Черни зъби и червило с живак: странните практики за красота от древността
Хората постоянно са се стремели към хубостта. От антични времена има разнообразни практики за хубост, предопределени да създадат човек по-привлекателен. Например в Китай, Египет, Вавилония, Гърция и Рим преди хиляди години към този момент са употребявали предшествениците на актуалните червила, пудри, сенки и маски за лице.
Но тези практики постоянно били доста характерни, в случай че не и изцяло рискови. Нека ви разкажем за някои от тях.
Черни зъби
В актуалното общество се ценят снежнобелите зъби, те обаче не всеки път и на всички места са били на висока респект.
И по този начин, представители на редица нации от Югоизточна Азия, двете Америки, както и Япония (охагуро) и Индия предпочитали черните зъби. И даже особено ги боядисвали. Ритуалът, появил се съгласно някои калкулации преди към 4500 хиляди години, към момента съществува в някои общности. Оцветяването се правело с еднокомпонентни или сложни естествени багрила, нормално в пубертета. Черните зъби символизирали зрялост, хубост - вярвало се, че те отличават индивида от животното.
Зъбите трябвало непрекъснато да се оцветяват, а някои бои имали доста характерна миризма (например стоманен ацетат). Но все пак, колкото и да е необичайно, обичаят имал позитивен резултат върху здравето на зъбите.
Бинтоване на краката
За разлика от много безобидното почерняване на зъбите, практиката за бинтоване на крайници в Китай била мъчителна и нездравословна. Появата ѝ се отнася към началото на Х век и се свързва с името на Яо Нян, придворната танцьорка на император Ли Ю. Танцувайки на пръсти в златен лотос, тя, съгласно легендата, очаровала владетеля.
Същността на практиката се състояла в това, че стъпалата на девойките от най-ранна възраст били стягани с платнени панделки, което чупело свода и пръстите им. Излишно е да споделяме, че процедурата е била извънредно мъчителна. Деформирайки се, с течение на времето краката започвали да наподобяват повече на свита в пестник ръка.
Това разрешавало на към този момент възрастните дами да носят обувки с дребен размер - като че ли взети от дете или кукла. Малките крачета с дължина 7,5-10 см в китайската просвета се считали за знак на женската хубост и аристокрация. Колкото по-малък бил кракът, толкоз повече шансове имала една жена да се омъжи за най-завидния мъж.
Как са се лекували хората преди изобретяването на антибиотиците
Както е известно, пеницилинът е открит едвам през 1928 година Но до този миг хората въпреки всичко се опитвали да лекуват разнообразни болести,...
Прочети повече
Модата на дребните крайници в Китай от време на време се съпоставя с общата пристрастеност на европейските дами от викторианската ера към тънката талия. С помощта на корсети те стягали тялото си по този начин, че едвам дишали, и вследствие на това деформирали ребрата и таза си.
Бинтованите крайници, които жителите на Поднебесната империя наричали „ златни лотоси “, от време на време правели девойките инвалиди, защото те губели способността си да вървят независимо. Това даже се считало за специфичен индикатор за женственост. Тези, които към момента можели да се движат, трябвало да го вършат по специфичен метод – с дребни бързи стъпки. Често дамите не можели да вървят без бастун.
Имало и други последици от бинтоването: враснали нокти, инфекции, нарушено кръвообращение, остеопороза и нараснал риск от фрактури заради рухване.
Бинтоването се съхранило, изключително в аристократичната среда, чак до ХХ век. Последната фабрика, която произвеждала обувки за хора с деформирани крайници, била затворена през 1999 година И по-възрастни дами с „ лотосови крайници “ може да се срещнат в Китай и до през днешния ден.
Червило с живак
Червените устни са на мода от хиляди години. Вярно е, че този резултат не бил постиган по най-безопасните способи.
Популярни изрази, произлизащи от древността
Изумително е, че някои от изразите, които използваме през днешния ден, датират отпреди 3000 години. Много от тях са пристигнали от Древна Гърция или Древ...
Прочети повече
Всеки знае, че не трябва да се чупи живачният термометър, тъй като живакът е доста рисков за здравето метал. Контактът с него е нездравословен за нервната, храносмилателната, имунната система, бъбреците, белите дробове и очите. В същото време живакът резервира токсичния си резултат във всякаква форма. Но античните хора не са знаели това. И интензивно се тровели.
Съдържащият живак минерал цинобър, заради яркочервения си цвят, е бил част от оцветител за устни, употребен от античните египтяни, гърци и римляни. Живакът е бил употребен за основаване на козметика, и то в чист тип.
Но не си мислете, че единствено античните дами са злоупотребявали с рискови помади. Вредната козметика, в това число съдържаща живак, е била употребена от дамите до викторианската ера (втората половина на XIX век).
Козметика с олово
Оловото е извънредно нездравословен за здравето метал. СЗО предизвестява, че то се натрупва в тялото, може да се предава от майка на дете по време на бременност и има гибелен резултат върху интелектуалното развиване на децата. Попадайки в костите, зъбите, мозъка и други вътрешни органи, оловото ги унищожава. Въпреки това в продължение на доста години то се е употребило в всекидневието, в това число за основаване на козметика.
Смята се, че шумерската кралица Шубад (известна също като Пуаби) преди четири и половина хилядолетия е била една от първите, които са употребявали козметика, съдържаща бяло олово. Боите на негова основа са употребявани както за придаване на червен цвят на устните, по този начин и за бледност на лицето. Постепенно оловната козметика се популяризирала в Асирия и Египет, а по-късно попаднала и в Гърция и Рим.
Храните на царете от Древността
Храните постоянно са били културен знак за страни, континенти и цели времеви интервали. В древността храната е били главен занаят и нач...
Прочети повече
Предупрежденията, че този химичен детайл може да е токсичен, не спрели и римляните. За това е писал още римският проектант Витрувий. Може би практичността е изиграла роля: оловните белила стояли на тъничък пласт и прилепвали добре върху кожата.
Модата на това средство се завърнала през Възраждането (XV-XVI век). Негова известна почитателка била британската кралица Елизабет I. По-специално благодарение на белилото тя скривала белезите от шарка по лицето си.
Употребата на това средство водела до загуба на коса, увреждане на белите дробове, намаляване на зъбния гланц, тъмни петна по кожата и гибел при интензивна приложимост. Въпреки това те се употребявали до XIX век.
Опасните белила се употребили с известност освен на Запад. С тяхна помощ се реализирал и белият цвят на лицата на японските гейши и актьорите от театъра кабуки.
Продукти за лице от плацента, пот и скотски изпражнения
Жените от древността също по този начин се стремели да поддържат кожата си млада и здрава. Затова били известни специфични маски, състоящи се от най-необичайни съставки.
Разкрасяващи артикули от далечното минало, които се употребяват и до през днешния ден
Когато стане въпрос за бюти процедури и козметика, нормално всеки демонстрира блян към новото, модерното и новаторското. Като че ли се...
Прочети повече
Съставът им можел да включва еленски рог, плацента, скотски изпражнения и черва, човешка слюнка, сяра и оцет. Едно от най-необичайнитее средства били fucatus crocodili - екскременти на крокодили. Смятало се, че изпражненията на тези влечуги вършат кожата бледа, само че те се е употребявали и за основаване на червенина.
Друга антична рецепта включвала потреблението на пот, изцедена от овча вълна. Миризмата на такава маска е била съответстваща. Не е изненадващо, че парфюмите са били доста известни измежду римляните: те трябвало да се борят с аромата от такива козметични средства.
Интересното е, че козметиката, направена от органични субстанции, била освен странна, само че от време на време и смъртоносна. Египтяните да вземем за пример правели червило и руж от морски водорасли, съдържащи червеникаво-лилавия фукус, алгин, йод и бром. Тази примес била отровна.
Беладона за разширение на зениците
Друга рискова процедура на античните хубавици било потреблението на капки от сок от беладона.
Беладона (Atropa belladonna) е многогодишно отровно растение, известно още като смъртоносна нощенка, което е извънредно токсично. От италиански името му се превежда като " красива жена ".
Тайните за красива кожа на японките, които да приложите вкъщи
Японките са известни с съвършената си кожа – гладка, свежа, хидратирана, с еднакъв загар, чиста и без диря от недостатъци и петна...
Прочети повече
Смята се, че една от първите, които са употребявали такова средство, е била Клеопатра, която употребила дестилат от египетска бленика (черен идеал, черна попадийка), съдържаща атропин.
След това дамите на Древна Гърция и Рим употребявали капки беладона за " огнен взор " по време на празници (вакханалии) в чест на господ Дионис (Вакх). В същото време същите гърци и римляни прелестно знаели какъв брой отровно е това растение. И по този начин, съгласно слуховете, императрица Ливия Друзила е отровила брачна половинка си император Октавиан Август със сок от плодове от беладона.
Но капките беладона придобили най-голяма известност още през Възраждането. Дами от Италия, откъдето идва и известното название на беладона, в гонене на хубостта си шапки в очите сок от нейните плодове. Веществата от това лекарство, способни да провокират полуда, уголемяват зениците и придават искра на очите.
Тази процедура предизвиквала зрителни изкривявания, нарушавала концентрацията на зрението, учестявала сърцетуптенето и при продължителна приложимост евентуално е водела до слепота.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Рейтинг: от. Гласували общо: консуматори
Но тези практики постоянно били доста характерни, в случай че не и изцяло рискови. Нека ви разкажем за някои от тях.
Черни зъби
В актуалното общество се ценят снежнобелите зъби, те обаче не всеки път и на всички места са били на висока респект.
И по този начин, представители на редица нации от Югоизточна Азия, двете Америки, както и Япония (охагуро) и Индия предпочитали черните зъби. И даже особено ги боядисвали. Ритуалът, появил се съгласно някои калкулации преди към 4500 хиляди години, към момента съществува в някои общности. Оцветяването се правело с еднокомпонентни или сложни естествени багрила, нормално в пубертета. Черните зъби символизирали зрялост, хубост - вярвало се, че те отличават индивида от животното.
Зъбите трябвало непрекъснато да се оцветяват, а някои бои имали доста характерна миризма (например стоманен ацетат). Но все пак, колкото и да е необичайно, обичаят имал позитивен резултат върху здравето на зъбите.
Бинтоване на краката
За разлика от много безобидното почерняване на зъбите, практиката за бинтоване на крайници в Китай била мъчителна и нездравословна. Появата ѝ се отнася към началото на Х век и се свързва с името на Яо Нян, придворната танцьорка на император Ли Ю. Танцувайки на пръсти в златен лотос, тя, съгласно легендата, очаровала владетеля.
Същността на практиката се състояла в това, че стъпалата на девойките от най-ранна възраст били стягани с платнени панделки, което чупело свода и пръстите им. Излишно е да споделяме, че процедурата е била извънредно мъчителна. Деформирайки се, с течение на времето краката започвали да наподобяват повече на свита в пестник ръка.
Това разрешавало на към този момент възрастните дами да носят обувки с дребен размер - като че ли взети от дете или кукла. Малките крачета с дължина 7,5-10 см в китайската просвета се считали за знак на женската хубост и аристокрация. Колкото по-малък бил кракът, толкоз повече шансове имала една жена да се омъжи за най-завидния мъж.
Как са се лекували хората преди изобретяването на антибиотиците
Както е известно, пеницилинът е открит едвам през 1928 година Но до този миг хората въпреки всичко се опитвали да лекуват разнообразни болести,...
Прочети повече
Модата на дребните крайници в Китай от време на време се съпоставя с общата пристрастеност на европейските дами от викторианската ера към тънката талия. С помощта на корсети те стягали тялото си по този начин, че едвам дишали, и вследствие на това деформирали ребрата и таза си.
Бинтованите крайници, които жителите на Поднебесната империя наричали „ златни лотоси “, от време на време правели девойките инвалиди, защото те губели способността си да вървят независимо. Това даже се считало за специфичен индикатор за женственост. Тези, които към момента можели да се движат, трябвало да го вършат по специфичен метод – с дребни бързи стъпки. Често дамите не можели да вървят без бастун.
Имало и други последици от бинтоването: враснали нокти, инфекции, нарушено кръвообращение, остеопороза и нараснал риск от фрактури заради рухване.
Бинтоването се съхранило, изключително в аристократичната среда, чак до ХХ век. Последната фабрика, която произвеждала обувки за хора с деформирани крайници, била затворена през 1999 година И по-възрастни дами с „ лотосови крайници “ може да се срещнат в Китай и до през днешния ден.
Червило с живак
Червените устни са на мода от хиляди години. Вярно е, че този резултат не бил постиган по най-безопасните способи.
Популярни изрази, произлизащи от древността
Изумително е, че някои от изразите, които използваме през днешния ден, датират отпреди 3000 години. Много от тях са пристигнали от Древна Гърция или Древ...
Прочети повече
Всеки знае, че не трябва да се чупи живачният термометър, тъй като живакът е доста рисков за здравето метал. Контактът с него е нездравословен за нервната, храносмилателната, имунната система, бъбреците, белите дробове и очите. В същото време живакът резервира токсичния си резултат във всякаква форма. Но античните хора не са знаели това. И интензивно се тровели.
Съдържащият живак минерал цинобър, заради яркочервения си цвят, е бил част от оцветител за устни, употребен от античните египтяни, гърци и римляни. Живакът е бил употребен за основаване на козметика, и то в чист тип.
Но не си мислете, че единствено античните дами са злоупотребявали с рискови помади. Вредната козметика, в това число съдържаща живак, е била употребена от дамите до викторианската ера (втората половина на XIX век).
Козметика с олово
Оловото е извънредно нездравословен за здравето метал. СЗО предизвестява, че то се натрупва в тялото, може да се предава от майка на дете по време на бременност и има гибелен резултат върху интелектуалното развиване на децата. Попадайки в костите, зъбите, мозъка и други вътрешни органи, оловото ги унищожава. Въпреки това в продължение на доста години то се е употребило в всекидневието, в това число за основаване на козметика.
Смята се, че шумерската кралица Шубад (известна също като Пуаби) преди четири и половина хилядолетия е била една от първите, които са употребявали козметика, съдържаща бяло олово. Боите на негова основа са употребявани както за придаване на червен цвят на устните, по този начин и за бледност на лицето. Постепенно оловната козметика се популяризирала в Асирия и Египет, а по-късно попаднала и в Гърция и Рим.
Храните на царете от Древността
Храните постоянно са били културен знак за страни, континенти и цели времеви интервали. В древността храната е били главен занаят и нач...
Прочети повече
Предупрежденията, че този химичен детайл може да е токсичен, не спрели и римляните. За това е писал още римският проектант Витрувий. Може би практичността е изиграла роля: оловните белила стояли на тъничък пласт и прилепвали добре върху кожата.
Модата на това средство се завърнала през Възраждането (XV-XVI век). Негова известна почитателка била британската кралица Елизабет I. По-специално благодарение на белилото тя скривала белезите от шарка по лицето си.
Употребата на това средство водела до загуба на коса, увреждане на белите дробове, намаляване на зъбния гланц, тъмни петна по кожата и гибел при интензивна приложимост. Въпреки това те се употребявали до XIX век.
Опасните белила се употребили с известност освен на Запад. С тяхна помощ се реализирал и белият цвят на лицата на японските гейши и актьорите от театъра кабуки.
Продукти за лице от плацента, пот и скотски изпражнения
Жените от древността също по този начин се стремели да поддържат кожата си млада и здрава. Затова били известни специфични маски, състоящи се от най-необичайни съставки.
Разкрасяващи артикули от далечното минало, които се употребяват и до през днешния ден
Когато стане въпрос за бюти процедури и козметика, нормално всеки демонстрира блян към новото, модерното и новаторското. Като че ли се...
Прочети повече
Съставът им можел да включва еленски рог, плацента, скотски изпражнения и черва, човешка слюнка, сяра и оцет. Едно от най-необичайнитее средства били fucatus crocodili - екскременти на крокодили. Смятало се, че изпражненията на тези влечуги вършат кожата бледа, само че те се е употребявали и за основаване на червенина.
Друга антична рецепта включвала потреблението на пот, изцедена от овча вълна. Миризмата на такава маска е била съответстваща. Не е изненадващо, че парфюмите са били доста известни измежду римляните: те трябвало да се борят с аромата от такива козметични средства.
Интересното е, че козметиката, направена от органични субстанции, била освен странна, само че от време на време и смъртоносна. Египтяните да вземем за пример правели червило и руж от морски водорасли, съдържащи червеникаво-лилавия фукус, алгин, йод и бром. Тази примес била отровна.
Беладона за разширение на зениците
Друга рискова процедура на античните хубавици било потреблението на капки от сок от беладона.
Беладона (Atropa belladonna) е многогодишно отровно растение, известно още като смъртоносна нощенка, което е извънредно токсично. От италиански името му се превежда като " красива жена ".
Тайните за красива кожа на японките, които да приложите вкъщи
Японките са известни с съвършената си кожа – гладка, свежа, хидратирана, с еднакъв загар, чиста и без диря от недостатъци и петна...
Прочети повече
Смята се, че една от първите, които са употребявали такова средство, е била Клеопатра, която употребила дестилат от египетска бленика (черен идеал, черна попадийка), съдържаща атропин.
След това дамите на Древна Гърция и Рим употребявали капки беладона за " огнен взор " по време на празници (вакханалии) в чест на господ Дионис (Вакх). В същото време същите гърци и римляни прелестно знаели какъв брой отровно е това растение. И по този начин, съгласно слуховете, императрица Ливия Друзила е отровила брачна половинка си император Октавиан Август със сок от плодове от беладона.
Но капките беладона придобили най-голяма известност още през Възраждането. Дами от Италия, откъдето идва и известното название на беладона, в гонене на хубостта си шапки в очите сок от нейните плодове. Веществата от това лекарство, способни да провокират полуда, уголемяват зениците и придават искра на очите.
Тази процедура предизвиквала зрителни изкривявания, нарушавала концентрацията на зрението, учестявала сърцетуптенето и при продължителна приложимост евентуално е водела до слепота.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Рейтинг: от. Гласували общо: консуматори
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ