„Нощните птици“ са по-податливи на депресия - ново изследване разкрива защо
Хората, които си лягат късно и се будят късно – по този начин наречените нощни птици – са изложени на по-висок риск от меланхолия. Това демонстрира ново изследване на учени от Университета в Съри, Англия, оповестено в списанието PLOS One. Изследването хвърля светлина върху биологичната основа на този феномен и предлага съответни способи за понижаване на риска.
Изследването проучва хронотипа – биологичната податливост на човек към избран режим на сън и бодърстване – на 546 студенти посредством онлайн въпросник.
„ Късният хронотип, прочут и като ‘eveningness’ или податливост към интензивност през нощта, е генетично заложена биологична характерност “, изяснява неврологът доктор Саймън Евънс пред BBC Science Focus. „ Да бъдеш нощна птица не е неприятен табиет, а естествена податливост. “
От участниците единствено 38 са избрани като „ ранобудни “ с изразен утринен хронотип. 252 демонстрират ясно изразена вечерна интензивност, а останалите 256 попадат в междинна категория. Това не е изненадващо, защото младежите на към 20 години нормално се разпознават като „ вечерни видове “, до момента в който утринният хронотип се ускорява с възрастта.
Освен хронотип, участниците дават отговор и на въпроси за качеството на съня, склонността към руминативно мислене (повтарящи се отрицателни мисли), депресивни признаци, осъзнатост (mindfulness) и приложимост на алкохол.
Резултатите удостоверяват към този момент съществуващите данни: хората с вечерен хронотип имат по-високи равнища на депресивни признаци спрямо тези с промеждутъчен хронотип. Установено е също, че вечерните видове демонстрират по-висока податливост към руминативно мислене – което може да е причина за компликации със заспиването и липса на мотивация за ставане заран.
Но има и друга опция: натискът на обществото – ранен старт на деня, учене и работа по закрепен график – може да води до продължителен недоспиване и така наречен обществен джетлаг, което на собствен ред подкопава психологичното здраве.
Добрата вест: анализът демонстрира, че има способи да се смекчи връзката сред вечерния хронотип и депресията.
Ключова роля играят осъзнатостта и способността за самонаблюдение. Две нейни измерения – деяние с осъзнатост (acting with awareness) и умеене за изложение (describing) – оказват доста въздействие върху риска от меланхолия при вечерните видове.
„ Действието с осъзнатост “ се оказва изключително изразено при ранобудните участници, даже когато другите аспекти на осъзнатостта при тях са едва развити – допустимо пояснение за какво постоянно наподобяват по-енергични и фокусирани.
Това се свързва и с по-добро качество на съня – основен фактор за понижаване на умората, разсеяността и психологичното напрежение.
Интересно е, че алкохолът също се оказва посредник. Въпреки че вечерните видове са по-склонни към приложимост на алкохол, множеството от участниците не са злоупотребявали, а умерената консумация даже е намалила риска от меланхолия. Според създателите това може да се дължи на обществените изгоди от умереното пиянство – възприятие за принадлежност и съгласуваност с други хора.
„ Нашето проучване демонстрира, че практики за повишение на осъзнатостта – като водени медитации и извършения по mindfulness – могат да бъдат доста потребни “, споделя доктор Евънс. „ Също толкоз значимо е да се усъвършенства качеството на съня и да се понижи използването на алкохол. “
Заключението на екипа е ясно: усъвършенстването на способността за осъзнато деяние би трябвало да бъде приоритет в лечебните стратегии, ориентирани към възстановяване на психологичното здраве при хора с вечерен хронотип.
