Най-важният урок: никой нищо не ти дължи
Хората сме странни създания – непрекъснато считаме, че някой ни е задължен за нещо. Обиждаме се, когато някой се отнесе към нас по този начин, както ние се отнасяме с другите.
В природата ни е заложено да бъдем малко или доста егоисти и да живеем по този начин, че да бъде най-добре за нас. Взаимоотношенията сред хората като цяло се основават на персонална полза – без значение дали материална, или духовна.
Излизате с приятелите си, тъй като ви е прелестно.
Избирате колегата си, тъй като го обичате.
Купувате си дреха, тъй като ви харесва.
Отивате на избран филм, тъй като е по усета ви.
Поръчвате си тази храна, тъй като ви се хапва тъкмо тя.
Всичко опира до интереса.
Но…
в избрани граници.
За да бъдат хармонични връзките ни с другите, с изключение на да взимаме, би трябвало и да даваме.
В основата на тази максима е нуждата да помним, че никой нищичко не ни дължи.
Никой не е задължен да ни харесва непременно, да е склонен с мнението ни, да се преценява с нашите потребности, да слага различен преди всичко пред себе си.
Затова не очаквайте всеки да ви бъде другар , не се доверявайте по този начин сляпо. Не очаквайте всеки да се влюби в характера ви, да се възхищава на мозъка ви, да слуша с интерес какво говорите.
Другите не са длъжни да припадат пред триумфите ви. Да споделят вашата позиция, вашето мнение, вашата ценностна система. И в това няма нищо неприятно – хубаво е светът да бъде пъстър. Стига да се отнасяме с почитание и схващане един към различен.
Без да забравяме, че никой не ни е задължен.
Нищо не ни се поставя без труд и изпитание, без хъс и предпочитание да го реализираме. Трябва да вършим всичко, с цел да получим това, което желаеме, да покорим върховете, да реализираме фантазиите си. Да знаем, че сме създали задоволително.
Когато разберем, че никой нищичко не ни дължи, тогава ще стартираме да получаваме повече, в сравнение с сме очаквали.
Опитайте.
