Егото ни пречи да кажем Извинявай!
Хората могат да измислят цяла тирада, с цел да оправдаят себе си, вместо да кажат: „ Извинявай! Не бях прав! “
Интересна е човешката природа. Като че ли е инстинкт да защитиш себе си даже когато ти самият разбираш, че имаш виновност.
Изкуството да се извиниш и да сведеш глава, е велико.
Да признаеш грешката си, да потърсиш амнистия, да посочиш виновността си, да оцениш достолепията на другия, да се зарадваш на непознатия триумф – това са актуалните суперсили, които все по-рядко се срещат.
Дори когато се простим, като че ли не го мислим в действителност. Психолозите споделят, че извинението нормално е съпроводено от някаква цена, която заплаща провинилия се, и не става дума за материална. Въпросът е за какво се извиняваме – по насила или по осъзнатост? Защото го чакат от нас или тъй като се усещаме зле? Още в първите години от своя живот човек би трябвало да е схванал какво значи виновност и какво значи опрощение.
Важно е да си отговорим на тези въпроси, защото тези полезности ще възпитаме и децата си.
Човек не трябва да се извинява, когато счита, че правото е на негова страна. Тук въпросът е по-скоро до каква степен сме склонни да преценим обективно ЧИЕ право е. И дали е по-важно да сме прави, в сравнение с да запазим достойнството на другия или другарството си с някого?
Научете децата си, че съвсем всичко може да бъде поправено. Важното е да бъдем почтени един с различен, да демонстрираме почитание, да се извиняваме, когато сгрешим, да взимаме поука от грешките си, да ставаме всеки ден по-добри.
