Хората виждат само решенията, които си взел, но не и избора, който ти е даден…
Хората виждат единствено решенията, които си взел, само че не и избора, който ти е даден…Сам Стюарт е съумяла да се избави от брак, изпълнен с принуждение. Съпругът ѝ е изправен пред съда, наказан и изпратен в пандиза. Но Нелсън Стюарт ѝ оставя смразяващо заричане: Ще пристигна за нея. Независимо какъв брой време ще отнеме.С ново име и нова идентичност Сам се трансформира в Мери Смит и стартира изначало.Но Мери познава Нелсън. Знае на какво е кадърен. Знае, че и решетките не могат да го спрат.Сега тя е хваната в клопката на смъртоносна игра на гоненица – такава, в която нищо не е такова, каквото наподобява, а премията е отмъщението.Ненадминатият Крис Картър основава впечатляващ трилър, с който още веднъж потвърждава, че познава в елементи най-мрачните кътчета на човешкото схващане. Представяме ви фрагмент от " Криеница ", Крис Картър, издателство " Ера ":
1.
От мястото си обвинения наблюдаваше по какъв начин дванайсетте правосъдни заседатели – шестима мъже и шест дами – се връщат един по един в правосъдната зала. Токовете на обувките им потракваха върху дъсчения под в неравноделен такт, създавайки пагубен марш, който отекваше в залата. Никой от тях не погледна към Нелсън Стюарт, само че когато всеки правосъден заседател зае мястото си в ложата, Нелсън с напрежение се опитваше да прочете ориста си в безизразните им лица.
През миналите шест дни тези дванайсет души бяха изслушали всеки роман, всяка дума, всяка детайлност, която им беше показана от обвиняването, отбраната и тринайсетте очевидци, призовани да дадат показания.
В продължение на шест дни, до момента в който процесът постепенно се развиваше, Нелсън наблюдаваше по какъв начин тези дванайсет правосъдни заседатели го поглеждат понякога, търсейки в изражението му и в езика на тялото му някакви признаци на виновност – помръдване на стола, нервно въртене, обезпокоително почесване по ръцете, изсъхнало преглъщане, прекалено намигване, всичко, което би могло да издаде играта му, – само че Нелсън беше извършил до съвършенство напътствията на юриста си Тенър Брайънт.
– Нелсън – сподели му Брайънт на последната им предварителна среща преди процеса, – изслушай ме доста деликатно, тъй като това е извънредно значимо. Щом процесът стартира на следващия ден, желая да не показваш никакви страсти... безусловно нищо. Правя това от задоволително дълго време, с цел да знам, че всяко твое изражение и всяка реакция ще бъде изтълкувана против теб, а не в твоя изгода, без значение дали и какъв брой същински са тези изражения и реакции. Ако се разплачеш, в случай че пророниш даже една сълза, те ще си помислят, че се преструваш. Ако се усмихнеш, ще кажат, че не приемаш съществено нещата. Ако се въртиш неспокойно, те ще помислят, че това е, тъй като си отговорен. В един правосъден развой те няма просто да слушат какво споделят всички, те ще гледат теб от самото начало, и ще го вършат доста деликатно, изключително съдията Ребека Рийвс, която може да бъде безспорна кучка, когато ръководи каузи за принуждение против дами. Но най-важното, Нелсън, до момента в който прокуратурата показва тезата си, до момента в който слушаш какво споделят някои очевидци против теб, даже да знаеш, че са неистини, не би трябвало да показваш никакви признаци на яд – никакви прояви, никакво удряне с пестник по масата, никакво скърцане със зъби. Нищо! Ако покажеш даже косъмче яд, това ще погребе причините ни.
* * *
От първия ден, тъкмо както Брайънт му беше обяснил, Нелсън Стюарт седеше на мястото на обвинения имобилен като растение в саксия, не издаваше безусловно нищо... допреди три дни, когато брачната половинка му Саманта Стюарт застана на свидетелската пейка, с цел да даде показания за обвиняването като първата основна свидетелка.
Нелсън не беше виждал Саманта от девет седмици, откогато го арестуваха за хипотетичен тежък побой над нея и тъй като я оставил окована с белезници за тръбите в банята им, а след това отишъл на седмичната си игра на покер с момчетата.
Нелсън се стъписа, когато Саманта влезе в правосъдната зала. Тя изглеждаше изтощена и нежна, като че ли беше остаряла с няколко години единствено за малко повече от два месеца. Беше отслабнала фрапантно, кожата ѝ изглеждаше жълтеникава и суха, а косата ѝ – разрошена и неподдържана, нещо, което той не беше виждал за двете години на брака им. Въпреки това изумителната ѝ хубост отново успяваше да свети.
Когато застана на свидетелското място, Саманта съвсем незабавно се разплака, до момента в който в детайли разказваше пред съда какъв брой бързо бракът им станал отровен. Под зорките очи и деликатните уши на всички в правосъдната зала, Саманта Стюарт, благодарение на няколко фотографски доказателства, предоставени от обвиняването – всички те бяха моментни фотоси, – изясни, че за нея приказката за съвършен брак е траяла малко повече от три месеца. И след това всичко почнало да се трансформира – кавгите им били по-шумни и по-разгорещени, нощите им настрана един от различен нормални, а Нелсън ставал все по-агресивен, до момента в който най-после пристигнала вечерта, когато превъртял и за пръв път я зашлевил през лицето.
Саманта разказа в детайли по какъв начин през идващите деветнайсет месеца побоите, които получавала от брачна половинка си, ставали все по-чести и все по-жестоки досега, в който тя се уплашила за живота си. Саманта сподели пред съда, че нощта, когато брачният партньор ѝ бил задържан, не било първият път, когато той я оковавал с белезници за тръбите в банята в дома им в Уобърн, Масачузетс. И, не, оковаването за тръбите се било случвало няколко пъти преди и по тази причина Саманта била скрила мобилен телефон с предплатена карта в чекмеджето с хавлиите в банята.
След като Нелсън заключил вратата след себе си, оставяйки Саманта изранена и кървяща, и окована с белезници под умивалника, тя изчакала пет минути, с цел да се увери, че той няма да се върне. Щом се убедила, че брачният партньор ѝ в действителност е излязъл, Саманта Стюарт извадила скрития телефон и най-сетне се обадила на полицията.
Прокурорът, чудесно съзнавайки какъв брой дейно е това по време на правосъден развой, подаде молба записаното позвъняване до деветстотин и единайсет да бъде пуснато в съда. Той искаше правосъдните заседатели да чуят отчаянието в гласа на Саманта Стюарт.
Жена оператор на телефона за незабавни случаи: Деветстотин и единайсет. Какъв е вашият незабавен случай?
Гласът на Саманта се чу като шепот: Аз... Съпругът ми ме държи затворничка в дома ми. Той е... принудител. Страхувам се.
– Как се казваш, миличка?
– Саманта. Саманта Стюарт.
– Как се споделя брачният партньор ти, Саманта?
– Нелсън Стюарт.
– Саманта, за какво шепнеш? В заплаха ли си? Съпругът ти в къщата ли е сега?
Саманта към момента шепне: Не. Излезе, само че не знам какъв брой време няма да бъде тук. Моля ви, помогнете ми – слабият ѝ глас стартира да се задавя от усеща. – Окована съм за тръбите в банята. Не мога да изляза.
– „ Окована “ си за тръбите в банята ви? – в гласа на оператора се долови нотка на съмнение.
– Да.
– Какъв е адресът ти, Саманта?
Докато Саманта диктуваше адреса, присъстващите в правосъдната зала чуха забързано тракане по клавиатура от другия завършек на телефонната линия.
– Саманта, ранена ли си?
– Да.
– Колко неприятно си ранена? Кървиш ли? Имаш ли застрашаващи живота пострадвания?
– Не. Вече не кървя. Само съм насинена. Устната и окото ми са подути.
– Добре, Саманта, служителите на реда към този момент пътуват към теб, само че аз ще остана на линията с теб, до момента в който те дойдат, ако брачният партньор ти се върне. Полицаите са на по-малко от три минути път от вкъщи ти.
– Аз... Не мога да стигна до вратата. И те няма да могат да ме чуят. Окована съм в банята до спалнята, в задната част на къщата.
– Всичко е наред, Саманта. Ще инструктирам служителите на реда да влязат с щурм. Няма да им е нужна правосъдна заповед, тъй като ти си затворничка в дома си и се страхуваш за живота си. Те ще стигнат до теб. Вярвай ми. Къщата има ли алармена система?
– Да.
– Знаеш ли кода?
– Да. Нула-седем-едно-четири-две-едно – напрежението в гласа на Саманта се ускори. – Моля ви, побързайте.
– Те са съвсем там, Саманта. Къде тъкмо в къщата си?
– В банята до нашата спалня. Нагоре по стълбите, на втория етаж – последната врата в дъното на коридора. Вратата на банята е заключена. Не съм сигурна дали вратата на спалнята е заключена, само че евентуално е.
– Не се тревожи, Саманта, те ще я разбият.
Последва малко безмълвие.
– Добре, Саманта, служителите на реда са пред вратата ти. Само се хвани и те ще дойдат при теб. Не би трябвало повече да се страхуваш, чуваш ли?
– Благодаря ви, доста ви благодаря – думите бяха изречени сред ридания.
Обаждането завърши.
И тъкмо когато Саманта даваше показания, тъкмо когато разказваше пред съда за първия път, когато Нелсън я оставил насинена и окована в заключена баня, Нелсън изгуби хладнокръвие.
– Ти си лъжкиня, проклета кучко! – той скочи от мястото си и съдията незабавно удари с чукчето и прикани за ред в правосъдната зала.
– Господин юрист – извика арбитър Рийвс и прикова Тенър Брайънт с взор, който можеше да разреже елмаз. – Ако не можете да държите клиента си под надзор, ще ви обвиня в пренебрежение към съда и ще изведа клиента ви от залата. Ясно ли е?
– Да, почитаеми арбитър, скърбя – Брайънт бързо се извини и постави твърдо ръка на рамото на Нелсън. – Няма да се повтори.
– Надявам се.
– Какви ги вършиш, по дяволите? – обърна се шушукайки Брайънт към Нелсън, ококорил необятно очи.
– Тя е шибана лъжкиня – процеди думите Нелсън през стиснати зъби. Гневът безусловно капеше от ъгълчетата на устата му като змийска отрова.
– Може и да е по този начин – съгласи се юристът, – само че този твой дребен изблик може да ни коства проклетото дело, Нелсън. Боже Господи, белким искаш да отидеш в пандиза? Отсега нататък желая да седиш неподвижно... като вода в тоалетна паница, чуваш ли? Каквото и да каже тя или някой различен – няма да мърдаш... и няма да казваш нищо. Разбираш ли какво ти споделям?
Нелсън стисна зъби толкоз мощно, че усети болежка в челюстта.
След показанията на Саманта прокуратурата повика втория си и финален основен очевидец, лекар Луиз Стайнман.
Доктор Стайнман беше прочут и доста почитан психотерапевт, чиято частна процедура се намираше в Бостън, на петнайсетина километра южно от Уобърн. В показанията си лекар Стайнман удостовери, че Саманта Стюарт е била една от нейните пациенти през миналите двайсет и пет месеца. Тя сподели, че Саманта е посещавала по два сеанса седмично. След към девет месеца терапия лекар Стайнман почнала да вижда синини и натъртвания по тялото на Саманта. Въпреки че Саманта ѝ споделила, че е доста непохватна и елементарно се наранява, лекар Стайнман свидетелства, че имала задоволително опит с жертви на домашно принуждение, с цел да знае, че тези пострадвания са от физическа експанзия, а не от боричкане в мебели.
През останалата част от процеса, в това число по време на описа на лекар Стайнман, Нелсън Стюарт удържа на обещанието си и остана колкото можеше умерено и безшумно. До през вчерашния ден следобяд, когато прокуратурата хвърли изненадваща бомба право в скута на отбраната.
Корица Издателство " Ера "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
1.
От мястото си обвинения наблюдаваше по какъв начин дванайсетте правосъдни заседатели – шестима мъже и шест дами – се връщат един по един в правосъдната зала. Токовете на обувките им потракваха върху дъсчения под в неравноделен такт, създавайки пагубен марш, който отекваше в залата. Никой от тях не погледна към Нелсън Стюарт, само че когато всеки правосъден заседател зае мястото си в ложата, Нелсън с напрежение се опитваше да прочете ориста си в безизразните им лица.
През миналите шест дни тези дванайсет души бяха изслушали всеки роман, всяка дума, всяка детайлност, която им беше показана от обвиняването, отбраната и тринайсетте очевидци, призовани да дадат показания.
В продължение на шест дни, до момента в който процесът постепенно се развиваше, Нелсън наблюдаваше по какъв начин тези дванайсет правосъдни заседатели го поглеждат понякога, търсейки в изражението му и в езика на тялото му някакви признаци на виновност – помръдване на стола, нервно въртене, обезпокоително почесване по ръцете, изсъхнало преглъщане, прекалено намигване, всичко, което би могло да издаде играта му, – само че Нелсън беше извършил до съвършенство напътствията на юриста си Тенър Брайънт.
– Нелсън – сподели му Брайънт на последната им предварителна среща преди процеса, – изслушай ме доста деликатно, тъй като това е извънредно значимо. Щом процесът стартира на следващия ден, желая да не показваш никакви страсти... безусловно нищо. Правя това от задоволително дълго време, с цел да знам, че всяко твое изражение и всяка реакция ще бъде изтълкувана против теб, а не в твоя изгода, без значение дали и какъв брой същински са тези изражения и реакции. Ако се разплачеш, в случай че пророниш даже една сълза, те ще си помислят, че се преструваш. Ако се усмихнеш, ще кажат, че не приемаш съществено нещата. Ако се въртиш неспокойно, те ще помислят, че това е, тъй като си отговорен. В един правосъден развой те няма просто да слушат какво споделят всички, те ще гледат теб от самото начало, и ще го вършат доста деликатно, изключително съдията Ребека Рийвс, която може да бъде безспорна кучка, когато ръководи каузи за принуждение против дами. Но най-важното, Нелсън, до момента в който прокуратурата показва тезата си, до момента в който слушаш какво споделят някои очевидци против теб, даже да знаеш, че са неистини, не би трябвало да показваш никакви признаци на яд – никакви прояви, никакво удряне с пестник по масата, никакво скърцане със зъби. Нищо! Ако покажеш даже косъмче яд, това ще погребе причините ни.
* * *
От първия ден, тъкмо както Брайънт му беше обяснил, Нелсън Стюарт седеше на мястото на обвинения имобилен като растение в саксия, не издаваше безусловно нищо... допреди три дни, когато брачната половинка му Саманта Стюарт застана на свидетелската пейка, с цел да даде показания за обвиняването като първата основна свидетелка.
Нелсън не беше виждал Саманта от девет седмици, откогато го арестуваха за хипотетичен тежък побой над нея и тъй като я оставил окована с белезници за тръбите в банята им, а след това отишъл на седмичната си игра на покер с момчетата.
Нелсън се стъписа, когато Саманта влезе в правосъдната зала. Тя изглеждаше изтощена и нежна, като че ли беше остаряла с няколко години единствено за малко повече от два месеца. Беше отслабнала фрапантно, кожата ѝ изглеждаше жълтеникава и суха, а косата ѝ – разрошена и неподдържана, нещо, което той не беше виждал за двете години на брака им. Въпреки това изумителната ѝ хубост отново успяваше да свети.
Когато застана на свидетелското място, Саманта съвсем незабавно се разплака, до момента в който в детайли разказваше пред съда какъв брой бързо бракът им станал отровен. Под зорките очи и деликатните уши на всички в правосъдната зала, Саманта Стюарт, благодарение на няколко фотографски доказателства, предоставени от обвиняването – всички те бяха моментни фотоси, – изясни, че за нея приказката за съвършен брак е траяла малко повече от три месеца. И след това всичко почнало да се трансформира – кавгите им били по-шумни и по-разгорещени, нощите им настрана един от различен нормални, а Нелсън ставал все по-агресивен, до момента в който най-после пристигнала вечерта, когато превъртял и за пръв път я зашлевил през лицето.
Саманта разказа в детайли по какъв начин през идващите деветнайсет месеца побоите, които получавала от брачна половинка си, ставали все по-чести и все по-жестоки досега, в който тя се уплашила за живота си. Саманта сподели пред съда, че нощта, когато брачният партньор ѝ бил задържан, не било първият път, когато той я оковавал с белезници за тръбите в банята в дома им в Уобърн, Масачузетс. И, не, оковаването за тръбите се било случвало няколко пъти преди и по тази причина Саманта била скрила мобилен телефон с предплатена карта в чекмеджето с хавлиите в банята.
След като Нелсън заключил вратата след себе си, оставяйки Саманта изранена и кървяща, и окована с белезници под умивалника, тя изчакала пет минути, с цел да се увери, че той няма да се върне. Щом се убедила, че брачният партньор ѝ в действителност е излязъл, Саманта Стюарт извадила скрития телефон и най-сетне се обадила на полицията.
Прокурорът, чудесно съзнавайки какъв брой дейно е това по време на правосъден развой, подаде молба записаното позвъняване до деветстотин и единайсет да бъде пуснато в съда. Той искаше правосъдните заседатели да чуят отчаянието в гласа на Саманта Стюарт.
Жена оператор на телефона за незабавни случаи: Деветстотин и единайсет. Какъв е вашият незабавен случай?
Гласът на Саманта се чу като шепот: Аз... Съпругът ми ме държи затворничка в дома ми. Той е... принудител. Страхувам се.
– Как се казваш, миличка?
– Саманта. Саманта Стюарт.
– Как се споделя брачният партньор ти, Саманта?
– Нелсън Стюарт.
– Саманта, за какво шепнеш? В заплаха ли си? Съпругът ти в къщата ли е сега?
Саманта към момента шепне: Не. Излезе, само че не знам какъв брой време няма да бъде тук. Моля ви, помогнете ми – слабият ѝ глас стартира да се задавя от усеща. – Окована съм за тръбите в банята. Не мога да изляза.
– „ Окована “ си за тръбите в банята ви? – в гласа на оператора се долови нотка на съмнение.
– Да.
– Какъв е адресът ти, Саманта?
Докато Саманта диктуваше адреса, присъстващите в правосъдната зала чуха забързано тракане по клавиатура от другия завършек на телефонната линия.
– Саманта, ранена ли си?
– Да.
– Колко неприятно си ранена? Кървиш ли? Имаш ли застрашаващи живота пострадвания?
– Не. Вече не кървя. Само съм насинена. Устната и окото ми са подути.
– Добре, Саманта, служителите на реда към този момент пътуват към теб, само че аз ще остана на линията с теб, до момента в който те дойдат, ако брачният партньор ти се върне. Полицаите са на по-малко от три минути път от вкъщи ти.
– Аз... Не мога да стигна до вратата. И те няма да могат да ме чуят. Окована съм в банята до спалнята, в задната част на къщата.
– Всичко е наред, Саманта. Ще инструктирам служителите на реда да влязат с щурм. Няма да им е нужна правосъдна заповед, тъй като ти си затворничка в дома си и се страхуваш за живота си. Те ще стигнат до теб. Вярвай ми. Къщата има ли алармена система?
– Да.
– Знаеш ли кода?
– Да. Нула-седем-едно-четири-две-едно – напрежението в гласа на Саманта се ускори. – Моля ви, побързайте.
– Те са съвсем там, Саманта. Къде тъкмо в къщата си?
– В банята до нашата спалня. Нагоре по стълбите, на втория етаж – последната врата в дъното на коридора. Вратата на банята е заключена. Не съм сигурна дали вратата на спалнята е заключена, само че евентуално е.
– Не се тревожи, Саманта, те ще я разбият.
Последва малко безмълвие.
– Добре, Саманта, служителите на реда са пред вратата ти. Само се хвани и те ще дойдат при теб. Не би трябвало повече да се страхуваш, чуваш ли?
– Благодаря ви, доста ви благодаря – думите бяха изречени сред ридания.
Обаждането завърши.
И тъкмо когато Саманта даваше показания, тъкмо когато разказваше пред съда за първия път, когато Нелсън я оставил насинена и окована в заключена баня, Нелсън изгуби хладнокръвие.
– Ти си лъжкиня, проклета кучко! – той скочи от мястото си и съдията незабавно удари с чукчето и прикани за ред в правосъдната зала.
– Господин юрист – извика арбитър Рийвс и прикова Тенър Брайънт с взор, който можеше да разреже елмаз. – Ако не можете да държите клиента си под надзор, ще ви обвиня в пренебрежение към съда и ще изведа клиента ви от залата. Ясно ли е?
– Да, почитаеми арбитър, скърбя – Брайънт бързо се извини и постави твърдо ръка на рамото на Нелсън. – Няма да се повтори.
– Надявам се.
– Какви ги вършиш, по дяволите? – обърна се шушукайки Брайънт към Нелсън, ококорил необятно очи.
– Тя е шибана лъжкиня – процеди думите Нелсън през стиснати зъби. Гневът безусловно капеше от ъгълчетата на устата му като змийска отрова.
– Може и да е по този начин – съгласи се юристът, – само че този твой дребен изблик може да ни коства проклетото дело, Нелсън. Боже Господи, белким искаш да отидеш в пандиза? Отсега нататък желая да седиш неподвижно... като вода в тоалетна паница, чуваш ли? Каквото и да каже тя или някой различен – няма да мърдаш... и няма да казваш нищо. Разбираш ли какво ти споделям?
Нелсън стисна зъби толкоз мощно, че усети болежка в челюстта.
След показанията на Саманта прокуратурата повика втория си и финален основен очевидец, лекар Луиз Стайнман.
Доктор Стайнман беше прочут и доста почитан психотерапевт, чиято частна процедура се намираше в Бостън, на петнайсетина километра южно от Уобърн. В показанията си лекар Стайнман удостовери, че Саманта Стюарт е била една от нейните пациенти през миналите двайсет и пет месеца. Тя сподели, че Саманта е посещавала по два сеанса седмично. След към девет месеца терапия лекар Стайнман почнала да вижда синини и натъртвания по тялото на Саманта. Въпреки че Саманта ѝ споделила, че е доста непохватна и елементарно се наранява, лекар Стайнман свидетелства, че имала задоволително опит с жертви на домашно принуждение, с цел да знае, че тези пострадвания са от физическа експанзия, а не от боричкане в мебели.
През останалата част от процеса, в това число по време на описа на лекар Стайнман, Нелсън Стюарт удържа на обещанието си и остана колкото можеше умерено и безшумно. До през вчерашния ден следобяд, когато прокуратурата хвърли изненадваща бомба право в скута на отбраната.
Корица Издателство " Ера " Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ