“CODA: Дете на глухи родители“: Историята на глухонемите, която трябва да чуем
Хората обичат да спорят за премиите „ Оскар “, даже когато не са уверени защо тъкмо спорят. И тази година не беше по-различна. Соченият по-рано за любимец на премиите, „ Силата на кучето “, загуби от кино лентата на Apple TV, осъществен със скромния бюджет от 10 млн. $.
Малката инвестиция за кино лентата се откроява доста на фона на останалите кандидати за Оскар. За съпоставяне, „ Силата на кучето “ е с бюджет от 39 млн. $, „ Методът Уилямс “ е получил инвестиция от 50 млн. $, а „ Don’t Look Up ” разполага с бюджет от 75 млн. $.
Какво обаче се крие зад триумфа на кино лентата и основателни ли са претенциите му за най-хубавия филм от миналата година? Това са въпроси, които от месеци разделят както публиката, по този начин и кино критиците.
„ CODA “ наблюдава историята на тийнейджърката Руби, която е дете на глухи родители. Нейните майка, татко и брат поддържат връзка с жестомимичен език, по тази причина на Руби се постанова да превежда на фамилията огромна част от диалозите в всекидневието.
Именно фамилната динамичност заема централно място в сюжета и несъмнено е една от най-завладяващите елементи на кино лентата. Това е една откровена фамилна драма, в която се разпростира концепцията за взаимоотношенията и връзката.
Актьорският състав, воден от 20-годишната Емилия Джоунс, впечатлява както в комичните, по този начин и в тъжните моменти от кино лентата. Определено най-открояваща се е играта на Трой Коцур, който е доказателството, че за положителните актьорски превъплъщения не са нужни думи.
Филмът на режисьора Сиан Хедър се отличава със своята деликатност, само че и елементарност. Историята не може да бъде възприета като нещо, което не сме виждали преди. Много от детайлите на кино лентата граничат с клишета – сълзлива тийнейджърска любовна история, фамилни неразбирателства и предсказуем край. Именно това е опорната точка на критикуващите кино лентата, за които той е прекомерно прочувствен и блудкав.
„ CODA ” не бяга от природата си и не претендира за нещо велико. Предишни спечелили на премиите „ Оскар “ за най-хубав филм, като „ Артистът “, „ Формата на водата “ и „ Земя на номади “ са възхвалявани за метафоричната си изразна система, само че и са подложени на критика поради недостъпността им към необятната аудитория. „ CODA ” е може би един от дребното наградени филми от Академията, който може да бъде свестен от всеки фен, без значение от възрастта и ценностните настройки.
В него няма нищо закодирано, а въпросът „ Какво е желал да каже създателят “ съвсем не участва. Филмът разчита на семплата и обикновена реалност, върху която построява прочувствена история, построена посредством актьорската игра и сценарния роман.
Малката инвестиция за кино лентата се откроява доста на фона на останалите кандидати за Оскар. За съпоставяне, „ Силата на кучето “ е с бюджет от 39 млн. $, „ Методът Уилямс “ е получил инвестиция от 50 млн. $, а „ Don’t Look Up ” разполага с бюджет от 75 млн. $.
Какво обаче се крие зад триумфа на кино лентата и основателни ли са претенциите му за най-хубавия филм от миналата година? Това са въпроси, които от месеци разделят както публиката, по този начин и кино критиците.
„ CODA “ наблюдава историята на тийнейджърката Руби, която е дете на глухи родители. Нейните майка, татко и брат поддържат връзка с жестомимичен език, по тази причина на Руби се постанова да превежда на фамилията огромна част от диалозите в всекидневието.
Именно фамилната динамичност заема централно място в сюжета и несъмнено е една от най-завладяващите елементи на кино лентата. Това е една откровена фамилна драма, в която се разпростира концепцията за взаимоотношенията и връзката.
Актьорският състав, воден от 20-годишната Емилия Джоунс, впечатлява както в комичните, по този начин и в тъжните моменти от кино лентата. Определено най-открояваща се е играта на Трой Коцур, който е доказателството, че за положителните актьорски превъплъщения не са нужни думи.
Филмът на режисьора Сиан Хедър се отличава със своята деликатност, само че и елементарност. Историята не може да бъде възприета като нещо, което не сме виждали преди. Много от детайлите на кино лентата граничат с клишета – сълзлива тийнейджърска любовна история, фамилни неразбирателства и предсказуем край. Именно това е опорната точка на критикуващите кино лентата, за които той е прекомерно прочувствен и блудкав.
„ CODA ” не бяга от природата си и не претендира за нещо велико. Предишни спечелили на премиите „ Оскар “ за най-хубав филм, като „ Артистът “, „ Формата на водата “ и „ Земя на номади “ са възхвалявани за метафоричната си изразна система, само че и са подложени на критика поради недостъпността им към необятната аудитория. „ CODA ” е може би един от дребното наградени филми от Академията, който може да бъде свестен от всеки фен, без значение от възрастта и ценностните настройки.
В него няма нищо закодирано, а въпросът „ Какво е желал да каже създателят “ съвсем не участва. Филмът разчита на семплата и обикновена реалност, върху която построява прочувствена история, построена посредством актьорската игра и сценарния роман.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ