НСИ: Българинът определя здравето си като лошо
Хората, които дефинират здравето си като положително към ноември 2021 г. съставляват 72.1 %. Това демонстрират данни на Национален статистически институт от проучване относно здравния статус на популацията.
Към 7 септември 2021 година най-големи е броят на лицата, които самоопределят здравето си като положително - 2 700 039 (45.7%), следвани от доста положително - 1 558 163 (26.4%), и приемливо - 1 086 981 (18.4%).
Като неприятно и доста неприятно правят оценка здравето си надлежно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%.
Самооценката на здравето в огромна степен зависи от пола и възрастта.
Мъжете доста по-често се дефинират като здрави - близо 75%, спрямо дамите (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да дефинират здравето си - 1.2% от мъжете и 1.4% от дамите, дали отговор на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3.5% от двата пола.
Възрастта оказва значително въздействие при даваната самокритика на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като доста положително или положително е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от девойките. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като неприятно (по 0.2%) и доста неприятно (по 0.1%), както и за тези, за които не е несъмнено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).
С повишението на възрастта понижава броят и надлежно делът на популацията с положително или доста положително здраве, а се усилват хората, които правят оценка здравето си като приемливо, неприятно и доста неприятно.
Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като доста положително и положително правят оценка здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от дамите. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.3% от дамите. В тази възрастова група максимален е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1.8% от мъжете и 2.0% от дамите, дали отговор на доброволния въпрос.
Значителни са разликите в самооценката на здравето според от етническата група, към която се дефинират преброяваните лица.
Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В съпоставяне с останалите етноси измежду тях минимален е делът на лицата, определящи здравето си като положително или доста положително (71.1%). Като приемливо правят оценка здравето си 19.2% от самоопределилите се като българи, а 4.6% - като неприятно или доста неприятно.
В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.6%).
Като най-добро определят здравето си от ромския етнос - 85.1% от тях споделят, че то е доста положително или положително.
В съпоставяне с останалите етноси в страната измежду ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като приемливо (10.0%), неприятно или доста неприятно (3.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1.1%). Само 0.5% от ромите не могат да оценят своето здраве.
В другите области в страната също има разминаване. В 13 области българите се усещат добре, а точно - Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%). Най-нисък е делът на лицата в доста положително и положително здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен цената на индикатора е идентична с общия за страната.
По време на Преброяване 2021 е получена информация за три съществени характерности на здравния статус на популацията: самокритика на здравето, съществуване на ограничавания в ежедневните действия заради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания, оповестяват от Национален статистически институт (НСИ)
Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по тематиката за здравния статус са доброволни. Тъй като част от популацията на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на популацията са изчислени към общия брой на далите отговор лица, а не към цялото население.
Изследователите одобряват, че хората правят оценка сложно съществуването или отсъствието на болести, функционалните ограничавания и ограничението на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на аргументи, свързани със здравето. Зададеният въпрос „ Как най-общо оценявате Вашето здраве? “ е субективна оценка на лицата с петстепенна канара за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно положение.
Към 7 септември 2021 година най-големи е броят на лицата, които самоопределят здравето си като положително - 2 700 039 (45.7%), следвани от доста положително - 1 558 163 (26.4%), и приемливо - 1 086 981 (18.4%).
Като неприятно и доста неприятно правят оценка здравето си надлежно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%.
Самооценката на здравето в огромна степен зависи от пола и възрастта.
Мъжете доста по-често се дефинират като здрави - близо 75%, спрямо дамите (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да дефинират здравето си - 1.2% от мъжете и 1.4% от дамите, дали отговор на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3.5% от двата пола.
Възрастта оказва значително въздействие при даваната самокритика на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като доста положително или положително е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от девойките. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като неприятно (по 0.2%) и доста неприятно (по 0.1%), както и за тези, за които не е несъмнено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).
С повишението на възрастта понижава броят и надлежно делът на популацията с положително или доста положително здраве, а се усилват хората, които правят оценка здравето си като приемливо, неприятно и доста неприятно.
Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като доста положително и положително правят оценка здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от дамите. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.3% от дамите. В тази възрастова група максимален е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1.8% от мъжете и 2.0% от дамите, дали отговор на доброволния въпрос.
Значителни са разликите в самооценката на здравето според от етническата група, към която се дефинират преброяваните лица.
Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В съпоставяне с останалите етноси измежду тях минимален е делът на лицата, определящи здравето си като положително или доста положително (71.1%). Като приемливо правят оценка здравето си 19.2% от самоопределилите се като българи, а 4.6% - като неприятно или доста неприятно.
В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.6%).
Като най-добро определят здравето си от ромския етнос - 85.1% от тях споделят, че то е доста положително или положително.
В съпоставяне с останалите етноси в страната измежду ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като приемливо (10.0%), неприятно или доста неприятно (3.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1.1%). Само 0.5% от ромите не могат да оценят своето здраве.
В другите области в страната също има разминаване. В 13 области българите се усещат добре, а точно - Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%). Най-нисък е делът на лицата в доста положително и положително здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен цената на индикатора е идентична с общия за страната.
По време на Преброяване 2021 е получена информация за три съществени характерности на здравния статус на популацията: самокритика на здравето, съществуване на ограничавания в ежедневните действия заради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания, оповестяват от Национален статистически институт (НСИ)
Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по тематиката за здравния статус са доброволни. Тъй като част от популацията на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на популацията са изчислени към общия брой на далите отговор лица, а не към цялото население.
Изследователите одобряват, че хората правят оценка сложно съществуването или отсъствието на болести, функционалните ограничавания и ограничението на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на аргументи, свързани със здравето. Зададеният въпрос „ Как най-общо оценявате Вашето здраве? “ е субективна оценка на лицата с петстепенна канара за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно положение.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ