Трите вида човешка скръб, които не винаги си личат
Хората си отиват от този свят и след остава единствено празнота, тъга и страдалчество. Когато един човек почине, най-важното е да се научим по какъв начин да приемем загубата и да се научим да живеем с нея.
Понякога в живота най-близките ни хора мъчно разпознават, когато ние страдаме по някого. Самата тъга може би си остава скрита и подсъзнателна даже за самите нас.
А ето трите типа тъга, които не постоянно си личат:
1. Раздяла с човек, който сме обичали преди време
Хората се трансформират с времето. Някои стават по-отдръпнати и стесняват кръга на познанствата към тях заради разнообразни аргументи. Такива хора стартират да се виждат все по-рядко с нас, макар, че нищо изключително не се е случило. Те остават да участват в живота ни, само че не по метода, по който сме привикнали да поддържаме връзка с тях.
За да се дистанцира някого от нас неведнъж причина е метода му на живот, ново фамилно състояние или някои нововъзникнали заболявания. Не е по никакъв начин рядко, когато някой човек реши внезапно да се махне от живота ни без да ни уведоми за какво го прави. Ние го одобряваме много шокиращо, а по-късно остава празнота в душата ни.
2. Загуба човек, който има нелечимо заболяване
Тук знаем какво може да се случи и ние към този момент скърбим за него с цялото си сърце. Душата ни плаче, въпреки и на външен тип да наподобява, че всичко е наред. Краят на този човек е предупреден и ще настъпи, а нашата тъга стартира да се усилва. Не е добре болният да я усеща и неведнъж ние се опитваме да скрием същинските си усеща, с цел да не го наскърбим и депресираме прекалено много.
Когато имам другар, на който нелечимата диагноза към момента не е доказана, ние към този момент сме тревожни и стартира да ни е мъчително за този човек. Мислим си и за неговото семейство и обичаните му хора, които ще останат без него.
Когато научим сходна вест за някой непосредствен да нас, всичките ни проекти и упоритости за бъдещето рухват ненадейно. Оптимизмът ни се изпарява, а на негово място се появява действителността. Нашите усеща са разтърсени от тъга и е много мъчно да си стъпим на краката.
3. Загуба на себе си
Ние растем и остаряваме, а светът към нас се трансформира. С учудване си спомняме по какъв начин надали не скоро сме ходили в детска градина и на учебно заведение, а през днешния ден към този момент работим неуморно.
Някои промени са за положително, само че други ние претърпяваме надълбоко в сърцето си. Липсват ни безгрижните дни и нашето прелестно детство, а ние осъзнаваме, че това няма да се върне обратно. Оставаме с вярата, че ще предадем нашата положителна сила на децата си.
Животът е цялостен с обрати и изненади и когато осъзнаем, че нещата не са каквито са били, ние може да тъгуваме за това. Ако сме се разделили с обичан човек, това оставя трайна диря в съзнанието ни. Болката е лечима, само че остава надълбоко в нас. Когато реализираме някакъв триумф, ние постоянно си спомняме за него и това ни дава криле да продължим в същия дух.
За да преодолеем скръбта и да се радваме на живота, би трябвало да потърсим някой човек с позитивна настройка, който да ни стимулира и окрилява. Важно е да знаем, че даже и най-коравите хора страдат, въпреки и без да го покажат. Така че не сме единствените. Важното е да не губим себе си, а да продължим напред, до момента в който можем.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Понякога в живота най-близките ни хора мъчно разпознават, когато ние страдаме по някого. Самата тъга може би си остава скрита и подсъзнателна даже за самите нас.
А ето трите типа тъга, които не постоянно си личат:
1. Раздяла с човек, който сме обичали преди време
Хората се трансформират с времето. Някои стават по-отдръпнати и стесняват кръга на познанствата към тях заради разнообразни аргументи. Такива хора стартират да се виждат все по-рядко с нас, макар, че нищо изключително не се е случило. Те остават да участват в живота ни, само че не по метода, по който сме привикнали да поддържаме връзка с тях.
За да се дистанцира някого от нас неведнъж причина е метода му на живот, ново фамилно състояние или някои нововъзникнали заболявания. Не е по никакъв начин рядко, когато някой човек реши внезапно да се махне от живота ни без да ни уведоми за какво го прави. Ние го одобряваме много шокиращо, а по-късно остава празнота в душата ни.
2. Загуба човек, който има нелечимо заболяване
Тук знаем какво може да се случи и ние към този момент скърбим за него с цялото си сърце. Душата ни плаче, въпреки и на външен тип да наподобява, че всичко е наред. Краят на този човек е предупреден и ще настъпи, а нашата тъга стартира да се усилва. Не е добре болният да я усеща и неведнъж ние се опитваме да скрием същинските си усеща, с цел да не го наскърбим и депресираме прекалено много.
Когато имам другар, на който нелечимата диагноза към момента не е доказана, ние към този момент сме тревожни и стартира да ни е мъчително за този човек. Мислим си и за неговото семейство и обичаните му хора, които ще останат без него.
Когато научим сходна вест за някой непосредствен да нас, всичките ни проекти и упоритости за бъдещето рухват ненадейно. Оптимизмът ни се изпарява, а на негово място се появява действителността. Нашите усеща са разтърсени от тъга и е много мъчно да си стъпим на краката.
3. Загуба на себе си
Ние растем и остаряваме, а светът към нас се трансформира. С учудване си спомняме по какъв начин надали не скоро сме ходили в детска градина и на учебно заведение, а през днешния ден към този момент работим неуморно.
Някои промени са за положително, само че други ние претърпяваме надълбоко в сърцето си. Липсват ни безгрижните дни и нашето прелестно детство, а ние осъзнаваме, че това няма да се върне обратно. Оставаме с вярата, че ще предадем нашата положителна сила на децата си.
Животът е цялостен с обрати и изненади и когато осъзнаем, че нещата не са каквито са били, ние може да тъгуваме за това. Ако сме се разделили с обичан човек, това оставя трайна диря в съзнанието ни. Болката е лечима, само че остава надълбоко в нас. Когато реализираме някакъв триумф, ние постоянно си спомняме за него и това ни дава криле да продължим в същия дух.
За да преодолеем скръбта и да се радваме на живота, би трябвало да потърсим някой човек с позитивна настройка, който да ни стимулира и окрилява. Важно е да знаем, че даже и най-коравите хора страдат, въпреки и без да го покажат. Така че не сме единствените. Важното е да не губим себе си, а да продължим напред, до момента в който можем.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ