Хората са казали, че когато нещастието дойде, трябва да отваряме

Хората са споделили, че когато нещастието пристигна, би трябвало да отваряме вратите си необятно, тъй като то в никакъв случай не идвало единствено. Никога не съм подозирала, че някой ден ще изживея сходен призрачен сън. Казвам се Павлина и съм на 42 години. Преди две години Васил, с който живеех на фамилни начала повече от 10 години, умря от рак на белия дроб. Беше буен пушач и в последна сметка точно тази му пристрастеност го умъртви. Не пострадвам за гибелта му, в противен случай, удовлетворена съм, че този непризнателен човек си отиде в пъклен страдания. Когато двамата взехме решение да заживеем на фамилни начала, той ми даде дума, че в случай че някой ден нещо му се случи, аз ще наследя жилището и имуществото му. И двамата нямаме деца, по тази причина обещанието му ми се стори напълно действително. Вярвах на думата му и не съм упорствала да сключваме брак.

Въпреки че не бях негова законна брачна половинка, обичах Васил с цялото си сърце и му бях вярна до самата му гибел. Не беше елементарен живота ми с него – с изключение на цигарите, обожаваше и дамите. Усещах когато ми изневерява, само че за благополучие никоя не се задържаше за дълго. Еднодневки – по този начин ги назовах. Година преди да се разболее, в живота му нахлу Боряна. Не знам с какво толкоз го плени, само че по всичко личеше, че беше друга от другите му любовници. Дори не беше красива. Напротив, с наднормено тегло, мазна коса, и дребни, хитри очи. Нахална до безбожие, идваше да го търси напряко вкъщи, без да се смущава от наличието ми. Тогава предложих на Васил да се разделим, само че той отхвърли. Сега разбирам, че не е желал да се лишава от безплатната ми помощ. Затова е отказал, а не тъй като е изпитвал сантиментални усеща, както тогава си помислих.

Един ден с него се прибирахме от посетители, когато ненадейно лицето му пребледня. Опита се да направи няколко крачки, само че се срути безусловно в краката ми. Случайни минувачи ми помогнаха, извикаха кола за спешна помощ и стояха, до момента в който пристигна. В болничното заведение го свестиха, само че проучванията, които вършиха през идващите дни демонстрираха, че има рак на белия дроб, и след три месеца умря. Много тъга претърпях през тези пъклен месеци, тъй като Васил отхвърляше да се лекува. Наричаше лекарите мошеници и тичаше при Боряна за билки. А тя, щом разбра, че не му остава доста време да живее, още повече се залепи за него. Залъгваше го, че ще го излекува и ежедневно му носеше някакви отвари да пие. Преди той преспиваше в дома й, само че откогато се разболя, тази магьосница напряко се пресели да живее у нас. Още тогава си е правила тънки сметки и напълно съзнателно го е наливала кой знае с какво.

Целта й е била да го вкара в гроба по-бързо, а тя да получи жилището и цялото му имущество. Защото, откакто пиеше от илачите, изпадаше в изключително положение – като че ли бе дрогиран. Много скоро положението му се утежни дотам, че не можеше да става от леглото. Последните му дни бяха пъклен мъчителни. Заради работния си график не можех да се грижа за Васил по през целия ден, и въпреки че по никакъв начин не ми беше прелестно, се постановяваше да го оставям на грижите на любовницата му. Не знам какъв брой и по какъв начин се е грижила за него, само че една вечер, когато се прибрах вкъщи, го открих мъртъв, а от „ грижовната “ Боряна нямаше и диря. Знаех, че дните му са преброени и сякаш душевен се бях подготвила за дългата разлъка, само че все пак се раздирах от тъга.

Погребах го сама, Васил нямаше близки родственици, единствено няколко фамилни другари пристигнаха да го изпратим до безконечния му дом. Най-странното бе, че любовницата му я нямаше. Докато той беше жив и здрав, не можех да се отърва от нея, а в този момент не пристигна да се сбогува с него. А то не било инцидентно. Изпаднах в потрес, когато се прибрах от погребението. В хола, от който единствено преди час изкарахме натрупа на Васил, видях Боряна – комфортно разположила се на дивана, с чаша вино в едната ръка и цигара в другата. Не беше сама, придружаваха я двама непознати, които се показаха за нейни племенници. Ядосана от неочакваното им навлизане, гневно попитах неканените посетители какво вършат в дома ми. Всичко друго чаках, само че не и това, което последва.

Боряна бръкна в чантата си и извади нотариално заверени документи, удостоверяващи, че всичкото движимо и недвижимо имущество на Васил, минава в нейни ръце. Оказа се, че единствено две седмици преди гибелта му, до момента в който съм била на работа, алчната държанка е довела нотариус, който е оформил наследството. Всичко, безусловно всичко, от този ден принадлежеше на Боряна. Колата, къщата на село, парите в банковата му сметка, даже и жилището, в който двамата живеехме. За мен нямаше нищо. За похлупак, до момента в който си събирах багажа, мръсницата ми се изсмя в лицето: „ Бъди признателна, че не ти взех и облеклата от гърба! “

Сега пребивавам на квартира. Слава Богу, здрава съм, имам работа и мога да се устоявам и сама. Но ме боли, че мъжът, на който бях вярна до самата му гибел, направи по този начин, че любовницата му да ме изрита като куче на улицата. Това ли заслужих за толкоз години обич и грижи? Понякога рева, само че не от тъга по покойника, а от ненавист и изтощение. Преди месец, навръх Задушница, напълно непринудено взех решение да отида на гроба му. Едва го открих измежду тревите – запустял и безстопанствен. След като му отмъкна цялата благосъстоятелност, Боряна не е стъпила най-малко свещичка да възпламени, цвете да донесе, вино да му прелее. Преди да си потегли, възпламених една цигара и я оставих на гроба му. Сигурно и там му се пуши.
Таня
Инфо: Лична драма