Хората в Танзания приемат всички като равни и са много

Хората в Танзания одобряват всички като равни и са доста усмихнати, сподели в предаването " Хоризонт за вас " Димитър Чоторов , който е фотограф и е единствено на 15 години. Съвсем неотдавна той се върна от африканската страна:

Хората разчитат на развъждането на банани и туризма, Това са двата най-големи бизнес бранша там, тъй че, да, туризмът е доста развъртян, хората доста се радват на чужденците. Хората там одобряват всички като равни, усмихнати. Т. е. в България в никакъв случай не ми се е случвало да вървя по улицата и просто някой да ме поздрави, да ми се усмихне и да си поговорим една-две минути. Докато там ми се е случвало да вървя по улицата и даже от балкони и тераси да ми махат дечица и да ми се радват или възрастни да идват да си приказват с мен, да ме разпитват.

Димитър Чоторов описа по какъв начин се е стигнало до пътуването и какво го е впечатлило:

Всичко се случи с помощта на европейските стратегии на " Еразъм + " и отидохме там да забележим по какъв начин живеят хората в Африка, да забележим, разлики и прилики с България. Най-голямо усещане ми направи това какъв брой оскъдно живеят хората ни все пак какъв брой усмихнати са, какъв брой положително гледат на живота. Предполагам, че това се дължи на това, че колкото по-малко има един човек, толкоз по-малко проблеми има или най-малко аз по този начин си ги представям нещата. Първите ми усещания от Африка бяха от страхотните пътища, това най-вече ме впечатли там от първия ден и другото, което е, хората по какъв начин пътуват там – по трима-четирима, отвън колата най-често се возят, отвън прозореца седят, с тялото на открито.

Имахме срещи с локалните колежани, които са в локалния като лицей и те в действителност описаха по какъв начин учат, в какви условия, в това число и посетихме тяхното образователно заведение. И мога да кажа, че орис в доста по-лоши условия от българските учебни заведения. Самата стая е голяма, нещо като фитнес зала и има единствено една лампа по средата, разчита се на натурално осветяване и самият преподавател седи начело и няма микрофон, т. е. кой каквото чуе. По принцип там учебното заведение не е наложително и също по този начин е доста скъпо.