За 5 години успяхме да обединим милиони с Капачки за Бъдеще, вече няма болница с кувьоз от миналия век
Хората ме укоряваха, че оказвам помощ на Украйна, само че там видях съсипия, гибел, обезсърчение, които нямаше по какъв начин да ме оставят безразличен
„ Мечтата ми е хората в България да си оказваме помощ повече и да вършим света към нас да става по-добър “. Това е максимата, по която се води той. За него каквото и да се каже, ще е малко. Той деятелен, стимулиран. Обича да оказва помощ, мечтае за по-добър свят, само че с дейностите си се пробва и да го направи подобен.
Представяме ви Лазар Радков. Женен, с едно дете. 39-годишният държавник, който е бургаски шурей, е създател на огромната благородна акция у нас – „ Капачки за бъдеще “. Преди 15-ина години се връща от Германия, с цел да преследва фантазията си – да оказва помощ на хората да влязт в по-добра форма, създавайки състезателен клуб Live To Lift, в който работят екип от треньори и сполучливо го развиват. През годините основава редица акции за здравословния метод на живот, измежду които „ Да мотивираме 1 млн. българи да спортуват всекидневно “.
Организира флашмоб с лицеви опори пред Народното събрание през 2017 година, в който се включват близо 600 души. Автор е на книгата „ Яж шоколад и отслабвай “. А през 2018 година напълно се посвещава на благотворителните действия. Не го плашат военните дейности и персонално два пъти отпътува, с цел да даде помощ на нуждаещите се.
Докато транспортират филантропична помощ, бусът, с който се движат, е обстрелян с минохвъргачка. Организира акция за потърпевшите от трусове в Турция и Сирия региони. Захванал се е и с образованието на деца по първа долекарска помощ.
Лазар Радков прекарва Великденските празници в Бургас, а още в първия работен ден прави подаяние на УМБАЛ-Бургас, след което се превхърля при учениците от ППМГ „ Акад. Никола Обрешков “ за следващото образование в учебните заведения. В изявление за Флагман.бг той приказва за ужаса на войната от първо лице, за триумфите на най-голямата благотворителна самодейност у нас, за обединяването на милионите българи в доброволчеството и какво още следва...
- Г-н Радков, още веднъж сте в Бургас и мотивът още веднъж е щедрост. Разкажете повече за днешното ви посещаване.
- Тук съм първо поради празниците, защото брачната половинка ми е от Бургас и посетихме нейните родители за Великден. Втората причина е, че тази заран дарихме два префузора на УМБАЛ-Бургас. Преди известно време с мен се свързаха от интензивна кардиология в болничното заведение с молба. Споделиха, че перфузорите им са остарели, някои са амортизирани, някои дават неточности, на други не им работят функционалности, трети не работят. Перфузор или инфузионна помпа е апарат, който разрешава да се програмира да се инжектира автоматизирано за нескончаем интервал от време медикамент на дребни дози, което при значително пациенти може да бъде извънредно значимо за здравето и оцеляването им. Ангажирах се да оказа помощ. Реших да пусна анкета в групата „ Капачки за Бъдеще “ дали хората са съгласни да отделим 1-2 % от средствата, които събираме за петата детска кола за спешна помощ. Обаче в следствие имах доста съществени персонални грижи, забравих да пусна анкета, а времето вървеше и си споделих - какво пък, аз ще купя перфузорите с персонални пари и ще кажа, че са от акцията. Когато от компанията снабдител схванаха, че желая да ги платя с персонални средства, споделиха, че това ще е подаяние от тях – жест за Великден. Сега чакаме два монитора – електрокардиограма, от същата компания. Поръчани са.
- Веднага след УМБАЛ-Бургас вие посетихте и ППМГ „ Акад. Никола Обрешков “. Обучавате деца на първа долекарска помощ. Кога започва тази акция и по какъв начин избирате кои учебни заведения да посещавате?
- Тази акция я стартирах в края на предходната година. Ние с другари постоянно ходихме непринудено да го вършим, само че взех решение, че ще е добре да има по-голям мащаб. Децата би трябвало да знаят какво да вършат, в случай че им тече кръв от носа, в случай че някой си глътне езика, по какъв начин да разпознаят признаци на инсулт при по-възрастните си родственици. Много хора си отиват, тъй като хората към тях не знаят по какъв начин да реагират. Имаме си форма за регистрация. Училищата подават заявление и ние организираме останалото. Днес бяхме с 5-6 клас. Много одобрявам деца и младежи и съумявам да намеря общ език с тях. Гледаха, слушаха доста деликатно и попиваха всичко. Вчера се чухме и с декана на Медицинския факултет в Бургас – проф. доктор Христо Бозов, който също има сходна концепция. За страдание през днешния ден се разминаваме с него, само че ще се срещнем и ще забележим по какъв начин можем да надградим акцията.
- Безспорно „ Капачки за бъдеще “ е най-успешната доброволческа акция у нас, която сплоти толкоз доста хора, избави природата от доста пластмаса и някак си съумя да дисциплинира хората във връзка с изхвърлянето на отпадъците. Как успяхте да създадете нещо сходно в общество, което при множеството случаи е разединено? Откъде пристигна концепцията и какви са триумфите досега?
- Кампанията за събиране на капачки не сме го измислили ние. Имало е и преди в България, а в други страни е още по-разпространена и сполучлива. При нас концепцията пристигна ненадейно. Имахме доста трениращи в залата, стотина души персонално, настрана в парковете правихме тренировки всеки уикенд и взехме решение да събираме капачки. Не знаехме какво може да ги вършим, мислехме разновидности за спортна площадка, бяхме уверени, че все ще влязат в приложимост. Едно момиче, Мартина се споделя, ни донесе един багажник с пластмасови капачки. Това беше и първото ни подаяние. Питахме хората по какъв начин да действаме, защо да ги използваме и те дадоха концепцията за кувьоз. Направих изследване. Оказа се, че в лечебните заведения всеобщо кувьозите са остарели и амортизирани. Намерихме добра оферта и след 5 седмици от старта на акцията дарихме първия кувьоз. Декември 2017 стартирахме, а през 2018 година към този момент имахме дарени два. Година по-късно, през 2019 година, дарихме още 19. А от началото на 2020 година направихме тъй че в България да няма болница с кувьоз от предишния век. Със средства от „ Капачки за бъдеще “ взехме над 40 медицински уреда за детски поделение, неонатологии – общо за 36 града и толкоз лечебни заведения. В края на 2020 година някои компании подариха по-големи суми и разгласих, че върша акция за детска кола за спешна помощ, защото у нас тогава имаше единствено 2 профилирани и то отново от благотоворителни начинания. През 2021 година дарихме първата в Пловдив, която обслужва и прилежащи области. През 2022 година дарихме в Плевен, която е за цяла Централна България, след това за Русе, по-късно в София на Педиатрията. Сега събираме средства за петата кола за спешна помощ, която ще е за Стара Загора и още веднъж ще обслужва няколко области. Вече сме внесли капарото. Над 1 млн. кг пластмаса сме рециклирали досега. По време на коронавирус рецесията пък дарихме близо 3000 защитни щитове за лице на 30-ина лечебни заведения. Отделно вършим акции за кръводарявания, почиствания и други Вярвам, че хората, стимулирайки се от капачките, по-малко хвърлят и бутилките.
- Вие заминахте за Украйна, с цел да предоставиш филантропична помощ. Но се оказа в епицентъра на обстрелите. Разкажи ни какво видя там и какво преживяхте?
- Бях в Украйна към този момент два пъти – през лятото на 2022 година и през януари т.г. Видях съсипия, гибел, обезсърчение. Болка. Психически травмирани хора. Миналата година не бяхме в региони с бойни дейности, само че през тази бяхме. Занесохме няколко генератора. Както бяхме в буса, нещо изтрещя доста мощно до нас, а стъклата паднаха. Чух по какъв начин водачът, който е украинец, стартира да крещи, а по-късно разбрахме, че е бил изумен от два шрапнела в коремната област. Разбих стъклото вдясно от мен, тъй като вратите не можеха да се отворят. След това излязохме и разгледахме дали имаме някакви провали по себе си. Закарахме го в болница, където претърпя две интервенции, само че две седмици по-късно той умря. Разбрах, че тъкмо в този ден е имала масирана офанзива по цялата фронтова линия с дронове. Извадили сме въпреки всичко шанс, имало е доста сходни набези. Аз бях единственият с броножилетка. По нея имаше дупки.
- Бихте ли отпътували отново след този потрес, който преживяхте?
- Да, несъмнено. Въпреки че по мой адрес имаше голям хейт от доста хора и подправени профили. Обвиняваха ме, че със средствата от капачките сме отишли в Украйна да оказваме помощ. Бил съм безродник, помагал съм на непознатите. Но аз и в България не съм спирал да оказвам помощ. Бях в наводнените региони Трилистник и Каравелово. Сега вършим акция за обезпечаване на средства за хора в затруднено състояние. В доста градове сътворяваме Клубове за бъдеще, измежду които и Бургас. Който има предпочитание, може да се включи.
- Как хората могат да станат доброволци?
- Да ни пишат на страницата, ще им дадем форма, координаторът от Бургас Иво Попов ще се свърже с тях.
- Вие организирахте акции и за потърпевшите от земетресенията региони в Турция и Сирия. Какво успяхте да изпратите там?
- Успях да уредя превоза на доброволните спасители формирования, пътнически и транспортни бусове. Свързахме се с една жена от Истанабул, която съумя да ни уреди отстъпки от 30 % за палатките. Пратихме термо одеяла, превръзки, памперси. Още продължава акцията, има средства. В Турция направиха и доста огромна национална акция, която се излъчи по всички малките екрани и съумяха да съберат за една вечерт 11,5 милиарда За Сирия камиони пращаме до границата, оттова идват и ги взимат. Там е малко по-зле ситуацията, още преди земетресението. Спасителните екипи не са отишли, нямат техника, не знам какъв брой души са съумели да извадят от руините. Това са райони, които се управляват, рисково е и няма действителна информация какво се случва. Дори 24 часа след земетресението е имало обстрели.
- Вие сте автор на книгата „ Яж шоколад и отслабвай “ – фантазията на доста хора. Създал си и състезателен клуб, който обръща внимание на здравословния метод на живот. Какъв съвет би дал на хората във връзка с спорта и храната?
- Всички упрекват шоколада, само че не там е казусът. Може да ядеш половин шоколад дневно, само че през останалото време да наблягаш на храна, която е богата на фибри и протеин. Както и да включиш зеленчуци в менюто си. Това е в основата на елементарното здравословно хранене. За спорта – даже малко разходка в парка или в гората да включиш в всекидневието си, все е от изгода.
Прави ми усещане, че повече през последните години повече хора спортуват, само че въпреки всичко е дребна част от популацията. Това се случва в огромните градове, само че не и в провинцията. Надявам се някой ден тази вълна да обхване и дребните обитаеми места.
От 2018 година не се занимавам със спортния клуб, само че той си съществува и ми заплаща сметките. Вложих цялата си сила за „ Капачки за бъдеще “. Ще прекръстя клуба на „ Бъди подготвен “ – новата ми самодейност, която включва първата долекарска помощ, оцеляване, пожарогасене и др.
- Какъв човек е Лазар Радков отвън всички тези действия? С какво обичате да се занимавате?
- Обожавам да вървя в планината. Живея в Княжево и постоянно се качвам на Витоша. Ходя на по-сложни терени, по-леки. Обичам приятните компании. Последно време и да отивам на масаж. Стара се да се грижа за тялото си. Не пия, не пуша, а от няколко години стопирах и кафето. Това е моят живот.
„ Мечтата ми е хората в България да си оказваме помощ повече и да вършим света към нас да става по-добър “. Това е максимата, по която се води той. За него каквото и да се каже, ще е малко. Той деятелен, стимулиран. Обича да оказва помощ, мечтае за по-добър свят, само че с дейностите си се пробва и да го направи подобен.
Представяме ви Лазар Радков. Женен, с едно дете. 39-годишният държавник, който е бургаски шурей, е създател на огромната благородна акция у нас – „ Капачки за бъдеще “. Преди 15-ина години се връща от Германия, с цел да преследва фантазията си – да оказва помощ на хората да влязт в по-добра форма, създавайки състезателен клуб Live To Lift, в който работят екип от треньори и сполучливо го развиват. През годините основава редица акции за здравословния метод на живот, измежду които „ Да мотивираме 1 млн. българи да спортуват всекидневно “.
Организира флашмоб с лицеви опори пред Народното събрание през 2017 година, в който се включват близо 600 души. Автор е на книгата „ Яж шоколад и отслабвай “. А през 2018 година напълно се посвещава на благотворителните действия. Не го плашат военните дейности и персонално два пъти отпътува, с цел да даде помощ на нуждаещите се.
Докато транспортират филантропична помощ, бусът, с който се движат, е обстрелян с минохвъргачка. Организира акция за потърпевшите от трусове в Турция и Сирия региони. Захванал се е и с образованието на деца по първа долекарска помощ.
Лазар Радков прекарва Великденските празници в Бургас, а още в първия работен ден прави подаяние на УМБАЛ-Бургас, след което се превхърля при учениците от ППМГ „ Акад. Никола Обрешков “ за следващото образование в учебните заведения. В изявление за Флагман.бг той приказва за ужаса на войната от първо лице, за триумфите на най-голямата благотворителна самодейност у нас, за обединяването на милионите българи в доброволчеството и какво още следва...
- Г-н Радков, още веднъж сте в Бургас и мотивът още веднъж е щедрост. Разкажете повече за днешното ви посещаване.
- Тук съм първо поради празниците, защото брачната половинка ми е от Бургас и посетихме нейните родители за Великден. Втората причина е, че тази заран дарихме два префузора на УМБАЛ-Бургас. Преди известно време с мен се свързаха от интензивна кардиология в болничното заведение с молба. Споделиха, че перфузорите им са остарели, някои са амортизирани, някои дават неточности, на други не им работят функционалности, трети не работят. Перфузор или инфузионна помпа е апарат, който разрешава да се програмира да се инжектира автоматизирано за нескончаем интервал от време медикамент на дребни дози, което при значително пациенти може да бъде извънредно значимо за здравето и оцеляването им. Ангажирах се да оказа помощ. Реших да пусна анкета в групата „ Капачки за Бъдеще “ дали хората са съгласни да отделим 1-2 % от средствата, които събираме за петата детска кола за спешна помощ. Обаче в следствие имах доста съществени персонални грижи, забравих да пусна анкета, а времето вървеше и си споделих - какво пък, аз ще купя перфузорите с персонални пари и ще кажа, че са от акцията. Когато от компанията снабдител схванаха, че желая да ги платя с персонални средства, споделиха, че това ще е подаяние от тях – жест за Великден. Сега чакаме два монитора – електрокардиограма, от същата компания. Поръчани са.
- Веднага след УМБАЛ-Бургас вие посетихте и ППМГ „ Акад. Никола Обрешков “. Обучавате деца на първа долекарска помощ. Кога започва тази акция и по какъв начин избирате кои учебни заведения да посещавате?
- Тази акция я стартирах в края на предходната година. Ние с другари постоянно ходихме непринудено да го вършим, само че взех решение, че ще е добре да има по-голям мащаб. Децата би трябвало да знаят какво да вършат, в случай че им тече кръв от носа, в случай че някой си глътне езика, по какъв начин да разпознаят признаци на инсулт при по-възрастните си родственици. Много хора си отиват, тъй като хората към тях не знаят по какъв начин да реагират. Имаме си форма за регистрация. Училищата подават заявление и ние организираме останалото. Днес бяхме с 5-6 клас. Много одобрявам деца и младежи и съумявам да намеря общ език с тях. Гледаха, слушаха доста деликатно и попиваха всичко. Вчера се чухме и с декана на Медицинския факултет в Бургас – проф. доктор Христо Бозов, който също има сходна концепция. За страдание през днешния ден се разминаваме с него, само че ще се срещнем и ще забележим по какъв начин можем да надградим акцията.
- Безспорно „ Капачки за бъдеще “ е най-успешната доброволческа акция у нас, която сплоти толкоз доста хора, избави природата от доста пластмаса и някак си съумя да дисциплинира хората във връзка с изхвърлянето на отпадъците. Как успяхте да създадете нещо сходно в общество, което при множеството случаи е разединено? Откъде пристигна концепцията и какви са триумфите досега?
- Кампанията за събиране на капачки не сме го измислили ние. Имало е и преди в България, а в други страни е още по-разпространена и сполучлива. При нас концепцията пристигна ненадейно. Имахме доста трениращи в залата, стотина души персонално, настрана в парковете правихме тренировки всеки уикенд и взехме решение да събираме капачки. Не знаехме какво може да ги вършим, мислехме разновидности за спортна площадка, бяхме уверени, че все ще влязат в приложимост. Едно момиче, Мартина се споделя, ни донесе един багажник с пластмасови капачки. Това беше и първото ни подаяние. Питахме хората по какъв начин да действаме, защо да ги използваме и те дадоха концепцията за кувьоз. Направих изследване. Оказа се, че в лечебните заведения всеобщо кувьозите са остарели и амортизирани. Намерихме добра оферта и след 5 седмици от старта на акцията дарихме първия кувьоз. Декември 2017 стартирахме, а през 2018 година към този момент имахме дарени два. Година по-късно, през 2019 година, дарихме още 19. А от началото на 2020 година направихме тъй че в България да няма болница с кувьоз от предишния век. Със средства от „ Капачки за бъдеще “ взехме над 40 медицински уреда за детски поделение, неонатологии – общо за 36 града и толкоз лечебни заведения. В края на 2020 година някои компании подариха по-големи суми и разгласих, че върша акция за детска кола за спешна помощ, защото у нас тогава имаше единствено 2 профилирани и то отново от благотоворителни начинания. През 2021 година дарихме първата в Пловдив, която обслужва и прилежащи области. През 2022 година дарихме в Плевен, която е за цяла Централна България, след това за Русе, по-късно в София на Педиатрията. Сега събираме средства за петата кола за спешна помощ, която ще е за Стара Загора и още веднъж ще обслужва няколко области. Вече сме внесли капарото. Над 1 млн. кг пластмаса сме рециклирали досега. По време на коронавирус рецесията пък дарихме близо 3000 защитни щитове за лице на 30-ина лечебни заведения. Отделно вършим акции за кръводарявания, почиствания и други Вярвам, че хората, стимулирайки се от капачките, по-малко хвърлят и бутилките.
- Вие заминахте за Украйна, с цел да предоставиш филантропична помощ. Но се оказа в епицентъра на обстрелите. Разкажи ни какво видя там и какво преживяхте?
- Бях в Украйна към този момент два пъти – през лятото на 2022 година и през януари т.г. Видях съсипия, гибел, обезсърчение. Болка. Психически травмирани хора. Миналата година не бяхме в региони с бойни дейности, само че през тази бяхме. Занесохме няколко генератора. Както бяхме в буса, нещо изтрещя доста мощно до нас, а стъклата паднаха. Чух по какъв начин водачът, който е украинец, стартира да крещи, а по-късно разбрахме, че е бил изумен от два шрапнела в коремната област. Разбих стъклото вдясно от мен, тъй като вратите не можеха да се отворят. След това излязохме и разгледахме дали имаме някакви провали по себе си. Закарахме го в болница, където претърпя две интервенции, само че две седмици по-късно той умря. Разбрах, че тъкмо в този ден е имала масирана офанзива по цялата фронтова линия с дронове. Извадили сме въпреки всичко шанс, имало е доста сходни набези. Аз бях единственият с броножилетка. По нея имаше дупки.
- Бихте ли отпътували отново след този потрес, който преживяхте?
- Да, несъмнено. Въпреки че по мой адрес имаше голям хейт от доста хора и подправени профили. Обвиняваха ме, че със средствата от капачките сме отишли в Украйна да оказваме помощ. Бил съм безродник, помагал съм на непознатите. Но аз и в България не съм спирал да оказвам помощ. Бях в наводнените региони Трилистник и Каравелово. Сега вършим акция за обезпечаване на средства за хора в затруднено състояние. В доста градове сътворяваме Клубове за бъдеще, измежду които и Бургас. Който има предпочитание, може да се включи.
- Как хората могат да станат доброволци?
- Да ни пишат на страницата, ще им дадем форма, координаторът от Бургас Иво Попов ще се свърже с тях.
- Вие организирахте акции и за потърпевшите от земетресенията региони в Турция и Сирия. Какво успяхте да изпратите там?
- Успях да уредя превоза на доброволните спасители формирования, пътнически и транспортни бусове. Свързахме се с една жена от Истанабул, която съумя да ни уреди отстъпки от 30 % за палатките. Пратихме термо одеяла, превръзки, памперси. Още продължава акцията, има средства. В Турция направиха и доста огромна национална акция, която се излъчи по всички малките екрани и съумяха да съберат за една вечерт 11,5 милиарда За Сирия камиони пращаме до границата, оттова идват и ги взимат. Там е малко по-зле ситуацията, още преди земетресението. Спасителните екипи не са отишли, нямат техника, не знам какъв брой души са съумели да извадят от руините. Това са райони, които се управляват, рисково е и няма действителна информация какво се случва. Дори 24 часа след земетресението е имало обстрели.
- Вие сте автор на книгата „ Яж шоколад и отслабвай “ – фантазията на доста хора. Създал си и състезателен клуб, който обръща внимание на здравословния метод на живот. Какъв съвет би дал на хората във връзка с спорта и храната?
- Всички упрекват шоколада, само че не там е казусът. Може да ядеш половин шоколад дневно, само че през останалото време да наблягаш на храна, която е богата на фибри и протеин. Както и да включиш зеленчуци в менюто си. Това е в основата на елементарното здравословно хранене. За спорта – даже малко разходка в парка или в гората да включиш в всекидневието си, все е от изгода.
Прави ми усещане, че повече през последните години повече хора спортуват, само че въпреки всичко е дребна част от популацията. Това се случва в огромните градове, само че не и в провинцията. Надявам се някой ден тази вълна да обхване и дребните обитаеми места.
От 2018 година не се занимавам със спортния клуб, само че той си съществува и ми заплаща сметките. Вложих цялата си сила за „ Капачки за бъдеще “. Ще прекръстя клуба на „ Бъди подготвен “ – новата ми самодейност, която включва първата долекарска помощ, оцеляване, пожарогасене и др.
- Какъв човек е Лазар Радков отвън всички тези действия? С какво обичате да се занимавате?
- Обожавам да вървя в планината. Живея в Княжево и постоянно се качвам на Витоша. Ходя на по-сложни терени, по-леки. Обичам приятните компании. Последно време и да отивам на масаж. Стара се да се грижа за тялото си. Не пия, не пуша, а от няколко години стопирах и кафето. Това е моят живот.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ