, изключително в коремната област, и понижена мускулна маса. ( 28 )

Лептинът, хормонът, виновен за регулирането на ситостта, също е обиден при затлъстяване. Хиперлептинемията (прекомерна секреция на лептин) и лептинова устойчивост, при които тялото става по-слабо сензитивно към лептин, са чести при затлъстяването. ( 29 )

Намалената сензитивност към лептин може да докара до преяждане и наддаване на тегло. ( 30 )

Затлъстяването също се свързва с нараснали равнища на инсулин и по-високи равнища на аспрозин, хормон, който подтиква апетита. ( 31 )

По време на менопаузата хормоналните промени, в това число ниските равнища на естроген, могат да допринесат за увеличение на телесните мазнини, изключително в междинната част. Тази хормонална смяна е обвързвана с понижен разход на сила и метаболитна дисфункция. ( 32 ) ( 33 )

Някои медицински положения като синдром на поликистозни яйчници, хипотиреоидизъм, болест на Кушинг и диабет също могат да причинят хормонална дисрегулация и да повлияят на телесното тегло. ( 34 ) ( 35 )

Хормоналната терапия също може да докара и до наддаване на тегло. ( 36 ) ( 37 )

Важно е да се означи, че равнищата на хормоните могат да бъдат повлияни от други фактори, в това число бременност, приложимост на медикаменти и други

Начинът на живот и диетата могат да повлияят на хормоните

Начинът ви на живот, може да окаже доста въздействие върху хормоните, които играят роля в регулирането на телесното ви тегло.

Фактори като диета, равнище на физическа интензивност и продължителен стрес са свързани с измененията в равнищата на хормоните.

Диета

Храната и напитките, които консумирате в всекидневието си, могат да окажат доста въздействие върху цялостното ви богатство, в това число здравето и равнищата на вашите хормони.

Научните проучвания разкриха, че диети, които се състоят най-вече от модифицирани храни, добавена захар и рафинирани въглехидрати, могат да нарушат хормоналния баланс.

Например, диети с високо наличие на добавена захар, изключително подсладени питиета, са свързани с инсулинова устойчивост и нараснали равнища на лептин, хормон, участващ в регулирането на апетита. ( 38 ) ( 39 ) ( 40 ) ( 41 )

Освен това изследванията демонстрират, че диети с по-високо наличие на протеини и сдържан или невисок банкет на въглехидрати могат да имат позитивен резултат върху хормоните, свързани с глада и ситостта, спрямо диетите, които са с по-високо наличие на въглехидрати и по-малко протеин. ( 42 ) ( 43 ) ( 44 ) ( 45 )

Диетите, които са богати на модифицирани храни и добавена захар, могат да покачат равнищата на хормоните на глада като NPY и да понижат въздействието на хормоните на пълнотата като CCK, което евентуално води до преяждане и наддаване на тегло. ( 46 ) ( 47 )

Освен това диета, която включва огромно количество модифицирани храни, усилва излагането на химикали като фталати, които могат да нарушат хормоналната функционалност и да допринесат за инсулинова устойчивост, изменена регулация на апетита и наддаване на тегло. ( 48 ) ( 49 ) ( 50 ) ( 51 ) ( 52 ) ( 53 )

Има и други разнообразни способи, по които диетата може да повлияе на хормоните, участващи в наддаването на тегло.

Като цяло следването на уравновесена диета, която дава приоритет на цели, минимално модифицирани храни, като в същото време минимизира потреблението на модифицирани храни и добавена захар, е потребно за цялостното здраве, в това число хормоналното здраве.

Други фактори, които въздействат на хормоните

Качеството на вашия сън, равнището на физическа интензивност и ръководството на напрежението също могат да окажат въздействие върху хормоните, които въздействат върху телесното ви тегло.

Адекватният сън е от решаващо значение за цялостното богатство, а незадоволителният сън се свързва с нарушавания в регулирането на хормоните.

Липсата на сън е обвързвана с инсулинова устойчивост, устойчивост към лептин и несъответствия в хормоните на глада. Тези резултати могат да доведат до нараснал вкус, понижено възприятие за задоволеност, преяждане и наддаване на тегло. ( 54 ) ( 55 ) ( 56 ) ( 57 )

Редовните тренировки също може да повлияят на равнищата на хормоните.

Проучванията демонстрират, че увеличението на физическата интензивност може да усъвършенства инсулиновата сензитивност на тялото, да увеличи равнищата на тестостерон при мъжете, да намали равнищата на лептин при хора с наднормено тегло и затлъстяване и да усъвършенства реакцията на хормоните на задоволеност след хранене. ( 58 ) ( 59 ) ( 60 ) ( 61 )

Управлението на напрежението е различен значим фактор за поддържане на здравословна хормонална функционалност. Хроничният стрес може евентуално да наруши хормоните, виновни за регулирането на апетита, което води до нараснала консумация на калории и наддаване на тегло. ( 62 )

Следователно ефикасното ръководство на напрежението е жизненоважно за поощряване на оптимално хормонално здраве и реализиране на здравословно телесно тегло.

Заключение

Хормоните играят решаваща роля в регулирането на глада, ситостта, метаболизма и разпределението на телесните мазнини, като всички те оказват въздействие върху телесното тегло.

Научните проучвания демонстрират, че разнообразни фактори могат да повлияят на хормоналното здраве, в това число диета, непълен сън, равнища на интензивност, % телесни мазнини, излагане на стрес и съществени медицински положения.

За поощряване на здравословно телесно тегло и поддържане на хормонален баланс се предлага да следвате насоките на здравословно хранене, да осигурите задоволително сън, да се справите с всички съществени медицински проблеми, да управлявате напрежението дейно и да се занимавате с постоянна физическа интензивност. Тези подходи са подкрепени от научни доказателства.

Прочети още: