Икономистът Петър Ганев: Политиците да знаят - бюджетна криза води до смяна на властта
" Хората, които основават благосъстояние, не би трябвало да се радват на бюджета за 2026 - бизнесите, които основават стойност, и хората, които работят и пълнят хазната, ще заплащат повече ", споделя икономистът Петър Ганев пред
Дъждовни води: Разбрахме за възмутителния свръхляв първи евробюджет, само че да обърнем въпроса: кои би трябвало да му се радват, в това число на непомерните държавни разноски?
Със сигурност хората, които в България основават благосъстояние, не би трябвало да му се радват. Това са бизнесите, които влагат и основават стойност, и хората, които работят и пълнят хазната. Тези две групи ще платят повече в бюджета за 2026 година. Чиновниците и наетите в обществения бранш, които получават обезпечен растеж на възнагражденията, както и политиците, които употребяват бюджета за печелене на власт, сигурно могат да му се радват. Отново най-скъпите ведомства, а това са силовите министерства, ще получат най-голямо нарастване. Тук има политическа договорка, а не икономическа логичност.
Дъждовни води: Понеже постоянно диря „ различна позиция “: можеш ли да обясниш в резюме по какъв начин ще пострадаме от тия огромни разходи и възможни заеми в, примерно, средносрочен проект? Кога ще „ платим сметката “ – през 2027 ли?
" Политиците имат вяра, че можеш да изместиш заплащането на сметката "
Бюджетът не е като нажежен котлон. Може и да не се опариш на секундата, в случай че постъпиш неуместно. Политиците имат вяра, че можеш или да изместиш заплащането на сметката надалеч напред във времето или просто да обвиниш някой различен. Ние към момента сме надалеч от обстановката на Румъния – те от дълго време са в несъразмерен недостиг и с дълг от близо 60% от Брутният вътрешен продукт, т.е. е на ръба да мине Германия по равнище на дълга.
И все пак, не би трябвало да забравяме, че сме в най-тежкия интервал по повод (като дълготрайност и дълбочина) на бюджетния недостиг от въвеждането на борда и стабилизирането на държавните финанси в края на 1990-те години. Когато си изправен пред десетилетие на бюджетен недостиг, освен това с влошаваща се траектория, това значи единствено едно – повдигане на налози и повишение на дълга, надлежно на разноските за лихви. Първата стъпка в налозите е повдигането на осигуровките, само че без смяна в разходната политика тази стъпка ще бъде последвана от още сходни. Въпреки нарасналите налози, бюджетният недостиг ще остане огромен и дългът ще отиде нагоре – над 35% от Брутният вътрешен продукт към 2028 година и над 40% от Брутният вътрешен продукт след 2030-та.
Поколението „ плосък налог “ (всички под 40-45 годишна възраст), което влезе на пазара на труда в среда на ниски налози и стесняване на обществения дълг, в този момент ще се озове в противоположната обстановка – покачващи се налози и повишение на дълга. И единствено един образец за тежестта на лихвените заплащания: доста се изговори за плануваните разноски в размер на близо 1 милиарда евро за правосъдната власт през 2026 година. Е, разноските единствено за лихви по държавния дълг ще минат границата от 1 милиарда евро през 2026 година, т.е. ще „ бият “ цялата правосъдна власт. И се чака да се удвоят до края на десетилетието.
Дъждовни води: Какво би трансформирал в проектобюджета, в случай че беше на мястото на финансовия министър Теменужка Петкова?
Отмяна на автоматизма за нарастване на заплатите в обществената сфера
В държавния бюджет има хиляди елементи, само че има и няколко огромни маркера, които могат да се следват и да подсигуряват постоянни финанси и успокоение във връзка с данъчната тежест. Основният подобен е равнището на преразпределение през бюджета, т.е. какъв брой харчи страната. България обичайно, т.е. две десетилетия преди пандемията, харчи под 40% от Брутният вътрешен продукт през бюджета, като тук влиза Национален осигурителен институт, здравната каса, общини и изобщо всичко. Когато си под 40-те %, бюджетът се връзва и оставаме с най-ниските директни налози в района. В момента финансовият министър предлага бюджет с разноски в размер на над 45% от Брутният вътрешен продукт. Това е повода да има недостиг и да се подвигат налози.
Така че първо бих направил бюджет с разноски до 40% от Брутният вътрешен продукт. Това би означавало да вземем за пример анулация на автоматизираните механизми за нарастване на заплатите в обществената сфера и инспектиране на рекордните разноски за личен състав в бюджета – за пръв път през 2025 и 2026 година над 10% от цялата стопанска система ще отиде за заплати в обществената сфера.
На второ място бих заложил реалистични доходи от Данък добавена стойност, тъй като сега те са написани по този начин, че да се върже някаква рамка с 3% недостиг. Приходите от Данък добавена стойност в България в никакъв случай не са минавали границата от 10% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година ги заложиха в размер на 11,5% от Брутният вътрешен продукт, с цел да се върже някаква рамка, а през днешния ден към този момент признават, че действително ще бъдат 9,8% от Брутният вътрешен продукт. За 2026 година са ги заложили в размер на 12,5% от Брутният вътрешен продукт. Тези спомагателни 2,5% са подправени, те в никакъв случай няма да се съберат.
И на трето място бих търсил ограничения, които да дадат подтик на икономическия напредък. Данъчен тласък за вложения и развойна активност би дал глътка въздух на фирмите и опция да отключат спомагателен капацитет. Преход от централизирана общинска стратегия за вложения към повече личен запас и пълномощия на локалните управляващи би дал тласък на общините да работят за възстановяване на бизнес средата и привличане на вложители, както и да имат явен ангажимент за вложения в качество на живот в районите.
Дъждовни води: Защо не трябва да подвигаме налозите? Защо би трябвало нашият модел да е друг от този на западните страни?
" Това сигурно не е пътят, който ще ни направи по-богати "
Защото е илюзия, че вдигайки налозите и преразпределението, ще платим цена, само че отсреща ще получим по-добри обществени услуги и изобщо по-добро качество на живот. Двете неща нямат директна връзка. Политическата и бюджетна действителност у нас сега е, че подвигаме данъчната тежест на работещите, с цел да платим политическите покупко-продажби на властта. Не знам дали това е цената на политическата неустойчивост от последните години – един тип „ ще си платите, с цел да има държавно управление в тази среда “, само че сигурно това не е пътят, който ще ни направи по-богати.
Интересно е, че тъкмо когато приближихме границата от 70% от средноевропейското равнище (по класическия индикатор Брутният вътрешен продукт в паритет на покупателна способност) и обществената динамичност в обществото стартира да се трансформира (например се обърна миграцията), слагаме под въпрос икономическия и данъчен модел, който ни изведе от рецесията в края на 1990-те и ни разреши да минем през две десетилетия на изпреварващ напредък.
Дъждовни води: Каза, че сме в най-тежкия си фискален интервал от най-малко 25 години. Няма ли към този момент десни политици, които да търсят смяна в тази траектория? И допустимо ли е изобщо да излезем от тази каша, без да стигаме до сюжета на Румъния?
Хубаво е политиците да знаят, че една бюджетна рецесия нормално води до промяна на властта. В същото време, ръководството в точния момент на проблемите с държавните финанси носи капацитет да бъде фактор за политическа непоклатимост. На пръв взор наподобява, че политическото болшинство е взело завоя към по-разхлабена фискална политика – 3-те % недостиг към този момент са самобитен триумф, а преди пандемията се разглеждаха като неуспех. Не е за подценяване обаче мощната социална реакция против концепциите да се повишава данъчната тежест.
Големият риск за България
На този стадий икономическият напредък може и да ни извади (частично) от блатото. Когато стопанската система пораства, е доста по-лесно да намериш ограничения за консолидация на бюджета. Дори задържането на растежа на разноските от време на време е задоволително, в случай че в това време стопанската система „ догони “ държавните финанси. Големият риск обаче е, в случай че пристигна рецесия и те завари във към този момент неприятна форма и с огромен недостиг. Тогава сюжетът на Румъния може да се развие доста бързо, а политическата цена несъмнено ще бъде доста висока.
Петър Ганев е старши откривател в Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Ганев е бил ръководител на УС на Българската макроикономическа асоциация в интервала 2016-2017 година Автор е на голям брой публикации с икономическа тема. С него беседва Ивайло Цветков.
Интервю на Ивайло Нойзи Цветков
Дъждовни води: Разбрахме за възмутителния свръхляв първи евробюджет, само че да обърнем въпроса: кои би трябвало да му се радват, в това число на непомерните държавни разноски?
Със сигурност хората, които в България основават благосъстояние, не би трябвало да му се радват. Това са бизнесите, които влагат и основават стойност, и хората, които работят и пълнят хазната. Тези две групи ще платят повече в бюджета за 2026 година. Чиновниците и наетите в обществения бранш, които получават обезпечен растеж на възнагражденията, както и политиците, които употребяват бюджета за печелене на власт, сигурно могат да му се радват. Отново най-скъпите ведомства, а това са силовите министерства, ще получат най-голямо нарастване. Тук има политическа договорка, а не икономическа логичност.
Дъждовни води: Понеже постоянно диря „ различна позиция “: можеш ли да обясниш в резюме по какъв начин ще пострадаме от тия огромни разходи и възможни заеми в, примерно, средносрочен проект? Кога ще „ платим сметката “ – през 2027 ли?
" Политиците имат вяра, че можеш да изместиш заплащането на сметката "
Бюджетът не е като нажежен котлон. Може и да не се опариш на секундата, в случай че постъпиш неуместно. Политиците имат вяра, че можеш или да изместиш заплащането на сметката надалеч напред във времето или просто да обвиниш някой различен. Ние към момента сме надалеч от обстановката на Румъния – те от дълго време са в несъразмерен недостиг и с дълг от близо 60% от Брутният вътрешен продукт, т.е. е на ръба да мине Германия по равнище на дълга.
И все пак, не би трябвало да забравяме, че сме в най-тежкия интервал по повод (като дълготрайност и дълбочина) на бюджетния недостиг от въвеждането на борда и стабилизирането на държавните финанси в края на 1990-те години. Когато си изправен пред десетилетие на бюджетен недостиг, освен това с влошаваща се траектория, това значи единствено едно – повдигане на налози и повишение на дълга, надлежно на разноските за лихви. Първата стъпка в налозите е повдигането на осигуровките, само че без смяна в разходната политика тази стъпка ще бъде последвана от още сходни. Въпреки нарасналите налози, бюджетният недостиг ще остане огромен и дългът ще отиде нагоре – над 35% от Брутният вътрешен продукт към 2028 година и над 40% от Брутният вътрешен продукт след 2030-та.
Поколението „ плосък налог “ (всички под 40-45 годишна възраст), което влезе на пазара на труда в среда на ниски налози и стесняване на обществения дълг, в този момент ще се озове в противоположната обстановка – покачващи се налози и повишение на дълга. И единствено един образец за тежестта на лихвените заплащания: доста се изговори за плануваните разноски в размер на близо 1 милиарда евро за правосъдната власт през 2026 година. Е, разноските единствено за лихви по държавния дълг ще минат границата от 1 милиарда евро през 2026 година, т.е. ще „ бият “ цялата правосъдна власт. И се чака да се удвоят до края на десетилетието.
Дъждовни води: Какво би трансформирал в проектобюджета, в случай че беше на мястото на финансовия министър Теменужка Петкова?
Отмяна на автоматизма за нарастване на заплатите в обществената сфера
В държавния бюджет има хиляди елементи, само че има и няколко огромни маркера, които могат да се следват и да подсигуряват постоянни финанси и успокоение във връзка с данъчната тежест. Основният подобен е равнището на преразпределение през бюджета, т.е. какъв брой харчи страната. България обичайно, т.е. две десетилетия преди пандемията, харчи под 40% от Брутният вътрешен продукт през бюджета, като тук влиза Национален осигурителен институт, здравната каса, общини и изобщо всичко. Когато си под 40-те %, бюджетът се връзва и оставаме с най-ниските директни налози в района. В момента финансовият министър предлага бюджет с разноски в размер на над 45% от Брутният вътрешен продукт. Това е повода да има недостиг и да се подвигат налози.
Така че първо бих направил бюджет с разноски до 40% от Брутният вътрешен продукт. Това би означавало да вземем за пример анулация на автоматизираните механизми за нарастване на заплатите в обществената сфера и инспектиране на рекордните разноски за личен състав в бюджета – за пръв път през 2025 и 2026 година над 10% от цялата стопанска система ще отиде за заплати в обществената сфера.
На второ място бих заложил реалистични доходи от Данък добавена стойност, тъй като сега те са написани по този начин, че да се върже някаква рамка с 3% недостиг. Приходите от Данък добавена стойност в България в никакъв случай не са минавали границата от 10% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година ги заложиха в размер на 11,5% от Брутният вътрешен продукт, с цел да се върже някаква рамка, а през днешния ден към този момент признават, че действително ще бъдат 9,8% от Брутният вътрешен продукт. За 2026 година са ги заложили в размер на 12,5% от Брутният вътрешен продукт. Тези спомагателни 2,5% са подправени, те в никакъв случай няма да се съберат.
И на трето място бих търсил ограничения, които да дадат подтик на икономическия напредък. Данъчен тласък за вложения и развойна активност би дал глътка въздух на фирмите и опция да отключат спомагателен капацитет. Преход от централизирана общинска стратегия за вложения към повече личен запас и пълномощия на локалните управляващи би дал тласък на общините да работят за възстановяване на бизнес средата и привличане на вложители, както и да имат явен ангажимент за вложения в качество на живот в районите.
Дъждовни води: Защо не трябва да подвигаме налозите? Защо би трябвало нашият модел да е друг от този на западните страни?
" Това сигурно не е пътят, който ще ни направи по-богати "
Защото е илюзия, че вдигайки налозите и преразпределението, ще платим цена, само че отсреща ще получим по-добри обществени услуги и изобщо по-добро качество на живот. Двете неща нямат директна връзка. Политическата и бюджетна действителност у нас сега е, че подвигаме данъчната тежест на работещите, с цел да платим политическите покупко-продажби на властта. Не знам дали това е цената на политическата неустойчивост от последните години – един тип „ ще си платите, с цел да има държавно управление в тази среда “, само че сигурно това не е пътят, който ще ни направи по-богати.
Интересно е, че тъкмо когато приближихме границата от 70% от средноевропейското равнище (по класическия индикатор Брутният вътрешен продукт в паритет на покупателна способност) и обществената динамичност в обществото стартира да се трансформира (например се обърна миграцията), слагаме под въпрос икономическия и данъчен модел, който ни изведе от рецесията в края на 1990-те и ни разреши да минем през две десетилетия на изпреварващ напредък.
Дъждовни води: Каза, че сме в най-тежкия си фискален интервал от най-малко 25 години. Няма ли към този момент десни политици, които да търсят смяна в тази траектория? И допустимо ли е изобщо да излезем от тази каша, без да стигаме до сюжета на Румъния?
Хубаво е политиците да знаят, че една бюджетна рецесия нормално води до промяна на властта. В същото време, ръководството в точния момент на проблемите с държавните финанси носи капацитет да бъде фактор за политическа непоклатимост. На пръв взор наподобява, че политическото болшинство е взело завоя към по-разхлабена фискална политика – 3-те % недостиг към този момент са самобитен триумф, а преди пандемията се разглеждаха като неуспех. Не е за подценяване обаче мощната социална реакция против концепциите да се повишава данъчната тежест.
Големият риск за България
На този стадий икономическият напредък може и да ни извади (частично) от блатото. Когато стопанската система пораства, е доста по-лесно да намериш ограничения за консолидация на бюджета. Дори задържането на растежа на разноските от време на време е задоволително, в случай че в това време стопанската система „ догони “ държавните финанси. Големият риск обаче е, в случай че пристигна рецесия и те завари във към този момент неприятна форма и с огромен недостиг. Тогава сюжетът на Румъния може да се развие доста бързо, а политическата цена несъмнено ще бъде доста висока.
Петър Ганев е старши откривател в Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Ганев е бил ръководител на УС на Българската макроикономическа асоциация в интервала 2016-2017 година Автор е на голям брой публикации с икономическа тема. С него беседва Ивайло Цветков.
Интервю на Ивайло Нойзи Цветков
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ