Най-дразнещите неща в новите коли
Хората са склонни да идеализират предишното и да гледат с съмнение на нововъведенията. Факт е, че днешните коли са по-комфортни, по-бързи и по-безопасни от тези 30 години.
Но въпреки всичко те имат и някои очебийно дразнещи черти, които техните прародители нямаха.
Ето част от тях.
Коженият салон
Естествено, хубавата кожа е приятна екстра. Но не постоянно. А и множеството всеобщи производители надалеч не избират от най-качествената - много постоянно се задоволяват със синтетика. Сега, в разгара на летните жеги, да седнеш върху нагорещената черна изкуствена кожа напълно не е най-приятното нещо. Добре напечена от слънцето, температурата й може да надвиши 60% по Целзий. 30 секунди върху нея, и след това дълго ще се разхождате с подгизнала от пот фланелка. През зимата е противоположното - кожата се вкочанява и се затопля доста по-трудно от текстилните седалки. Но все пак от ден на ден производители залагат на нея.
Широките колони
В края на 90-те А- и В-колоните на колите взеха да се уголемяват поради растящите условия за сигурност. Днес колоните образуват високоякостна клетка, която опасва пасажерите при удар. Негативната страна на това е, че видимостта за водача много се утежни. Естествено, производителите биха могли да употребяват и по-тънки колони от материали като титаниевите сплави. Само че те костват скъпо и биха подяли облагата.
Проблемът е толкоз сериозен, че компании като Continental създават комплицирани системи за виртуална " бистрота " на колоните.
Вградената навигация
Тя е на пръв взор много приятна алтернатива - по този начин смарт телефонът ви остава свободен, не ви би трябвало връзка с интернет, нито висящи по таблото кабели.
Само че в девет от 10 случая " заводската " навигация е в пъти по-недодялана за ръководство спрямо Гугъл Maps, и е в положение да ви забие в трета глуха за нула време. Да не приказваме, че за нищо на света не би могла да ви предизвести за залегнали в храстите катаджии, както прави Waze. За сметка на това коства хиляди левове.
Твърде комплицирани менюта
Колкото по-модерен е един автомобил, толкоз по-трудно е някоя негова функционалност да се включи с нормално натискане на бутонче. Вместо това получавате доста красиви менюта, подменюта и подменюта на подменютата. От естестическа позиция това е отлично. От практическа е досадно и даже рисково.
" Кастрирана " аварийна гума
Пълноразмерната аварийна гума е към този момент по-голяма необичайност от почтените политици. Повечето производители инсталират вместо това маломерна гума вид " патерица ". Че и дори я показват като екстра. Всъщност патерицата има единствено едно преимущество - заема мъничко по-малко място в багажника. Освен това има куп дефекти - с нея не трябва да се кара бързо, би трябвало доста да внимавате за дупки и по хлъзгави пътища.
А на доста производители в последно време им се свиди даже тя, и вместо това поставят в колите комплекти за лепене на гуми. Които в множеството случаи са изцяло безполезни, и при пръсване би трябвало да викате пътна помощ.
Винаги включената ESP
Eлектронната стабилизираща система безспорно е потребно откритие, избавило много човешки животи. Но има и моменти, когато системата пречи - примерно в случай че сте затънали в тиня или сняг, и ви би трябвало по-интензивно въртене на колелата - само че ESP се намесва и лимитира мотора, с цел да предотврати буксуването.
Повечето коли имат бутон за изключване на ESP. Но напоследък при от ден на ден модели това става в действителност през няколко подменюта. А има и такива, при които системата не може да се изключи изцяло.
Непобедимият Start-Stop
Тази система се роди от напъните на полиците. Тя фактически понижава излъчванията в трафика - само че с цената на доста по-голям батерия, и по-къс живот на стартера, написа Аутомедия. Много хора я изключват, или с цел да опазят автомобила си, или тъй като непрекъснатото чезнене по светофарите ги нервира. Но при всяко ново включване на контакт системата още веднъж е дейна. А при някои модели дори няма бутон за изключването - вместо това се постановат дълги ровичкания из менютата.
Пакетите съоръжение
Първи ги вкараха японските компании, с цел да понижат индустриалните си разноски. При тях не можете да си поръчате самостоятелно мечтаните варианти, а би трябвало да ги вземете в комплект с други, от които може да нямате никаква потребност.
С измененията в европейските проби за нездравословни излъчвания, които към този момент изискват производителят да прави обособени тествания за всяка спомагателна система от оборудването, към този момент и производителите на Стария континент са принудени да опростяват описите с варианти и да ги комбинират в пакети. Иначе би се наложило да организират по няколкостотин и даже няколко хиляди теста за всеки нов модел.
Затъмнени стъкла
Ултравиолетовият филтър в стъклата е добре пристигнал - той гълтам огромна част от силата на слънчевите лъчи, намалява температурата в купето и защищава пластмасите по таблото от избледняване или напукване.
Но оптичното затъмняване на стъклата, тъй че през тях да не се вижда, е нещо напълно друго. Някои хора държат на него, други се нервират. Със сигурност се нервират тези, които карат зад вас и не могат да видят нищо през колата ви. Въпреки това, и макар строгите правила за затъмняването в европейските страни, доста производители оферират коли с фабрично потъмнени стъкла.
Автоматичните колани
Още едно откритие, което безспорно е избавило голям брой човешки животи. Но и то си има дразнещи страни. Примерно когато сте паркирали под надолнище, и автоматизираният механизъм на колана го блокира, с цел да не можете да го закопчаете. Вероятно е допустима и по-фина конфигурация, тъй че механизмът да се задейства единствено при същинска заплаха. Но никой не се е засилил да я реализира.
Процепите сред седалката и торпедото
Те са самобитна черна дупка, в която изчезват мобилни телефони, монети, значими бележки и даже, в най-досадните случаи, половин блокче шоколад. Вътре не може да се бръкне с ръка, а и под седалката достъпът е усложнен - изключително при актуалните седалки с електрическо контролиране и други затруднения. Прозорливите китайци даже към този момент продават специфични " уреди " за бъркане сред седалките.
Драскащи се пластмаси
Особено огромен проблем при прага на багажника. В 95% от случаите той е пластмасов, и то от неособено устойчива на надраскване пластмаса. По-меко покритие би било евентуално по-практично - само че и по-скъпо. А и по-трудно се мие. Някои премиум марки прибавят " защитни " хромирани лайстни по ръба. С което в действителност утежняват ситуацията.
Пианолак по таблото
Напоследък стана доста съвременен, и минава за първокласна " екстра ". Всъщност става дума за много евтина пластмаса. Която освен заслепява лидера, отразявайки слънцето и всевъзможни светлини, само че и е същински магнит за пръстови отпечатъци, прахуляк и всевъзможни други замърсявания.
Изнежените брони
Думата " ризница " ясно подсказва истинската функционалност на този съставен елемент - да брани автомобила при удари. Но в наши дни е тъкмо противоположното: броните са това, което би трябвало да пазим и за което би трябвало да треперим. Боядисани в цвета на купето, с всевъзможни псевдо сплитери и други " динамични " съставни елементи, броните през днешния ден са толкоз деликатни и скъпи за замяна, че изцяло са изгубили истинския си смисъл.
Нископрофилните гуми
Още една мода, която не е напълно разбираема. Гумите стават все по-нископрофилни - което безспорно наподобява добре в Instagram, само че по пътища като българските си е чист мазохизъм. Такива гуми возят по-неконфортно, по-застрашени са от дупки и на всичкото от горната страна са по-скъпи.
Датчиците за налягането в гумите
И те са потребно откритие - на доктрина. Европейският съюз ги трансформира в наложително съоръжение за новите коли. Но някои производители се изхитрят и вместо действителни сензори във вентилите на всяка гума, мерят просто оборотите на колелата в придвижване и по това вършат някакви мъгляви изводи за налягането. Впрочем дори сензорите от първия вид прекомерно постоянно дават " подправена паника ". Системата явно се нуждае от рационализиране. Но никой не се е разбързал да го прави.
Но въпреки всичко те имат и някои очебийно дразнещи черти, които техните прародители нямаха.
Ето част от тях.
Коженият салон
Естествено, хубавата кожа е приятна екстра. Но не постоянно. А и множеството всеобщи производители надалеч не избират от най-качествената - много постоянно се задоволяват със синтетика. Сега, в разгара на летните жеги, да седнеш върху нагорещената черна изкуствена кожа напълно не е най-приятното нещо. Добре напечена от слънцето, температурата й може да надвиши 60% по Целзий. 30 секунди върху нея, и след това дълго ще се разхождате с подгизнала от пот фланелка. През зимата е противоположното - кожата се вкочанява и се затопля доста по-трудно от текстилните седалки. Но все пак от ден на ден производители залагат на нея.
Широките колони
В края на 90-те А- и В-колоните на колите взеха да се уголемяват поради растящите условия за сигурност. Днес колоните образуват високоякостна клетка, която опасва пасажерите при удар. Негативната страна на това е, че видимостта за водача много се утежни. Естествено, производителите биха могли да употребяват и по-тънки колони от материали като титаниевите сплави. Само че те костват скъпо и биха подяли облагата.
Проблемът е толкоз сериозен, че компании като Continental създават комплицирани системи за виртуална " бистрота " на колоните.
Вградената навигация
Тя е на пръв взор много приятна алтернатива - по този начин смарт телефонът ви остава свободен, не ви би трябвало връзка с интернет, нито висящи по таблото кабели.
Само че в девет от 10 случая " заводската " навигация е в пъти по-недодялана за ръководство спрямо Гугъл Maps, и е в положение да ви забие в трета глуха за нула време. Да не приказваме, че за нищо на света не би могла да ви предизвести за залегнали в храстите катаджии, както прави Waze. За сметка на това коства хиляди левове.
Твърде комплицирани менюта
Колкото по-модерен е един автомобил, толкоз по-трудно е някоя негова функционалност да се включи с нормално натискане на бутонче. Вместо това получавате доста красиви менюта, подменюта и подменюта на подменютата. От естестическа позиция това е отлично. От практическа е досадно и даже рисково.
" Кастрирана " аварийна гума
Пълноразмерната аварийна гума е към този момент по-голяма необичайност от почтените политици. Повечето производители инсталират вместо това маломерна гума вид " патерица ". Че и дори я показват като екстра. Всъщност патерицата има единствено едно преимущество - заема мъничко по-малко място в багажника. Освен това има куп дефекти - с нея не трябва да се кара бързо, би трябвало доста да внимавате за дупки и по хлъзгави пътища.
А на доста производители в последно време им се свиди даже тя, и вместо това поставят в колите комплекти за лепене на гуми. Които в множеството случаи са изцяло безполезни, и при пръсване би трябвало да викате пътна помощ.
Винаги включената ESP
Eлектронната стабилизираща система безспорно е потребно откритие, избавило много човешки животи. Но има и моменти, когато системата пречи - примерно в случай че сте затънали в тиня или сняг, и ви би трябвало по-интензивно въртене на колелата - само че ESP се намесва и лимитира мотора, с цел да предотврати буксуването.
Повечето коли имат бутон за изключване на ESP. Но напоследък при от ден на ден модели това става в действителност през няколко подменюта. А има и такива, при които системата не може да се изключи изцяло.
Непобедимият Start-Stop
Тази система се роди от напъните на полиците. Тя фактически понижава излъчванията в трафика - само че с цената на доста по-голям батерия, и по-къс живот на стартера, написа Аутомедия. Много хора я изключват, или с цел да опазят автомобила си, или тъй като непрекъснатото чезнене по светофарите ги нервира. Но при всяко ново включване на контакт системата още веднъж е дейна. А при някои модели дори няма бутон за изключването - вместо това се постановат дълги ровичкания из менютата.
Пакетите съоръжение
Първи ги вкараха японските компании, с цел да понижат индустриалните си разноски. При тях не можете да си поръчате самостоятелно мечтаните варианти, а би трябвало да ги вземете в комплект с други, от които може да нямате никаква потребност.
С измененията в европейските проби за нездравословни излъчвания, които към този момент изискват производителят да прави обособени тествания за всяка спомагателна система от оборудването, към този момент и производителите на Стария континент са принудени да опростяват описите с варианти и да ги комбинират в пакети. Иначе би се наложило да организират по няколкостотин и даже няколко хиляди теста за всеки нов модел.
Затъмнени стъкла
Ултравиолетовият филтър в стъклата е добре пристигнал - той гълтам огромна част от силата на слънчевите лъчи, намалява температурата в купето и защищава пластмасите по таблото от избледняване или напукване.
Но оптичното затъмняване на стъклата, тъй че през тях да не се вижда, е нещо напълно друго. Някои хора държат на него, други се нервират. Със сигурност се нервират тези, които карат зад вас и не могат да видят нищо през колата ви. Въпреки това, и макар строгите правила за затъмняването в европейските страни, доста производители оферират коли с фабрично потъмнени стъкла.
Автоматичните колани
Още едно откритие, което безспорно е избавило голям брой човешки животи. Но и то си има дразнещи страни. Примерно когато сте паркирали под надолнище, и автоматизираният механизъм на колана го блокира, с цел да не можете да го закопчаете. Вероятно е допустима и по-фина конфигурация, тъй че механизмът да се задейства единствено при същинска заплаха. Но никой не се е засилил да я реализира.
Процепите сред седалката и торпедото
Те са самобитна черна дупка, в която изчезват мобилни телефони, монети, значими бележки и даже, в най-досадните случаи, половин блокче шоколад. Вътре не може да се бръкне с ръка, а и под седалката достъпът е усложнен - изключително при актуалните седалки с електрическо контролиране и други затруднения. Прозорливите китайци даже към този момент продават специфични " уреди " за бъркане сред седалките.
Драскащи се пластмаси
Особено огромен проблем при прага на багажника. В 95% от случаите той е пластмасов, и то от неособено устойчива на надраскване пластмаса. По-меко покритие би било евентуално по-практично - само че и по-скъпо. А и по-трудно се мие. Някои премиум марки прибавят " защитни " хромирани лайстни по ръба. С което в действителност утежняват ситуацията.
Пианолак по таблото
Напоследък стана доста съвременен, и минава за първокласна " екстра ". Всъщност става дума за много евтина пластмаса. Която освен заслепява лидера, отразявайки слънцето и всевъзможни светлини, само че и е същински магнит за пръстови отпечатъци, прахуляк и всевъзможни други замърсявания.
Изнежените брони
Думата " ризница " ясно подсказва истинската функционалност на този съставен елемент - да брани автомобила при удари. Но в наши дни е тъкмо противоположното: броните са това, което би трябвало да пазим и за което би трябвало да треперим. Боядисани в цвета на купето, с всевъзможни псевдо сплитери и други " динамични " съставни елементи, броните през днешния ден са толкоз деликатни и скъпи за замяна, че изцяло са изгубили истинския си смисъл.
Нископрофилните гуми
Още една мода, която не е напълно разбираема. Гумите стават все по-нископрофилни - което безспорно наподобява добре в Instagram, само че по пътища като българските си е чист мазохизъм. Такива гуми возят по-неконфортно, по-застрашени са от дупки и на всичкото от горната страна са по-скъпи.
Датчиците за налягането в гумите
И те са потребно откритие - на доктрина. Европейският съюз ги трансформира в наложително съоръжение за новите коли. Но някои производители се изхитрят и вместо действителни сензори във вентилите на всяка гума, мерят просто оборотите на колелата в придвижване и по това вършат някакви мъгляви изводи за налягането. Впрочем дори сензорите от първия вид прекомерно постоянно дават " подправена паника ". Системата явно се нуждае от рационализиране. Но никой не се е разбързал да го прави.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ