Земята ще стане необитаема: В Слънчевата система ще се появи друг обитаем свят
Хората постоянно желаят да знаят какво ще се случи със Земята, когато Слънцето вероятно се раздуе като червен колос. От една страна, разширяващото се Слънце ще трансформира вътрешните планети в пепел. Това съвсем несъмнено ще значи края на живота на нашата планета. Марс може да стане по-умерен и гостолюбив за живот. Освен това, това би могло да бъде берекет за газовия колос Юпитер и неговите спътници. Това е по този начин, тъй като обитаемата зона на Слънчевата система ще се реалокира на открито от мястото, където е в този момент, до място, обхващащо системата на Юпитер и налагащо промени във всички тези светове.
Европа, спътникът на Юпитер, в този момент е мразовит свят, за който се счита, че под повърхността му има океан от течна вода. Учените считат, че откакто Слънцето се трансформира в червен колос, Европа ще развие атмосфера от водни пари, която би могла да подкрепи появяването и развиването на живот. Това се дължи на обстоятелството, че обитаемата зона на Слънцето, т.е. региона от космоса, където изискванията са удобни за поддържане на живот, ще бъде по-далеч, в сравнение с е в този момент. Изследването е оповестено на сървъра за препринти arXiv, пише Universe Today.
Звезди като Слънцето съществуват към 10 милиарда години, стига да могат да поддържат термоядрения синтез на водород в ядрата си. Когато този водород се изчерпи (за Слънцето това ще се случи след към 5 милиарда години), звездите се уголемяват и навлизат във етапа на аления колос. Смята се, че Слънцето ще унищожи Меркурий и Венера, а Земята може да оцелее, само че ще стане необитаема. След стадия на аления колос, Слънцето ще се трансформира в малко бяло джудже, което може да съществува още 12-15 милиарда години.
Слънцето ще се трансформира в червен гигант Снимка: phys.org
По-големите и по-масивни звезди умират при детонации на свръхнови, оставяйки след себе си неутронни звезди и черни дупки. Докато планетите могат да съществуват към бели джуджета, детонацията на свръхнова унищожава всякаква среда към солидна звезда.
Сега е известно, че доста от планетите, открити отвън Слънчевата система, се въртят към бели джуджета, което значи, че след гибелта на Слънцето, планетите оттатък Марс (и може би самият Марс) ще могат да продължат да съществуват.
Ново моделиране допуска, че Юпитер и неговите луни ще преживеят трансформацията на Слънцето в червен колос и ще се намират в обитаемата зона на нашата звезда. Учените считат, че разширението на Слънцето ще докара до появяването на облаци на планетата с по-висока дарба да отразяват светлината.
Под въздействие на по-яркия Юпитер и разширяващата се атмосфера на Слънцето, ледът на Европа ще сублимира Снимка: НАСА
Под въздействие на по-яркия Юпитер и разширяващата се атмосфера на Слънцето, ледът на Европа ще сублимира. Подобно е на метода, по който ледът се изпарява незабавно на слънчева светлина, без да се трансформира в течно положение. По-голямата част от сублимираните ледени пари ще бъдат изгубени в космоса, само че част ще останат свързани с Европа в продължение на няколкостотин хиляди години, преди да бъдат изгубени вечно. Независимо дали има живот на Европа в този момент или не, изцяло е допустимо Европа да се трансформира в населен свят през това време. Един огромен въпрос е дали това е задоволително време, с цел да стартира и да процъфтява животът.
Европа, спътникът на Юпитер, в този момент е мразовит свят, за който се счита, че под повърхността му има океан от течна вода. Учените считат, че откакто Слънцето се трансформира в червен колос, Европа ще развие атмосфера от водни пари, която би могла да подкрепи появяването и развиването на живот. Това се дължи на обстоятелството, че обитаемата зона на Слънцето, т.е. региона от космоса, където изискванията са удобни за поддържане на живот, ще бъде по-далеч, в сравнение с е в този момент. Изследването е оповестено на сървъра за препринти arXiv, пише Universe Today.
Звезди като Слънцето съществуват към 10 милиарда години, стига да могат да поддържат термоядрения синтез на водород в ядрата си. Когато този водород се изчерпи (за Слънцето това ще се случи след към 5 милиарда години), звездите се уголемяват и навлизат във етапа на аления колос. Смята се, че Слънцето ще унищожи Меркурий и Венера, а Земята може да оцелее, само че ще стане необитаема. След стадия на аления колос, Слънцето ще се трансформира в малко бяло джудже, което може да съществува още 12-15 милиарда години.
По-големите и по-масивни звезди умират при детонации на свръхнови, оставяйки след себе си неутронни звезди и черни дупки. Докато планетите могат да съществуват към бели джуджета, детонацията на свръхнова унищожава всякаква среда към солидна звезда.
Сега е известно, че доста от планетите, открити отвън Слънчевата система, се въртят към бели джуджета, което значи, че след гибелта на Слънцето, планетите оттатък Марс (и може би самият Марс) ще могат да продължат да съществуват.
Ново моделиране допуска, че Юпитер и неговите луни ще преживеят трансформацията на Слънцето в червен колос и ще се намират в обитаемата зона на нашата звезда. Учените считат, че разширението на Слънцето ще докара до появяването на облаци на планетата с по-висока дарба да отразяват светлината.
Под въздействие на по-яркия Юпитер и разширяващата се атмосфера на Слънцето, ледът на Европа ще сублимира. Подобно е на метода, по който ледът се изпарява незабавно на слънчева светлина, без да се трансформира в течно положение. По-голямата част от сублимираните ледени пари ще бъдат изгубени в космоса, само че част ще останат свързани с Европа в продължение на няколкостотин хиляди години, преди да бъдат изгубени вечно. Независимо дали има живот на Европа в този момент или не, изцяло е допустимо Европа да се трансформира в населен свят през това време. Един огромен въпрос е дали това е задоволително време, с цел да стартира и да процъфтява животът.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




