Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите - АТАНАС БУРОВ
Хората се раждат неравни – и по обществено състояние, и по способности и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога.
Човек е основан да се бори за хляба си, за място под слънцето, за дами, за пари, за публично състояние. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.
Хората не се трансформират, не се превъзпитават. Те единствено чистят мъничките, сухи клончета по стъблото на вековния дъб, а огромните клони и дънера си остават същите.
На българина всичко би трябвало да му се дава равномерно и в никакъв случай да не му се заплаща доста високо. Защото като забогатее, той се не помни. Удря го на обир, разгул, разврат, покер. Става озлобен и злорад. Губи човешки облик. За него няма нищо свято на този свят.
Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прости за всичко, само че не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се счита за доста по-умен от този, който ги няма.
Какво е трудолюбието? Глад, боязън от утрешния ден, жадност за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната нужда.
Казват, че българският народ бил работлив. Народ, който има по календар 169 черковни и публични празници не е работлив. Черквата в България, колкото и положително да е направила, разврати този прекрасен наш народ, направи го безделник.
Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша единствено гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът…
Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „ свободен си ”. Световната процедура е такава – няма управия без тояга, въже и остен.
Българският политик неизбежно свързва властта с пържолата, бута, дамата, парата, златото. Парата е признакът на властника в България. Той желае пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли.
И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на страната си, на народа си. Това властогонство е гневна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цялостен живот, като гневен. И е гневен за власт – позор и срам, само че е по този начин.
Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя желае полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.
Хората, които би трябвало да реализират хубавата концепция, се покваряват единствено за половин година. И най-хубавата концепция може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не индивидът, който крои дълбоки проекти и мънка, когато приказва, а който взема решение бързо, самоуверено и приказва сладко.
Аз като не съм добре, целият свят да е добре – това не ме радва. Аз ще се веселя, в случай че целият свят е зле като мене. Това е индивидът, това е същността му.
Българският интелигент е подготвен да се помири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува по какъв начин ще се развиват нещата отсега нататък – значимото бе той да оцелее.
Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са сякаш най-ярките национални черти на българската интелигенция.
Българинът ще стане популярен жител на света в деня, когато зареже най-долното си качество – постоянно да гледа да мине фино и да не си заплати заслужено за това, което получава.
Но аз не съм черноглед. Аз съм надълбоко уверен, че идеята на България не е изгубена, и бих желал да вдъхна във вас същата религия, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, тъй като оптимизмът е извор на религия и сила, а българският народ има потребност в днешния миг от едното и от другото, с цел да търпи, да се надява и да действува…
От „ Занимателни и забавни Факти и.. отвред по нещо “
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
