Хората казват, че е нечувано издевателство върху психиката да се

Хората споделят, че е нечувано безчинство върху душeвността да се влюбиш в човек, с който работиш. И издевателството се трансформира в тестване за душата, когато това продължава години наред и никой от двамата не намира сили в себе си да каже “Стига! Това беше! ” “Жертвите ” на този тип любовни взаимоотношения разказват подобен тип връзка като пъкъл, в който хем изгаряш, хем умираш от мраз.

“Минали са съвсем 50 години, откогато бяхме за последно дружно, “ споделя тя. “И макар че не съм престанала да проучвам връзката ни през цялото това време, към момента не мога да си обясня по какъв начин стана по този начин, че всичко случило се сред нас, беше безусловно противоположно на тогавашната ми визия за това кое е вярно. Разведох се. Родих извънбрачно дете. Силно религиозното ми семейство не искаше и да чува за мен. И все пак… Все отново за първи път в живота си усещах, че съм на несъмнено място. Нужно ми беше единствено да се огледам в очите му, с цел да знам това. Да знам, че съм себе си и че някой ме схваща. Дори когато си потеглих и повече не се върнах при него, съзнавах, че другарството ни, родено от пристрастеността, ще трае постоянно. Него към този момент го няма. Понякога преглеждам старите ни фотоси. Някои от тях не помня по кое време са направени. На тях съм заспала на стола, а той е заловен в кадър по какъв начин, минавайки около мен, нежно ме допира. Ние се правехме взаимно щастливи и въобще нямаше значение, че в това време се и наранявахме. “

С Биби Андершон в „ Персона “

Норвежката актриса Лив Улман (1938- ) и гениалният шведски режисьор Ингмар Бергман (1917 – 2007) се срещат през 1965 година около Биби Андершон – актриса, която Бергман към този момент неколкократно е снимал и… обграждал с интимно внимание. Лив пък към този момент е направила усещане в родината си с дебютната си роля в комедията “Глупаци в планината ” (1957), както и с някои забележителни театрални функции. В един миг обаче Осло става прекомерно дребен и недодялан, с цел да побере упоритостите на младата актриса, прекарала поради специалността на татко си детството си в метрополиси като Токио, Торонто и Ню Йорк. Тя мисли, че прилежаща Швеция ще й даде доста повече благоприятни условия както да разгърне гения си, по този начин и да заживее по-вълнуващо.

В Стокхолм тя се среща с Биби Андершон и двете стават приятелки. Един ден, както си вървят по улицата, инцидентно срещат Бергман. Ето по какъв начин Лив си спомня този миг: “Ингмар поздрави Биби и след това задържа погледа си върху мен. Каза, че сега написа сюжет за филм, в който Биби ще играе една от основните функции. Попита ме дали желая и аз да вземам участие. Отговорих, че да, несъмнено, че желая. После обаче споделих на Биби подозрението си, че Бергман ми е предложил ролята от вежливост и евентуално няма желание в действителност да ме ангажира. ”

Бергман написва сюжета в рамките единствено на 14 дни по време на болничен престой поради двойна бронхопневмония. Филмът се снима в по-голямата си част на дребния остров Форьо. Сюжетът е повече от злокобен. Алма (Андершон) е здравна сестра, която се грижи за известна театрална актриса (Улман), която ненадейно е престанала да приказва. Във кино лентата двете дами заживяват в уединена хижа на острова и с течение на времето си стават толкоз близки, че за Алма става невероятно да разграничи личността си от тази на пациентката си. Филмът се трансформира в една от най-значителните ленти на европейското кино през 20-ти век, а самият Бергман го прави оценка като най-хубавият в дългата си кариера.

Getty Images

Когато стартират да снимат “Персона ”, Биби Андершон подшушва на Лив, че режисьорът може би се интересува освен от актьорски й умения.

Не си ли забелязала по какъв начин те гледа? – пита Биби своята другарка.

Кой? Бергман? Да не си полудяла? – отвръща Лив.

Няма по какъв начин, мисли си тя, нещо да се случи сред двамата. По това време и той, и тя са женени за други хора. Той – за четвъртата си жена Кеби Ларетей, а тя – за Ханс Якоб “Йепе ” Станг. Само че Биби се оказва доста проницателна и е видяла знаците преди всички други. Една нощ, до момента в който седят на плажа, Бергман се обръща към Лив и споделя с еднакъв глас: “Миналата нощ сънувах по какъв начин вечно ще бъдем дружно. ” Така и става.

Първото си лято дружно двамата прекарват в къщата, която режисьорът е построил на остров Форьо. Той прозорливо издига висок дувар откъм едната страна на парцела, с цел да защищити новата си обич от любопитните погледи на локалните и нахалните фото-обективи на папараците. По думите на самата Лив къщата замязва на затвор.Това обаче не може да помрачи опиянението и насладата от тези първи месеци на взаимния живот, за които тя си спомня с носталгия: “Все едно съществувах, обхваната от мека завеса от слънчева светлина, блян и благополучие. Никое друго лято не може да се съпостави с това лято. ”

“Скоро започнаха деянията му на ревнивост, която на моменти беше нападателна и не познаваща граници. ” Сряда е единственият ден от седмицата, през който й е разрешено да напуща къщата и да се среща с други хора. Всеки път, когато наближи “вечерният час ”, Бергман стои пред прага и я чака да се върне – вперил взор в пътя, скръстил ръце на гърди, начумерен. Все по-често Бергман разрешава на гнева да повлиява на работата му като за всички от екипа е ясно, че с някои свои режисьорски решения цели да накаже Лив. Веднъж, да вземем за пример, я кара да застане рисково близо до мощно пламнал огън, а различен път, до момента в който снимат сцена от “Срам ” в дребна лодка посред зима, Бергман безсърдечно оставя обичаната си съвсем да се вкочени от мраз.

Въпреки съвсем сляпата си обвързаност към Бергман, Лив въпреки всичко не си е изгубила изцяло мозъка по него и осъзнава, че гневът му е подхранван от прочувствена неустановеност. В резултат на това просветление обожанието й последователно се трансформира в почитание. След раздялата двамата навлизат в такава фаза на взаимоотношенията си, която в някои аспекти е доста по-силна и дълбока спрямо тази, през която са интимни.
“Ингмар обичаше да си приказваме по телефона. Понякога, на връщане от зрелище, да вземем за пример, зарязвах колата още на пътя и тичах паникьосана към къщи, тъй като знаех, че той ще звънне тъкмо в 10 и половина. Трябваше да подвигна непременно, другояче неприятно ми се пишеше. И до ден сегашен бързам да се прибера в точния момент – табиет, който, допускам, ми е останал от това време. ”

Getty Images

Гениалният швед участва под разнообразни форми в живота на Лив Улман цели четири десетилетия: като ентусиазъм, ухажор, обичан, принудител, татко на щерка й, другар, зложелател, бог… Всъщност стоп! 12 години след гибелта си през 2007 година вирусът “Бергман ” продължава да “тече ” във вените на Лив.

В изявление от предходната година към този момент 80-годишната актриса споделя: