5 характеристики на личността, които се определят от гените
Хората обичат да управляват живота си, и още повече – живота на другите. Човечеството е измислило концепцията за свободата на избора и толкоз се гордее с нея, че я загатва при всеки комфортен случай. Но истината е, че никой не е в положение напълно и изцяло да управлява живота си. В края на краищата има гени, които дефинират …
1. Политическите желания
Активната гражданска позиция е немислима без политическа просветеност. Информираме се постоянно за партии, позиции, стратегии, проекти, планове, политически интриги и прочие, с цел да можем да гласуваме рационално на избори. Но най-после гласуваме по този начин, както ни повелява биологията, споделя науката. Британски учени провели проучване, с цел да изяснят биологичните разлики сред либерари и консерватори, и разкрили, че фактически има разлики в методите, по които действа мозъкът на едните и на другите.
Либералите са извънредно загрижени за своите обществени връзки, ценят приятелите си и светът като цяло. А консерваторите не са доста обществени и най-вече ценят фамилията и страната си. При либералите е мощно развита предната част на мозъчната кора, която дава отговор за обработването на проиворечива и неопределена информация. При консерваторите пък са развити повече тези зони, които дават отговор за разпознаването на опасността в рискова обстановка.
Особеностите на мозъчната конструкция въздействат и на други аспекти на живота. Изследванията открили още, че в дома и на работното място на консерваторите царува съвършен ред, а при либералите – цялостен безпорядък. Също по този начин консерваторите умеят чудесно да се абстрахират от отвличаща информация и елементарно се концентрират върху съответни въпроси, само че, по предписание, виждат живота в черно-бели цветове. Либералите са по-открити за нови усещания и елементарно одобряват неопределеността. Затова пък са по-лекомислени.
Разбира се, всяко предписание си има изключения, само че резултатите от проучванията са годни за 83% от участниците в него.
2. Вярата във Висшите сили
Има доста аргументи да вярвате в нещо. Независимо, че атеизмът е на мода, религията е въпрос на персонален избор. Може би сте възпитавани в религиозно семейство, или пък имате разтърсващ житейски опит, след който сте почнали да вярвате в Бог. А може и просто да сте се родили като евентуален набожен.
В противоречиво проучване от 2004 година молекулярнитя генетик Дин Хамър анализирал повече от 2000 мостри от ДНК и направил извода, че предразположеността към нематериалност е обвързвана с избран ген, влияещ на химическите субстанции в мозъка. Медиите нарекоха откритието „ генът на Бога ”. Съгласно това проучване, хората, притежаващи този ген е доста евентуално да бъдат вярващи, без значение от възпитанието и средата, в която порастват.
Друго проучване, извършено предходната година, пък откри, че при хората с по-дебела мозъчна кора има по-голяма възможност да станат религиозни от останалите. Отговор на въпроса за какво е по този начин няма, само че има още една забавна корелация, изведена от същото изследване: религиозните са по-неподатливи на меланхолия.
3. Вашата известност
Учените са открили, че в забележителна степен известността може да се назова вродена. Изследователи събрали 100 непознати между тях студенти, разделили ги на групи и им упълномощили задания за работа в екип. Направили им също по този начин ДНК разбор и ги помолили да попълнят няколко анкети. Оказало се, че тези, които бързо станали душата на компанията – всеки в своя си тим - имали ген, стимулиращ ги към „ меки ” нарушавания на разпоредбите на държание – да вземем за пример, разрешавали си да пийват, само че в никакъв случай не стигали до антиобществени прояви. Изследователите също по този начин проучили профилите на над 1000 близнака в тинейджърска възраст и измерили известността им по това, какъв брой постоянно ги търсят приятелите им. Резултатите от предходното проучване се удостоверили: известността на индивида е тясно обвързвана с неговия геном.
