Хората се превърнаха едновременно в онлайн и офлайн личности(снимка: CC0

Хората се трансфораха по едно и също време в онлайн и офлайн персони
(снимка: CC0 Public Domain)

Живеем в два свята. Ние сме жители на разнообразни страни, само че също по този начин сме и гости на „ интернет страни ” – големи софтуерни компании, които имат световна мощ.

Въпреки че сме по едно и също време онлайн и офлайн персони, ние обитаваме и двете пространства по едно и също време – физическото и виртуалното. Следваме законите според от това къде паркираме физическото си „ аз ” и съблюдаваме разпоредбите на мрежата съгласно това кои уеб сайтове посещаваме и кои приложения използваме. Затова са ни нужни високотехнологични посланици.

Така счита Алексис Уиховски – заместител основен софтуерен шеф по нововъведенията в град Ню Йорк и учител в Колумбийския университет. Тя е създател на книгата „ Информационната търговия: Как огромните технологии превземат страни, оспорват нашите права и трансформират нашия свят ”.

Двоякостта на актуалния свят наподобява обърква държавните управления, отбелязва. Те може да осъзнават, че Big Tech има мощ, сходна на тази на цяла страна, само че наподобява не могат да схванат по какъв начин да поддържат връзка с тези структури, които в същото време не са като на която и да е страна. В резултат, множеството страни към момента нямат съответно отношение към онлайн силите. Вместо това те се пробват да боравят с оръжия от остарелия свят като санкции и разпореждания.

За благополучие най-малко шепа страни се пробват да измислят по-добър метод към Big Tech. През 2017 година Дания влезе в историята, когато назначи Каспър Клинге, дълготраен посланик, да стане първият софтуерен дипломат в света. На въпрос за мислите му по какъв начин държавните управления би трябвало да се оправят с онлайн-държавите, той дава отговор по този начин: „ Товарният трен идва… тъй че не ИТ офисът би трябвало да се занимава с технологиите; това е въпрос на политика и национална сигурност. Твърде малко страни осъзнават това ”.

Доскоро Дания изглеждаше единствената страна, която преглежда Big Tech като геополитическа мощ, с която би трябвало да се преценява. През 2021 година обаче най-малко десетина други страни последваха образеца на Дания. Това е обещаващо начало, въпреки и не задоволително. Всяка страна се нуждае от софтуерни дипломати – и то бързо.

Докато държавните чиновници изостават от частния бранш даже във връзка с обикновената цифрова просветеност, Big Tech продължава да върви напред към бъдещето, натрупвайки световна власт на практика без надзор. От своя страна, софтуерните консуматори се движат сред онлайн платформите значително незащитени; данните им се събират, препакетират и продават, без единодушието на потребителите, без знанието им дори.

Но софтуерните посланици и дипломати могат да предложат на държавните управления набор от нови тактики за справяне с този въпрос. От обичайните тактики като публично признание на съдружници и съперници до по-модерни подходи като публично-частни партньорства – посланиците с техническо ноу-хау биха могли да оказват помощ на страните да се ориентират по-пъргаво в тази „ непозната територия ”.

Понастоящем множеството държавни управления нямат ефикасен проект за отбрана на жителите на цифровите платформи. Усилията досега се състоят значително в размахване на пръст, плахи санкции или хладно контролиране. Нито една от тези ограничения не е довела до постигането на значими промени в работата на платформите. Публичните чувания карат държавните чиновници да наподобяват ядосани и несъответстващи, сходно на гневни родители, които се карат на младежите за прибиране със забавяне.

Регламентите лишават толкоз доста време, че софтуерният бранш неведнъж вкарва нововъведения, преди новата нормативна база да влезе в действие. Така да вземем за пример, тъкмо преди да влязат в действие Общите регламенти за отбрана на данните на Европейския съюз (GDPR), Фейсбук реалокира 1,5 милиарда от потребителите си от центровете за данни в Европейски Съюз, с цел да заобиколи новите закони за дискретност. Дори санкциите се оказаха неефективни.
още по тематиката
Милиардни санкции като тази, наложена на Гугъл през 2019 година, в последна сметка са единствено леко дразнещи, като се има поради, че компания от нейния мащаб печели сходна сума единствено за две седмици.

Регулирането не прави работа и по друга причина. Технологичните компании непрестанно трансформират и „ актуализират ” методите, по които разказват себе си и действието си. Например, когато Франция одобри законопроект през 2015 година, изискващ от транспортния бизнес да борави с отворени данни, фирмите за споделено пътешестване използваха своите Общи условия като доказателство, че механически не са „ транспортни компании ”. Те се показаха като „ по-скоро мачмейкъри ”. И защото нямаше метод да се разбере какъв брой неотдавна са обновени Общите условия, то фирмите елементарно се измъкнаха.

Френският дипломат в областта на технологиите Анри Вердие, кариерен технолог преди дипломатическото му предопределение, заложи на своя опит в софтуерната промишленост, с цел да се оправи с този проблем. Благодарение на него бе създаден инструмент с отворен код, Open Terms Archive, който разрешава на всеки да види каква съответна дефиниция е изменена в Общите условия на над 100 разнообразни компании. Ако държавните управления желаят да „ изравнят изискванията ” с Big Tech, те ще се нуждаят тъкмо от хора с техническа подготовка като Вердие.

„ Идеята, че сте посланик, който не е привързан с географска локация и фокусиран върху географски район, е предизвикателство за външните министерства ”, споделя генералният консул на Канада Рана Саркар. Това е частично причина, заради която концепцията среща отпор. Но потребността от софтуерни дипломати е даже по-голяма от евентуалната държавна опозиция против тях.

Когато става дума за „ великите онлайн сили ”, сега множеството страни нямат „ морков ”, а единствено „ сопа ”. Затова всяка страна се нуждае от висококвалифицирани механически чиновници, които по едно и също време да схващат културните правила на цифровата епоха и цялостния набор от дипломатически тактики, с които страните разполагат.

Австрийският механически дипломат Мартин Раухбауер изяснява това по следния метод: „ Ние виждаме себе си… като преводачи сред разнообразни светове. И поради това време на обществена цифрова промяна, мисля, че е нужна дипломация ”.

Светът се нуждае от софтуерните дипломати освен с цел да посредничат при различия сред държавните управления и софтуерните компании. Тези посланици са нужни и за подкрепяне на съдействието сред държавните управления и софтуерните компании за оправянето със закани, които избуяват с помощта на неконтролираността на онлайн средата. Платформите в интернет разрешават сливане и ускорение на терористични действия, втълпяване на ненавист и други нездравословни феномени.

„ Въпреки че считаме, че обществените мрежи и техният бизнес модел са част от казуса, ние виждаме, че те би трябвало да бъдат и част от решението ”, споделя Вердие. „ И това значи, че би трябвало да имаме нови правила и нови средства за взаимоотношение с тях ”.

Една от аргументите да се надяваме, че сходни посланици ще станат честа процедура, е фактът, че някои „ онлайн страни ” не чакат държавните управления да създадат първия ход. Microsoft, да вземем за пример, отвори свои офиси към Организация на обединените нации и Европейския съюз през 2020 година Така сътвори пространство за дипломатически, а освен за търговски взаимоотношения.

Организация на обединените нации, от своя страна, ги одобри с отворени прегръдки. Когато генералният секретар Антонио Гутериш свика „ кръгла маса на високо ниво ” по отношение на изменението на климата през есента на 2020 година, той предложения национални водачи като английския министър председател Борис Джонсън, канадския министър председател Джъстин Трюдо и… президента на Microsoft Брад Смит.

Няма казус за провокациите от цифровата епоха. Правителствата се нуждаят от адаптивни, бързо мислещи дипломати. „ Няма управления, няма най-хубави практики ”, споделя Раухбауер. „ Трябва да измислим всичко в придвижване и да го измислим сами ”.

Изправени пред бързо разрастващите се софтуерни империи, държавните управления би трябвало да употребяват всички вероятни принадлежности, с цел да открият контролирани връзки с онлайн страните. Технологичните дипломати са най-хубавият метод за дадена страна освен да разбере, само че и с времето да реализира резистентен мир с цифровия свят.