Родители искат отмяна на запрещението на хора с ментални увреждания
Хората с увреждания не са единствено отхвърляни. Много от тях са изцяло обезвластявани. Представете си живот, в който не ви е разрешено да вземете нито едно решение за себе си. Това се назовава забраняване. В България над 7 хиляди души са сложени под забраняване. Те не могат да работят, да се женят, да вземат решение къде и с кого да живеят.
Най-грешното нещо, което хората мислят за мен, е, че не мога да мисля и усещам.
Днес мислех за това по какъв начин някой ден ще изляза на двора, ще мина през портата, ще отида на спирката, рейсът ще пристигна, аз ще се кача, ще минем през гората и ще виждам дърветата, които видях за последно преди 10 години, когато ме докараха тук; ще сляза в града, ще отида някъде, където продават торти, ще погледам витрината, ще кажа - една торта с ягоди, моля; момчето зад щанда ще каже - страховит избор - това е обичаната ми - заповядайте; аз ще платя, ще взема чинията, ще седна с тил към всички и ще се разплача от благополучие - поради ягодите, поради отношението, само че най-много, тъй като това ще е първото взето решение в живота ми.
В стаята ми има тв приемник, който работи непрекъснато.
Мисля, че знам всичко за живота, който не ми е разрешено да пребивавам.
Текстът е на деятелят за човешките права Яна Бюрер Тавание, а монологът е на героинята Алекс - облик на един от 7-те хиляди души с интелектуални и психосоциални усложнения, които живеят в България. С този тест стартира и книжката, която получаваха спрелите се минувачи около шатрите на събитието " Дни на качествата " в София.
© Анелия Николова
Инициаторите са група родители и експерти, която от години ползва на процедура правилото на подкрепеното взимане на решение, като опция на запрещението на за хората с увреждания. Тяхната цел е приемането на закон, който ще анулира запрещението и ще разреши на хората с интелектуални или психично-здравни усложнения да упражняват правата си и да вземат решения в личния си живот. В пешеходната зона на столичния бул. " Витоша ", както и в Ловеч и Варна през днешния ден и в Кюстенди, Видин, Пловдив, Русе, Търговище и Добрич на следващия ден, те събират подписи от жители, които желаят да ги поддържат.
" Запрещение идва от думата запретен, която значи неразрешен. Хората, сложени под забраняване, на процедура са неразрешени, зачеркнати. Те не могат да вземат никакви решения за себе си. Цялата им воля и същина са сменени, като властта върху живота им е сложена в ръцете на някой различен ", пишат уредниците на самодейността.
Проектът на Закона за физическите лица и ограниченията за поддръжка беше утвърден от Министерския съвет през юли 2016 година, мина разискване в няколко комисии (по правни въпроси, по вероизповеданията и правата на индивида, по районни политики по обществената политика, по здравеопазването) и беше признат на първо четене. В края на 2016 година обаче кабинетът " Борисов 2 " подаде оставка и законопроектът потъна.
Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организация на обединените нации изисква всички форми на забраняване да бъдат анулирани. Тя е утвърдена от България още през 2012 година, което задължава страната да промени законодателството си. Запрещението обаче продължава да съществува и през днешния ден.
© Анелия Николова
" Много хора даже не подозират, че съществува подобен закон, а тези 7 хиляди души съществуват, само че са невидими. Те са лишени от обикновени човешки права ", сподели Анета Тенева от фондация " Лумос ". За тези от тях, които живеят в институция, това се усеща изключително мощно - нямат право на избор на храна, на избор на облекло, на достъп до лични средства, нито да бъдат осведомен и да дават единодушие за лекуването си. Няма значение дали имат мнение. Никой не ги пита. " Няма потребност от повече публично разискване на законопроекта, решението би трябвало да се вземе в Народното събрание ", сподели пред " Дневник " Надя Шабани от Български център за нестопанско право.
" Ние имаме потребност да се увлечем и да желаяме положително смяна. Минимум по закон са нужни 50 подписа, а ние имаме над 2500 дотук, а на следващия ден и вдругиден ще бъдат събрани още доста ", сподели Шабани. Събраните подписи ще бъдат импортирани в Народното събрание до 27 юни.
В шатрите на събитието младежите от уредниците фондация " Светът на Мария " и асоциация " Аутизъм " посочваха по какъв начин се вършат значки и се изрисува камъче. Посетителите на шатрата " Щурите глави " трябваше да си показват, че са Алберт Айнщайн единствено за миг, а от Глобална самодейност в психиатрията-София им помагаха да запечатат този миг на фотография. " А до момента в който се снимате, се замислете – задоволително гениални ли сте, с цел да се изплезите и да не ви помислят за анормален ", питат уредниците.
На събитието в София беха ситуирани шатрите на уредниците от Български център за нестопанско право, Българска асоциация за лица с интелектуални усложнения, Глобална самодейност в психиатрията-София, Асоциация Аутизъм, Фондация " Светът на Мария " и Фондация " Лумос ".
© Анелия Николова
Майстори дърводелци, колекционери на таксита, артистични създатели художници и редящи 3D пъзели, даже готвачи и баристи – минаващите се запознаваха и с младежите от фондация " Лумос ". В същата шатра с кафе и чай черпеха и социално-ангажираните възпитаници от " Интеракт клуб София-Тангра " към Първа британска езикова гимназия. Научили от майката на едно от децата, от клуба решили че това е идея, за която могат да се застъпят на драго сърце и хъс, описаха младежите. Свързали се незабавно с уредниците, които ги поканили да създадат своето " Социално кафе ".
Желаещите да поддържат смяната могат да се подпишат на столичния бул. " Витоша " през днешния ден до 20 часа или на уеб страницата на самодейността.
Най-грешното нещо, което хората мислят за мен, е, че не мога да мисля и усещам.
Днес мислех за това по какъв начин някой ден ще изляза на двора, ще мина през портата, ще отида на спирката, рейсът ще пристигна, аз ще се кача, ще минем през гората и ще виждам дърветата, които видях за последно преди 10 години, когато ме докараха тук; ще сляза в града, ще отида някъде, където продават торти, ще погледам витрината, ще кажа - една торта с ягоди, моля; момчето зад щанда ще каже - страховит избор - това е обичаната ми - заповядайте; аз ще платя, ще взема чинията, ще седна с тил към всички и ще се разплача от благополучие - поради ягодите, поради отношението, само че най-много, тъй като това ще е първото взето решение в живота ми.
В стаята ми има тв приемник, който работи непрекъснато.
Мисля, че знам всичко за живота, който не ми е разрешено да пребивавам.
Текстът е на деятелят за човешките права Яна Бюрер Тавание, а монологът е на героинята Алекс - облик на един от 7-те хиляди души с интелектуални и психосоциални усложнения, които живеят в България. С този тест стартира и книжката, която получаваха спрелите се минувачи около шатрите на събитието " Дни на качествата " в София.
© Анелия Николова
Инициаторите са група родители и експерти, която от години ползва на процедура правилото на подкрепеното взимане на решение, като опция на запрещението на за хората с увреждания. Тяхната цел е приемането на закон, който ще анулира запрещението и ще разреши на хората с интелектуални или психично-здравни усложнения да упражняват правата си и да вземат решения в личния си живот. В пешеходната зона на столичния бул. " Витоша ", както и в Ловеч и Варна през днешния ден и в Кюстенди, Видин, Пловдив, Русе, Търговище и Добрич на следващия ден, те събират подписи от жители, които желаят да ги поддържат.
" Запрещение идва от думата запретен, която значи неразрешен. Хората, сложени под забраняване, на процедура са неразрешени, зачеркнати. Те не могат да вземат никакви решения за себе си. Цялата им воля и същина са сменени, като властта върху живота им е сложена в ръцете на някой различен ", пишат уредниците на самодейността.
Проектът на Закона за физическите лица и ограниченията за поддръжка беше утвърден от Министерския съвет през юли 2016 година, мина разискване в няколко комисии (по правни въпроси, по вероизповеданията и правата на индивида, по районни политики по обществената политика, по здравеопазването) и беше признат на първо четене. В края на 2016 година обаче кабинетът " Борисов 2 " подаде оставка и законопроектът потъна.
Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организация на обединените нации изисква всички форми на забраняване да бъдат анулирани. Тя е утвърдена от България още през 2012 година, което задължава страната да промени законодателството си. Запрещението обаче продължава да съществува и през днешния ден.
© Анелия Николова
" Много хора даже не подозират, че съществува подобен закон, а тези 7 хиляди души съществуват, само че са невидими. Те са лишени от обикновени човешки права ", сподели Анета Тенева от фондация " Лумос ". За тези от тях, които живеят в институция, това се усеща изключително мощно - нямат право на избор на храна, на избор на облекло, на достъп до лични средства, нито да бъдат осведомен и да дават единодушие за лекуването си. Няма значение дали имат мнение. Никой не ги пита. " Няма потребност от повече публично разискване на законопроекта, решението би трябвало да се вземе в Народното събрание ", сподели пред " Дневник " Надя Шабани от Български център за нестопанско право.
" Ние имаме потребност да се увлечем и да желаяме положително смяна. Минимум по закон са нужни 50 подписа, а ние имаме над 2500 дотук, а на следващия ден и вдругиден ще бъдат събрани още доста ", сподели Шабани. Събраните подписи ще бъдат импортирани в Народното събрание до 27 юни.
В шатрите на събитието младежите от уредниците фондация " Светът на Мария " и асоциация " Аутизъм " посочваха по какъв начин се вършат значки и се изрисува камъче. Посетителите на шатрата " Щурите глави " трябваше да си показват, че са Алберт Айнщайн единствено за миг, а от Глобална самодейност в психиатрията-София им помагаха да запечатат този миг на фотография. " А до момента в който се снимате, се замислете – задоволително гениални ли сте, с цел да се изплезите и да не ви помислят за анормален ", питат уредниците.
На събитието в София беха ситуирани шатрите на уредниците от Български център за нестопанско право, Българска асоциация за лица с интелектуални усложнения, Глобална самодейност в психиатрията-София, Асоциация Аутизъм, Фондация " Светът на Мария " и Фондация " Лумос ".
© Анелия Николова
Майстори дърводелци, колекционери на таксита, артистични създатели художници и редящи 3D пъзели, даже готвачи и баристи – минаващите се запознаваха и с младежите от фондация " Лумос ". В същата шатра с кафе и чай черпеха и социално-ангажираните възпитаници от " Интеракт клуб София-Тангра " към Първа британска езикова гимназия. Научили от майката на едно от децата, от клуба решили че това е идея, за която могат да се застъпят на драго сърце и хъс, описаха младежите. Свързали се незабавно с уредниците, които ги поканили да създадат своето " Социално кафе ".
Желаещите да поддържат смяната могат да се подпишат на столичния бул. " Витоша " през днешния ден до 20 часа или на уеб страницата на самодейността.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ