Какво можем да научим от суперхората сред нас?
Хората са генетично разнородни същества. Някои са родени с невероятни усещания – неврологични способности, които един ден биолозите е могат да дават и на всички индивиди. Наистина ли обаче бихме желали да притежаваме тези качества на супер хората, пита io9?
Повечето от вас евентуално са осведомени със савантите и невероятните им когнитивни качества, както и с хората с невероятни, като че ли свръхестествени умения да запомнят дадени неща. Съществуват обаче и други неврологични способности, които са по-малко известни.
В своята публикация за Aeon Magazin психологът Майкъл Баниси разказва някои от тези „ положение “, в това число „ огледална синестезия “ (при нея хората безусловно усещат метода, по който другите претърпяват нечие докосване), „ супер-разпознаване “ (невероятното умеене да помниш лица) и случаи на извънредно чувствителни езици (при тях хората възприемат вкусовите характерности на дадени артикули доста по-силно).
Вероятно на пръв взор и вие бихте желали да имате сходни качества. Като множеството неща в живота обаче, да притежаваш нещо в обилие постоянно може и да е неприятно. Да вземем за образец хората с чувствителни езици. Както Баниси отбелязва, множеството дами с това положение са извънредно слаби, евентуално в резултат на обстоятелството, че вкусовите им рецептори са прекомерно мощни. Високият разсъдък пък постоянно е съпроводен от отрицателни психични положения (вижте Джон Наш например).
От друга страна обаче, тези неврологични странности могат да доведат и до смяна в логиката на психиката. При това за положително.
Така да вземем за пример съгласно Баниси е допустимо хората с огледална синестезия да стартират да третират тялото на различен човек по този начин, като че ли то е тяхното лично. Те могат да се възприемат за „ естествени съпричастници “. Това може и да е за положително, и за неприятно. А за какво не и двете по едно и също време?
Ето какво написа Баниси по въпроса:
Благодарение на изследванията, които направих дружно с Джейми Уорд, професор по логика на психиката от Университета на Съсекс, открих, че хората с огледална синестезия демонстрират по-високи равнища на прочувствено реактивна емпатия – т.е. това е опцията да схващат и споделят възприятията на другите. Според друго проучване, в което съм взел участие и което е оповестено в Journal of Neuroscience (2011), хората с огледална синестезия умеят доста по-добре да разпознаят лицевите страсти на хората по фотоси – да вземем за пример усмивка, мръщене, изненада, загриженост и така нататък – от останалите.
Всичко това звучи в действителност забавно, най-малко във връзка с „ моралните усъвършенствания “, които могат да бъдат нанесени върху хората. Може би най-хубавият метод да накараме някой да съчувства на различен е като го накараме по биологичен път да се сложи на мястото му.
