Паоло Джулини за едно друго утре
„ Хората, които правят или се канят да извършат принуждение, могат да бъдат ориентирани към смяна “, твърди Паоло Джулини. Той е клиничен криминолог, специалист в бранша за резултатност на наказванията, посредник, учител във Факултета по логика на психиката на университета Cattolica в Милано.Паоло е на половина българин по майчина линия и внук на Васил Радославов – политик и държавник, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 година и три пъти министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг и по време на Първата международна война. Паоло Джулини основава фондацията „ Стефан Нойков “, която основава културно-образователния център „ Д-р Васил Радославов “ в ловешкия квартал Вароша. Сред плановете на фондацията е и филмът „ Едно друго на следващия ден “, третиращ тематиката за насилието върху дами. Именно за едно друго на следващия ден, по-добро и преодоляло този отблъскващ проблем, приказваме с Паоло в неговата къща в София. Паоло, какво значи да си експерт по клинична криминологоия? Това е тип специализация, която сплотява юридическа и криминологична подготовка за динамичността на психологичните аспекти при лица, направили или в риск да извършат актове на принуждение. Нашата задача е да се грижим за тези хора и да работим с тях. Много постоянно това се случва в пандиза, където те излежават присъдите си, само че работим и с лица, при които се ползват различни наказателни процедури. В Италия, както в България, има опция за условни присъди.Друга част от работата на клиничната криминология е предварителната защита – както, с цел да се избегне повторното осъществяване на принуждение, по този начин и да се предпазят уязвими лица, при които съществува риск от демонстрация на принуждение, да стигнат до осъществяването му. Италианското законодателство неотдавна ни разрешава да използваме стратегии за „ отнасяне “ на причинители на принуждение, при които се дава опция на лицето да проучва, разбере и промени смисъла, който до момента е придавал на своето битие, както и да премисли своето закононарушение и последствията от него. Може ли да се преглежда насилието поотделно – физическо, психическо, вербално… Насилието е нападателен акт, който накър-нява свободата на другия както физически, по този начин и вербално или душевен. Така че насилието може да се схваща в необятен смисъл.
За вербално принуждение италианският закон, член 572 от Наказателния кодекс, планува наказване. Обикновено се приказва за принуждение от страна на мъжкия пол. Има ли разлика в повода, мотива и метода на деяние сред принуждение, осъществено от мъж, и принуждение, осъществено от жена? Преобладават случаите на принуждение, осъществено от мъже.
Според международната статистика те са 9 от 10 вероятни, тъй че процентът на насилието, осъществено от дами е най-малък. В прочут смисъл този факт се дължи на културни разбирания, които се коренят надълбоко в историята, както и на религията, където господства мъжкият детайл. Счита се, че мъжът има право над дамата, над нейната независимост. В Италия излезе по екраните вашият филм „ Едно друго на следващия ден “, който преглежда тематиката за насилието в връзките сред мъж и жена… Премиерата на кино лентата беше на 9 март тази година в Милано.
Продуценти са италианската „ Люмиер “ и българската фондация „ Стефан Нойков “, която финансира 50% от продукцията. Надяваме се филмът да излезе в близко бъдеще и по екраните в България. Режисьор на кино лентата е едно огромно име в италианското модерно кино – Силвио Солдини, основал и филми, въодушевени от българската история, чийто сценарист е Дориана Леондефф, българка по бащина линия. В „ Едно друго на следващия ден “ е показана нашата работа със пандизчии, има изявленията с жертви на принуждение, филмът преглежда въпроса за контузиите, провокирани от насилието, както и ролята на силите на реда, на правосъдната система в разрешаването на тези случаи. Във кино лентата се вижда какъв брой е внимателен този проблем и по какъв начин към момента няма задоволително сполучлив отговор за него, както за предотвратяването му, по този начин и за неговото отнасяне. Кои са нормално аргументите, които стопират една жена, жертва на принуждение, да подаде сигнал за това? Много са, една от които е неналичието на съответстваща социално-съдебна система, защитаваща правата на пострадалия в сходни обстановки. В такива случаи и самата жертва не знае към кого да се обърне и губи вяра да бъде изслушана и предпазена.
В Италия работим интензивно по този въпрос, като се стараем да усъвършенстваме ограниченията за отбрана на жертвата на принуждение. Немаловажен е и културният фактор в тези случаи. В днешно време в културата на доста страни господства мъжкият детайл. От друга страна, доста от тези дами се стремят към определяне на равновесие в връзките с колегата си, извинявайки постъпките му и омаловажавайки казуса. Най-често това се случва в фамилии с деца, в името на които дамата се пробва да осъществя едно спокойно взаимно общуване, заобикаляйки намесата на трета страна в обстановката. Всичките тези фактори изясняват сложността в разрешаването на казуса. От огромно значение е и гражданската отговорност, която би трябвало да носи всеки един от нас, в случай че сме очевидци или знаем за принуждение, осъществявано редовно в прилежащо на нас семейство или дом. В такива случаи е доста значимо да подадем сигнал към съответната инстанция.
Ето за какво е нужна съответстваща съдебно-правова система, която да поема сходни случаи. Какво задачите да постигате в работата си с причинителите на принуждение? Остава мъчно разгадаем казусът по откриването и следенето на насилието вътре в семейството и дома. В Италия да вземем за пример, макар нововъведените правосъдни системи, осъждащи насилието, към момента не сме в положение да проследим 85% от тези случаи. Успяваме да работим единствено с 15% от тях, което демонстрира, че правосъдната система към момента не е задоволително ефикасна за този тип закононарушения. Голяма част от насилствените дейности остават затворени сред стените на дома. В този смисъл, доста е значимо да се разбере, че правосъдната система сама по себе си не е в положение да позволи този проблем. Нужно е насилието да бъде осъзнато като такова – както от причинителя, по този начин и от жертвата. Този, който го прави, би трябвало да разбере разрушителната му мощ освен към индивида, към който насочва това деяние, само че и към самия себе си. От значение е също причинителят на принуждение, осъзнавайки дейностите си, да знае, че може да бъде душевен подкрепят, а освен наказан.
За вербално принуждение италианският закон, член 572 от Наказателния кодекс, планува наказване. Обикновено се приказва за принуждение от страна на мъжкия пол. Има ли разлика в повода, мотива и метода на деяние сред принуждение, осъществено от мъж, и принуждение, осъществено от жена? Преобладават случаите на принуждение, осъществено от мъже.
Според международната статистика те са 9 от 10 вероятни, тъй че процентът на насилието, осъществено от дами е най-малък. В прочут смисъл този факт се дължи на културни разбирания, които се коренят надълбоко в историята, както и на религията, където господства мъжкият детайл. Счита се, че мъжът има право над дамата, над нейната независимост. В Италия излезе по екраните вашият филм „ Едно друго на следващия ден “, който преглежда тематиката за насилието в връзките сред мъж и жена… Премиерата на кино лентата беше на 9 март тази година в Милано.
Продуценти са италианската „ Люмиер “ и българската фондация „ Стефан Нойков “, която финансира 50% от продукцията. Надяваме се филмът да излезе в близко бъдеще и по екраните в България. Режисьор на кино лентата е едно огромно име в италианското модерно кино – Силвио Солдини, основал и филми, въодушевени от българската история, чийто сценарист е Дориана Леондефф, българка по бащина линия. В „ Едно друго на следващия ден “ е показана нашата работа със пандизчии, има изявленията с жертви на принуждение, филмът преглежда въпроса за контузиите, провокирани от насилието, както и ролята на силите на реда, на правосъдната система в разрешаването на тези случаи. Във кино лентата се вижда какъв брой е внимателен този проблем и по какъв начин към момента няма задоволително сполучлив отговор за него, както за предотвратяването му, по този начин и за неговото отнасяне. Кои са нормално аргументите, които стопират една жена, жертва на принуждение, да подаде сигнал за това? Много са, една от които е неналичието на съответстваща социално-съдебна система, защитаваща правата на пострадалия в сходни обстановки. В такива случаи и самата жертва не знае към кого да се обърне и губи вяра да бъде изслушана и предпазена. В Италия работим интензивно по този въпрос, като се стараем да усъвършенстваме ограниченията за отбрана на жертвата на принуждение. Немаловажен е и културният фактор в тези случаи. В днешно време в културата на доста страни господства мъжкият детайл. От друга страна, доста от тези дами се стремят към определяне на равновесие в връзките с колегата си, извинявайки постъпките му и омаловажавайки казуса. Най-често това се случва в фамилии с деца, в името на които дамата се пробва да осъществя едно спокойно взаимно общуване, заобикаляйки намесата на трета страна в обстановката. Всичките тези фактори изясняват сложността в разрешаването на казуса. От огромно значение е и гражданската отговорност, която би трябвало да носи всеки един от нас, в случай че сме очевидци или знаем за принуждение, осъществявано редовно в прилежащо на нас семейство или дом. В такива случаи е доста значимо да подадем сигнал към съответната инстанция.
Ето за какво е нужна съответстваща съдебно-правова система, която да поема сходни случаи. Какво задачите да постигате в работата си с причинителите на принуждение? Остава мъчно разгадаем казусът по откриването и следенето на насилието вътре в семейството и дома. В Италия да вземем за пример, макар нововъведените правосъдни системи, осъждащи насилието, към момента не сме в положение да проследим 85% от тези случаи. Успяваме да работим единствено с 15% от тях, което демонстрира, че правосъдната система към момента не е задоволително ефикасна за този тип закононарушения. Голяма част от насилствените дейности остават затворени сред стените на дома. В този смисъл, доста е значимо да се разбере, че правосъдната система сама по себе си не е в положение да позволи този проблем. Нужно е насилието да бъде осъзнато като такова – както от причинителя, по този начин и от жертвата. Този, който го прави, би трябвало да разбере разрушителната му мощ освен към индивида, към който насочва това деяние, само че и към самия себе си. От значение е също причинителят на принуждение, осъзнавайки дейностите си, да знае, че може да бъде душевен подкрепят, а освен наказан.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ