Колко са хората с над 50% степен на увреждане във Варна
Хората на 16 и повече години със степен на увреждане над 50% в община Варна са 8.4% от цялото население, а лицата под 16 години по същия индикатор са 1.8 %. Това демонстрират данни от преброяването осъществено през 2021 година. С тези стойности Варна се подрежда под междинните за страната, които са към 10%.
„ Това е може би категорията от лица, най-силно застрашена от беднотия и обществена изолираност, както и под риск от обществено изключване. Грижата за тях е част от здравната и обществената политика на страната. Според данните от преброяването приета трайно понижена продуктивност или степен на увреждане имат 654 547 лица - близо 10% от цялото население. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Със степен на увреждане над 50% са 578 517 лица, от които 19 907 са под 16 годишна възраст. Близо 40% от лицата с увреждания работят - това значи, че евентуално употребяват данъчни облекчения и получават инвалидни пенсии, само че като цяло заетостта на хората с увреждания е доста ниска. Лицата с увреждания, които не работят, са в нараснал риск от беднотия. Данните също демонстрират, че няма съществени разлики в равнището на увреждания сред другите етноси в България – обратно на постоянно споделяните хипотези за противоположното “, написа в своя публикация по тематиката Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система.
По данни на Национален осигурителен институт към края на 2021 година лицата в страната, които получават персонална пенсия за неработоспособност, са 360,7 хил ., а тези, получаващи обществена пенсия за неработоспособност, са 50 хиляди Общите разноски на Национален осигурителен институт за същата година за пенсии за неработоспособност заради общо заболяване са в размер на 2,04 милиарда лева, а на обществените пенсии за неработоспособност – 139 млн. лева Освен това, изплатените помощи по Закона за хората с увреждания за 2021 година за лица с трайни увреждания са 458,3 млн. лева, а месечните помощи за развъждане на деца с увреждания са в размер на 176,5 млн. лева
На общините/районите за 2021 година са преведени 280,5 млн. лева за даване на механизъм персонална помощ, като се чака през идващите години тези разноски да набъбнат. Данъчните разноски за облекчения върху приходите от трудова активност на лица с ТЕЛК са в размер на 81,2 млн. лева, а данъчните облекчения за деца с увреждания – 10,6 млн. лева
Разпределението на хората с увреждания над 16 години по отношение на популацията по общини демонстрира ясно скупчването на общини с висок условен дял на в Северна България, както и няколко клъстера в Родопите и на запад от София . Това са по-слабо развитите стопански райони в България, както и тези с ниски приходи, застаряващо население и слаби индикатори за развиването на пазара на труда.
Подобно е разпределението на децата с увреждания по общини – в С еверозападна и Западна България, към Хасково и към Самоков се следи най-голям дял на децата с увреждания (над 3% от популацията в съответната възраст). При разпределението на децата с увреждания по общини също по този начин се вижда и относително близкото съвпадане с картата на децата в приемни фамилии. Това значи, че приемната грижа като форма на претовареност за популацията и професионално даване на услуги за деца в фамилна среда в действителност работи, написа още Георгиева.
От Института за пазарна стопанска система заключват, че „ като цяло страната е дебитор към хората, които не могат въобще да се трудят заради влошено здравословно положение или заради потребност да се грижат за болен член на фамилията – а обществена политика, която не таргетира и не разграничава нуждаещите се, в действителност не оказва помощ на никого. Липсата на дълготрайни грижи в опазването на здравето в България и сложният достъп до обществени услуги за хора в тежко здравословно положение и техните близки следва да се поправят. “
„ Това е може би категорията от лица, най-силно застрашена от беднотия и обществена изолираност, както и под риск от обществено изключване. Грижата за тях е част от здравната и обществената политика на страната. Според данните от преброяването приета трайно понижена продуктивност или степен на увреждане имат 654 547 лица - близо 10% от цялото население. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Със степен на увреждане над 50% са 578 517 лица, от които 19 907 са под 16 годишна възраст. Близо 40% от лицата с увреждания работят - това значи, че евентуално употребяват данъчни облекчения и получават инвалидни пенсии, само че като цяло заетостта на хората с увреждания е доста ниска. Лицата с увреждания, които не работят, са в нараснал риск от беднотия. Данните също демонстрират, че няма съществени разлики в равнището на увреждания сред другите етноси в България – обратно на постоянно споделяните хипотези за противоположното “, написа в своя публикация по тематиката Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система.
По данни на Национален осигурителен институт към края на 2021 година лицата в страната, които получават персонална пенсия за неработоспособност, са 360,7 хил ., а тези, получаващи обществена пенсия за неработоспособност, са 50 хиляди Общите разноски на Национален осигурителен институт за същата година за пенсии за неработоспособност заради общо заболяване са в размер на 2,04 милиарда лева, а на обществените пенсии за неработоспособност – 139 млн. лева Освен това, изплатените помощи по Закона за хората с увреждания за 2021 година за лица с трайни увреждания са 458,3 млн. лева, а месечните помощи за развъждане на деца с увреждания са в размер на 176,5 млн. лева
На общините/районите за 2021 година са преведени 280,5 млн. лева за даване на механизъм персонална помощ, като се чака през идващите години тези разноски да набъбнат. Данъчните разноски за облекчения върху приходите от трудова активност на лица с ТЕЛК са в размер на 81,2 млн. лева, а данъчните облекчения за деца с увреждания – 10,6 млн. лева
Разпределението на хората с увреждания над 16 години по отношение на популацията по общини демонстрира ясно скупчването на общини с висок условен дял на в Северна България, както и няколко клъстера в Родопите и на запад от София . Това са по-слабо развитите стопански райони в България, както и тези с ниски приходи, застаряващо население и слаби индикатори за развиването на пазара на труда.
Подобно е разпределението на децата с увреждания по общини – в С еверозападна и Западна България, към Хасково и към Самоков се следи най-голям дял на децата с увреждания (над 3% от популацията в съответната възраст). При разпределението на децата с увреждания по общини също по този начин се вижда и относително близкото съвпадане с картата на децата в приемни фамилии. Това значи, че приемната грижа като форма на претовареност за популацията и професионално даване на услуги за деца в фамилна среда в действителност работи, написа още Георгиева.
От Института за пазарна стопанска система заключват, че „ като цяло страната е дебитор към хората, които не могат въобще да се трудят заради влошено здравословно положение или заради потребност да се грижат за болен член на фамилията – а обществена политика, която не таргетира и не разграничава нуждаещите се, в действителност не оказва помощ на никого. Липсата на дълготрайни грижи в опазването на здравето в България и сложният достъп до обществени услуги за хора в тежко здравословно положение и техните близки следва да се поправят. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ