Хасан Адемов: С увеличението на пенсиите се купува политическо време
Хоризонталното подкрепяне на калпак постоянно носи белезите на нерационалност и неефективност.
Не единствено в парламентарните комисии се разяснява опция нарастване на налози и осигуровки, а и самият шеф на Българската национална банка декларира, че е вероятен подобен сюжет. Това декларира пред „Труд“ Хасан Адемов. Питаме го допустимо ли е да се реализира най-мрачният сюжет – да няма пари за пенсии през 2023 година и 2024 година след популистките напъни за нарастване на парите за напреднала възраст от държавното управление на Кирил Петков.
– Господин Адемов, в случай че актуализацията на бюджета на Държавното публично обезпечаване не бъде призната, с какъв брой ще бъдат нараснали пенсиите?
– Ако актуализацията на Бюджета на Държавното публично обезпечаване не бъде призната в избраните периоди пенсиите ще бъдат нараснали с 6,1% от 1 юли 2022 година. Това е записано в настоящия Закон за бюджета на Държавното публично обезпечаване, в действие от месец март тази година. Допълнителната COVID-19 добавка от 60 лева и самостоятелните обезщетителни суми са разчетени по настоящия закон до края на месец юни. С други думи, единствено в случай че не бъде призната актуализацията на Бюджета на Държавното публично обезпечаване от началото на месец юли, пенсионерите ще получават само главния размер на пенсията, осъвременен с 6.1%, по т. н. Швейцарско предписание.
– Работодателите се изрекоха срещу желанието на ръководещите да включат добавките от 60 лева в размера на пенсиите. Смятате ли, че вкарването на добавките в пенсиите е добра концепция?
– Работодателите и един от двата синдиката изрично възразяват против включването на 60-те лв. в главния размер на пенсиите. Аргументите за тази тяхна позиция произтичат от обстоятелството, че добавката е била промотирана като краткотрайна, а не непрекъсната мярка. На последващо място, тези 60 лева нямат нищо общо с осигурителния принос, по-скоро имат темперамент на обществено подкрепяне. Самите ръководещи признават, че от тази поддръжка нямат потребност всички пенсионери, а единствено тези, които са от уязвимите групи. Не са правилни изказванията, че няма указател на хората с ниски приходи. Агенцията за обществено подкрепяне работи с към 300 000 лица и фамилии, които получават енергийни помощи, ясни са получателите на месечни обществени помощи, 783 000 пенсионери без COVID-19 добавките и самостоятелните компесаторни суми получават персонални пенсии с размер по-нисък от линията на беднотия, която за 2022 година е 413 лева Тъкмо за това ние от Движение за права и свободи твърдим, че антикризисните ограничения, като се изключи че са доста закъснели и не са задоволително правилно таргетирани. Хоризонталното подкрепяне на калпак постоянно носи белезите на нерационалност и неефективност. След като си в ръководството от 6 месеца няма аргументи да твърдиш, че страната не разполага с надеждни регистри за приходите на българските жители.
– Защо при толкоз рецензии против метода за повдигане на пенсиите от 1 юли, ръководещите въпреки всичко оферират коронавирус добавката от 60 лева да влезе в размера на главната пенсия?
– Това е въпрос към самите ръководещи. По една толкоз значима тематика каквато е тази с пенсионните приходи те взеха решение, че тяхната експертиза е задоволителна, като не помниха, че чувството за самодостатъчност в никакъв случай не е най-хубавият избор. Напълно бяха изолирани обществените сътрудници в лицето на работодателите и синдикатите от подготовката на плановете, опозицията беше тотално подценена. Експертни работни групи от ръководещата коалиция под диктата на Министерството на финансите взеха решение метода, по който да бъде повишен размера на пенсиите. Най-добрите и устойчиви във времето решения в Социалната сфера са оптимално съгласуваните и консенсусни оферти. Искам дебело да подчертая че ние от Движение за права и свободи сме твърдо и уверено за нарастване размера на пенсиите. Друг е въпросът с предлаганата методология. Там имаме съществени забележки. Вкарването на известната COVID-19 добавка в главния размер на пенсиите смесва обезпечаване с подкрепяне и основава чувство за неправда. Това събитие издава липса на политическа воля поддръжката да бъде диференцирана и насочена към най-нуждаещите и най-бедни пенсионери. В българската конституция с изключение на обезпечаването има втора защитна мрежа и това е системата на общественото подкрепяне. Там обаче има подоходен аршин и ръководещите нямат смелостта да действат по този метод.
– Предложението на ръководещите планува и новите пенсии, отпускани след 1 юли, да бъдат увеличавани с 60 лева, с цел да има равнопоставеност с пенсиите, отпуснати преди тази дата. Това не изкривява ли пенсионния модел?
– Пенсионният модел по никакъв метод нито е килнат, нито е изменен. Той продължава да бъде тристълбов – Държавно публично обезпечаване, Допълнително наложително пенсионно обезпечаване и Допълнително непринудено обезпечаване. Управляващите сами се вкараха в този капан и в този момент евентуално ще предложат сред първо и второ четене тази мярка да отпадне. Вместо да поправят своите решения те упрекват кого ли не за личното си неблагоразумие. Много значим е въпросът за финансовата непоклатимост на пенсионната система. Тази система изисква стабилно във времето финансиране и опазване на осигурителния темперамент, а не инцидентни хрумвания с неразбираема вероятност. Това е по този начин тъй като ръководещите не извършват това което са записали в Коалиционното съглашение – Приложение 13 точка 45. Там е казано, че до месец юни би трябвало да бъде изработен разбор и да се предложи нова пенсионна промяна. В оферти план не виждаме нито разбор, нито система и минимум промени. Близо 1,4 милиарда лева се наливат в пенсионната система без разбор на разходи/ползи за пазаруване на политическо време с парите на всички данъкоплатци. Твърде дискусионна е тематиката дали нарастването на пенсиите може да бъде антиинфлационна или проинфлационна мярка. Пенсионерите използват попринципот дребната потребителска кошница, само че разпоредбите на пазарната стопанска система допускат търсенето и предлагането да дефинират цените. Увеличение на цените води до високи равнища на инфлация, която в този момент те желаят да покрият. Инфлация се преодолява по формулировка с по-високи равнища на напредък. Другото, както доста икономисти споделят е гасене на пожар с бензин и помпане на инфлация. Всенародното неодобрение е повода за тези ограничения, а не осъзната и поредна политика.
– Предложената от ръководещите смяна на пенсиите от 1 юли ще покрие ли инфлацията от началото на годината?
– Тези дни Националният статистически институт излезе с информация, че инфлацията през месец май на годишна база е 15.6%, а за така наречен дребна потребителска кошница евентуално е към 30%. За съпоставяне средноевропейската инфлация е в границите на 8.1 %. Всички приказки от рода на това, че инфлацията в България е напълно привнесена извън са мантра, която ръководещите употребяват като оправдание за своите неверни решения. Пенсионерите са тези, които използват най-вече артикули от първа нужда и за тях нарастването към този момент е изядено от инфлацията. Предстои с изключение на горещо лято натоварено с протестен заряд и доста сложна зима. С други думи това нарастване е добре пристигнало, различен е въпросът каква е настоящата покупателна дарба. Очевидно е, че растежа на инфлацията изпреварва растежа на приходите. Да не приказваме, че за растеж на приходите в бюджетната сфера не се приказва в оферти план.
– Основната рецензия на работодателите е, че минималната пенсия нараства по-бързо от междинната. Смятате ли, че и междинната пенсия би трябвало да бъде увеличена повече от предлагането на ръководещите?
– Факт е, че минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст през последните години нараства с изпреварващи темпове. Нека си напомним обстоятелството, че минималната пенсия се дефинира с политическо решение всяка година с приемането на Закона за бюджета на Държавното публично обезпечаване. Политиците постоянно сме изкушени изключително в предизборна обстановка да се покажем загрижени за приходите на възрастните хора и това ускорява диспропорциите в пенсионната система. Минималната пенсия към този момент е в рискова непосредственост до междинната и това сплесква модела, като сближава размера на пенсиите с друг застрахователен принос. Това основава чувство за свръхсолидарност, което събитие влиза в сериозен конфликт с възприятието за правдивост.
– Каква смяна в размера на пенсиите оферират ръководещите от 1 юли. Има концепция пенсиите да бъдат индексирана по комплицирана формула, само че какво ще бъде действителното нарастване и за кои пенсионери ще бъде то?
– Всички пенсии се усилват от първи юли с 10%. Към това нарастване прибавят и 60 лева, както и самостоятелната обезщетителна добавка – такава добавка получават 1 067 800 пенсионери с друга по мярка добавка, като този размер доближава оптимално до 120 лева Минималната пенсия за стаж и възраст се усилва с 22.6%, а междинната с към 33.3% и доближава до към 666 лева Предлага се и нарастване на оптималния размер на 2000 лв.. Това е предлагането на ръководещите, само че на този стадий не е ясно кои от предложенията сред първо и второ четене ще бъдат признати дефинитивно при неналичието на болшинство и по какъв начин ще наподобяват крайните текстове. В такава обстановка се изисква съгласувателна процедура, а ръководещите мъчно се оправят с такава задача. Втората стъпка се планува от първи октомври, когато по една комплицирана и сложна за пояснение и приложение методология се предлага разглеждане на всяка пенсия по настрана като главния размер към датата на разпределяне на пенсията се умножи с коефициент, който съставлява по-голямата големина от растежа на осигурителния приход или инфлацията. Този метод е наименуван модифицирано Швейцарско предписание. Вярно е, че осигурителният приход нараства по-бързо от инфлацията и това води до закъснение на пенсиите отпуснати на по ранен стадий. Но по тази методология единствено към 718 000 пенсионери ще получат нарастване, а останалите които към този момент са достигнали тези размери няма да получат нито една стотинка в допълнение. Как ще разбираем на тези, които няма да получат осъвременяване що за правдивост е това и това ли е преизчисляване на всички пенсии. Преизчисляването се прави с настоящ застрахователен приход до момента в който при тази методология осигурителния приход не се трансформира. Максималният размер на пенсиите се усилва на 3 400 лева, като по този метод единствено към хиляда пенсионери ще бъдат лимитирани от тавана. През месец юни с COVID-19 добавката и самостоятелните обезщетителни суми 318 000 пенсионери са с размери под линията на беднотия от 413 лева без тези добавки техният брой доближава до 783 000. При тези статистически данни да твърдиш, че няма пенсии под линията на беднотия си е напряко непознаване на материята. Тогава поражда въпросът по какъв начин се вземат управнически решения.
– Средно страните в Европейски Съюз за пенсии дават над 12% от Брутният вътрешен продукт, а у нас за пенсии отиват към 10% от Брутният вътрешен продукт. Смятате ли, че по-голям дял от Брутният вътрешен продукт би трябвало да отива за погашение на пенсии?
– Едва с това нарастване на пенсиите % от Брутния вътрешен артикул надминава стратегическата граница от 10%. Факт е, че българските пенсии са най-ниски в Европейския съюз. Но би трябвало да сме наясно, че е извънредно значимо да съблюдаваме както адекватността на получаваните пенсии, по този начин и финансовата резистентност на системата, тъй като без регулярни и устойчиви доходи мъчно можем да приказваме за непоклатимост и постоянно и на време приемане даже и на този размер. Най-важно е коефициентът на заменяне на приходите от труд да бъде към 65-70%.
– При разискването на актуализацията на бюджета в комисиите към Народното събрание бяха изразени отзиви, че нарастването на пенсиите ще докара до нужда от повишение на налози и осигуровки през идващите години. Смятате ли, че това ще се случи?
– В плана на ръководещите е планувано нарастване на прехвърлянето от Държавния бюджет към този на ДОО с 1,387 милиарда лева Целият този трансфер е напълно за сметка на налози и без стотинка нарастване на приходите от осигурителни вноски. За идната година са нужни в допълнение 3.7 млн. лева, а за 2024 година тези средства нарастват на 4.2 млн. лева Това слага под риск следващи осъвремененявания. Не единствено в парламентарните комисии се разяснява опция нарастване на налози и осигуровки, а и самият шеф на Българската национална банка декларира, че е вероятен подобен сюжет. Да се надяваме, че икономическият напредък ще бъде сериозен, оттова приходите и постъпленията в Национален осигурителен институт да се усилват и по този начин да се осъществят всички останали ограничения. За страдание не виждаме ограничения за решение на казуса с недекларираната претовареност, както и обезпечаването върху минимални приходи.
– Вярно ли е, че парите за нарастване на пенсиите ще се вземат от заеми и от европейски фондове?
– Възможност за подобен вид има, в случай че натискът върху обществените финанси продължава със същите темпове. Сега зависимостта на пенсиите от Държавния бюджет е 45,6%, напълно скоро беше под 40%. Трансферът на средства от Държавния бюджет се планува да доближи рекордните 8.2 млн. лева Или би трябвало да се усилва дефицитът или се минава към дългово финансиране. Резервен вид за тази година е финансиране със средства от Плана за възобновяване и резистентност. Няма вид от Европейски фондове да се финансира изплащането на пенсии.
– Ще се сбъдне ли мрачната прогноза, че за 2023 и 2024 година няма да има пари за пенсии?
– Много се надявам това в действителност да е единствено мрачна прогноза. Зад бюджета на Държавното публично обезпечаване стои Държавният бюджет, което е гаранция за регулярно погашение на пенсии.
В умозаключение нашата Народното събрание група ще подкрепим нарастване на пенсиите и сред двете четения ще създадем значими и знакови за Движение за права и свободи оферти, които в границите на оферти запас да подобрят живота на българските пенсионери.
(21.06.2022, в. Труд)
Не единствено в парламентарните комисии се разяснява опция нарастване на налози и осигуровки, а и самият шеф на Българската национална банка декларира, че е вероятен подобен сюжет. Това декларира пред „Труд“ Хасан Адемов. Питаме го допустимо ли е да се реализира най-мрачният сюжет – да няма пари за пенсии през 2023 година и 2024 година след популистките напъни за нарастване на парите за напреднала възраст от държавното управление на Кирил Петков.
– Господин Адемов, в случай че актуализацията на бюджета на Държавното публично обезпечаване не бъде призната, с какъв брой ще бъдат нараснали пенсиите?
– Ако актуализацията на Бюджета на Държавното публично обезпечаване не бъде призната в избраните периоди пенсиите ще бъдат нараснали с 6,1% от 1 юли 2022 година. Това е записано в настоящия Закон за бюджета на Държавното публично обезпечаване, в действие от месец март тази година. Допълнителната COVID-19 добавка от 60 лева и самостоятелните обезщетителни суми са разчетени по настоящия закон до края на месец юни. С други думи, единствено в случай че не бъде призната актуализацията на Бюджета на Държавното публично обезпечаване от началото на месец юли, пенсионерите ще получават само главния размер на пенсията, осъвременен с 6.1%, по т. н. Швейцарско предписание.
– Работодателите се изрекоха срещу желанието на ръководещите да включат добавките от 60 лева в размера на пенсиите. Смятате ли, че вкарването на добавките в пенсиите е добра концепция?
– Работодателите и един от двата синдиката изрично възразяват против включването на 60-те лв. в главния размер на пенсиите. Аргументите за тази тяхна позиция произтичат от обстоятелството, че добавката е била промотирана като краткотрайна, а не непрекъсната мярка. На последващо място, тези 60 лева нямат нищо общо с осигурителния принос, по-скоро имат темперамент на обществено подкрепяне. Самите ръководещи признават, че от тази поддръжка нямат потребност всички пенсионери, а единствено тези, които са от уязвимите групи. Не са правилни изказванията, че няма указател на хората с ниски приходи. Агенцията за обществено подкрепяне работи с към 300 000 лица и фамилии, които получават енергийни помощи, ясни са получателите на месечни обществени помощи, 783 000 пенсионери без COVID-19 добавките и самостоятелните компесаторни суми получават персонални пенсии с размер по-нисък от линията на беднотия, която за 2022 година е 413 лева Тъкмо за това ние от Движение за права и свободи твърдим, че антикризисните ограничения, като се изключи че са доста закъснели и не са задоволително правилно таргетирани. Хоризонталното подкрепяне на калпак постоянно носи белезите на нерационалност и неефективност. След като си в ръководството от 6 месеца няма аргументи да твърдиш, че страната не разполага с надеждни регистри за приходите на българските жители.
– Защо при толкоз рецензии против метода за повдигане на пенсиите от 1 юли, ръководещите въпреки всичко оферират коронавирус добавката от 60 лева да влезе в размера на главната пенсия?
– Това е въпрос към самите ръководещи. По една толкоз значима тематика каквато е тази с пенсионните приходи те взеха решение, че тяхната експертиза е задоволителна, като не помниха, че чувството за самодостатъчност в никакъв случай не е най-хубавият избор. Напълно бяха изолирани обществените сътрудници в лицето на работодателите и синдикатите от подготовката на плановете, опозицията беше тотално подценена. Експертни работни групи от ръководещата коалиция под диктата на Министерството на финансите взеха решение метода, по който да бъде повишен размера на пенсиите. Най-добрите и устойчиви във времето решения в Социалната сфера са оптимално съгласуваните и консенсусни оферти. Искам дебело да подчертая че ние от Движение за права и свободи сме твърдо и уверено за нарастване размера на пенсиите. Друг е въпросът с предлаганата методология. Там имаме съществени забележки. Вкарването на известната COVID-19 добавка в главния размер на пенсиите смесва обезпечаване с подкрепяне и основава чувство за неправда. Това събитие издава липса на политическа воля поддръжката да бъде диференцирана и насочена към най-нуждаещите и най-бедни пенсионери. В българската конституция с изключение на обезпечаването има втора защитна мрежа и това е системата на общественото подкрепяне. Там обаче има подоходен аршин и ръководещите нямат смелостта да действат по този метод.
– Предложението на ръководещите планува и новите пенсии, отпускани след 1 юли, да бъдат увеличавани с 60 лева, с цел да има равнопоставеност с пенсиите, отпуснати преди тази дата. Това не изкривява ли пенсионния модел?
– Пенсионният модел по никакъв метод нито е килнат, нито е изменен. Той продължава да бъде тристълбов – Държавно публично обезпечаване, Допълнително наложително пенсионно обезпечаване и Допълнително непринудено обезпечаване. Управляващите сами се вкараха в този капан и в този момент евентуално ще предложат сред първо и второ четене тази мярка да отпадне. Вместо да поправят своите решения те упрекват кого ли не за личното си неблагоразумие. Много значим е въпросът за финансовата непоклатимост на пенсионната система. Тази система изисква стабилно във времето финансиране и опазване на осигурителния темперамент, а не инцидентни хрумвания с неразбираема вероятност. Това е по този начин тъй като ръководещите не извършват това което са записали в Коалиционното съглашение – Приложение 13 точка 45. Там е казано, че до месец юни би трябвало да бъде изработен разбор и да се предложи нова пенсионна промяна. В оферти план не виждаме нито разбор, нито система и минимум промени. Близо 1,4 милиарда лева се наливат в пенсионната система без разбор на разходи/ползи за пазаруване на политическо време с парите на всички данъкоплатци. Твърде дискусионна е тематиката дали нарастването на пенсиите може да бъде антиинфлационна или проинфлационна мярка. Пенсионерите използват попринципот дребната потребителска кошница, само че разпоредбите на пазарната стопанска система допускат търсенето и предлагането да дефинират цените. Увеличение на цените води до високи равнища на инфлация, която в този момент те желаят да покрият. Инфлация се преодолява по формулировка с по-високи равнища на напредък. Другото, както доста икономисти споделят е гасене на пожар с бензин и помпане на инфлация. Всенародното неодобрение е повода за тези ограничения, а не осъзната и поредна политика.
– Предложената от ръководещите смяна на пенсиите от 1 юли ще покрие ли инфлацията от началото на годината?
– Тези дни Националният статистически институт излезе с информация, че инфлацията през месец май на годишна база е 15.6%, а за така наречен дребна потребителска кошница евентуално е към 30%. За съпоставяне средноевропейската инфлация е в границите на 8.1 %. Всички приказки от рода на това, че инфлацията в България е напълно привнесена извън са мантра, която ръководещите употребяват като оправдание за своите неверни решения. Пенсионерите са тези, които използват най-вече артикули от първа нужда и за тях нарастването към този момент е изядено от инфлацията. Предстои с изключение на горещо лято натоварено с протестен заряд и доста сложна зима. С други думи това нарастване е добре пристигнало, различен е въпросът каква е настоящата покупателна дарба. Очевидно е, че растежа на инфлацията изпреварва растежа на приходите. Да не приказваме, че за растеж на приходите в бюджетната сфера не се приказва в оферти план.
– Основната рецензия на работодателите е, че минималната пенсия нараства по-бързо от междинната. Смятате ли, че и междинната пенсия би трябвало да бъде увеличена повече от предлагането на ръководещите?
– Факт е, че минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст през последните години нараства с изпреварващи темпове. Нека си напомним обстоятелството, че минималната пенсия се дефинира с политическо решение всяка година с приемането на Закона за бюджета на Държавното публично обезпечаване. Политиците постоянно сме изкушени изключително в предизборна обстановка да се покажем загрижени за приходите на възрастните хора и това ускорява диспропорциите в пенсионната система. Минималната пенсия към този момент е в рискова непосредственост до междинната и това сплесква модела, като сближава размера на пенсиите с друг застрахователен принос. Това основава чувство за свръхсолидарност, което събитие влиза в сериозен конфликт с възприятието за правдивост.
– Каква смяна в размера на пенсиите оферират ръководещите от 1 юли. Има концепция пенсиите да бъдат индексирана по комплицирана формула, само че какво ще бъде действителното нарастване и за кои пенсионери ще бъде то?
– Всички пенсии се усилват от първи юли с 10%. Към това нарастване прибавят и 60 лева, както и самостоятелната обезщетителна добавка – такава добавка получават 1 067 800 пенсионери с друга по мярка добавка, като този размер доближава оптимално до 120 лева Минималната пенсия за стаж и възраст се усилва с 22.6%, а междинната с към 33.3% и доближава до към 666 лева Предлага се и нарастване на оптималния размер на 2000 лв.. Това е предлагането на ръководещите, само че на този стадий не е ясно кои от предложенията сред първо и второ четене ще бъдат признати дефинитивно при неналичието на болшинство и по какъв начин ще наподобяват крайните текстове. В такава обстановка се изисква съгласувателна процедура, а ръководещите мъчно се оправят с такава задача. Втората стъпка се планува от първи октомври, когато по една комплицирана и сложна за пояснение и приложение методология се предлага разглеждане на всяка пенсия по настрана като главния размер към датата на разпределяне на пенсията се умножи с коефициент, който съставлява по-голямата големина от растежа на осигурителния приход или инфлацията. Този метод е наименуван модифицирано Швейцарско предписание. Вярно е, че осигурителният приход нараства по-бързо от инфлацията и това води до закъснение на пенсиите отпуснати на по ранен стадий. Но по тази методология единствено към 718 000 пенсионери ще получат нарастване, а останалите които към този момент са достигнали тези размери няма да получат нито една стотинка в допълнение. Как ще разбираем на тези, които няма да получат осъвременяване що за правдивост е това и това ли е преизчисляване на всички пенсии. Преизчисляването се прави с настоящ застрахователен приход до момента в който при тази методология осигурителния приход не се трансформира. Максималният размер на пенсиите се усилва на 3 400 лева, като по този метод единствено към хиляда пенсионери ще бъдат лимитирани от тавана. През месец юни с COVID-19 добавката и самостоятелните обезщетителни суми 318 000 пенсионери са с размери под линията на беднотия от 413 лева без тези добавки техният брой доближава до 783 000. При тези статистически данни да твърдиш, че няма пенсии под линията на беднотия си е напряко непознаване на материята. Тогава поражда въпросът по какъв начин се вземат управнически решения.
– Средно страните в Европейски Съюз за пенсии дават над 12% от Брутният вътрешен продукт, а у нас за пенсии отиват към 10% от Брутният вътрешен продукт. Смятате ли, че по-голям дял от Брутният вътрешен продукт би трябвало да отива за погашение на пенсии?
– Едва с това нарастване на пенсиите % от Брутния вътрешен артикул надминава стратегическата граница от 10%. Факт е, че българските пенсии са най-ниски в Европейския съюз. Но би трябвало да сме наясно, че е извънредно значимо да съблюдаваме както адекватността на получаваните пенсии, по този начин и финансовата резистентност на системата, тъй като без регулярни и устойчиви доходи мъчно можем да приказваме за непоклатимост и постоянно и на време приемане даже и на този размер. Най-важно е коефициентът на заменяне на приходите от труд да бъде към 65-70%.
– При разискването на актуализацията на бюджета в комисиите към Народното събрание бяха изразени отзиви, че нарастването на пенсиите ще докара до нужда от повишение на налози и осигуровки през идващите години. Смятате ли, че това ще се случи?
– В плана на ръководещите е планувано нарастване на прехвърлянето от Държавния бюджет към този на ДОО с 1,387 милиарда лева Целият този трансфер е напълно за сметка на налози и без стотинка нарастване на приходите от осигурителни вноски. За идната година са нужни в допълнение 3.7 млн. лева, а за 2024 година тези средства нарастват на 4.2 млн. лева Това слага под риск следващи осъвремененявания. Не единствено в парламентарните комисии се разяснява опция нарастване на налози и осигуровки, а и самият шеф на Българската национална банка декларира, че е вероятен подобен сюжет. Да се надяваме, че икономическият напредък ще бъде сериозен, оттова приходите и постъпленията в Национален осигурителен институт да се усилват и по този начин да се осъществят всички останали ограничения. За страдание не виждаме ограничения за решение на казуса с недекларираната претовареност, както и обезпечаването върху минимални приходи.
– Вярно ли е, че парите за нарастване на пенсиите ще се вземат от заеми и от европейски фондове?
– Възможност за подобен вид има, в случай че натискът върху обществените финанси продължава със същите темпове. Сега зависимостта на пенсиите от Държавния бюджет е 45,6%, напълно скоро беше под 40%. Трансферът на средства от Държавния бюджет се планува да доближи рекордните 8.2 млн. лева Или би трябвало да се усилва дефицитът или се минава към дългово финансиране. Резервен вид за тази година е финансиране със средства от Плана за възобновяване и резистентност. Няма вид от Европейски фондове да се финансира изплащането на пенсии.
– Ще се сбъдне ли мрачната прогноза, че за 2023 и 2024 година няма да има пари за пенсии?
– Много се надявам това в действителност да е единствено мрачна прогноза. Зад бюджета на Държавното публично обезпечаване стои Държавният бюджет, което е гаранция за регулярно погашение на пенсии.
В умозаключение нашата Народното събрание група ще подкрепим нарастване на пенсиите и сред двете четения ще създадем значими и знакови за Движение за права и свободи оферти, които в границите на оферти запас да подобрят живота на българските пенсионери.
(21.06.2022, в. Труд)
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ