Разчетоха ДНК-то на хората от Варненския некропол
Хората, живели в древността край днешна Варна, са се различавали от съседите си на Балканите, били са по-високи и са носели белези от разнообразни модерни раси. Това споделиха за Българска телеграфна агенция археологът от Регионалния музей в крайморския град Владимир Славчев и доцент доктор Виктория Русева от секция " Антропология и анатомия " към Българска академия на науките.
Изследванията, разкриващи детайлности за жителите на нашите земи, са направени в института за антична генетика „ Макс Планк “. По думите на Славчев от Варненския некропол са изпратени 27 проби. Учените от института са създали цялостен обзор на непокътнатия материал. За проучванията са употребени налични вътрешни кости в черепа, които са доста твърди и с най-голяма възможност от тях да бъде извлечена ДНК.
Обработката и анализът лишиха доста време, разясни Славчев. По думите му учените са съумели да натрупат голяма база данни, защото редом са изследвани и проби, изпратени от Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария и Средна Европа. Целият размер информация е оповестен в огромна обобщителна студиа за взаимоотношението сред популацията на Североизточните Балкани и степното население сред каменно-медната и ранна бронзова ера. Проследена е динамичността на контактите сред хората от тези интервали. „ Археолозите се занимаваме с предмети, по тях можем да кажем къде е имало продан, до момента в който генетичният материал показва самите хора, приликите и разликите сред тях “, уточни Славчев.
На въпроса за какво са изпратени единствено 27 проби от Варна за проучване доктор Русева разясни, че костите в некропола са мощно фрагментирани, което е годно и за ДНК молекулата в тях. Тя посочи, че изпращането на материали за проучване в „ Макс Планк “ продължава.
Събраните досега данни демонстрират, че хората, живели към днешна Варна, са били носители на разнообразни патогени. Открити са да вземем за пример хепатит и салмонела. Дали хората са загивали от тези заболявания, не може да се каже, посочи Русева. Имунната система е реагирала друго и в някои случаи индивидът може да не е развивал заболяването.
Демографските разпределения демонстрират, че в тези времена хората са умирали доста по-млади, добави Русева. По думите й доста рядко са успявали да надвишават 40-годишна възраст. По-голямата част са умирали сред 30-а и 40-а си година. Имало е и доста висока детска смъртност, само че няма по какъв начин да бъде потвърдено какъв брой е била, защото дребните нормално не са ги полагали в некропола.
Изследванията демонстрират, че във Варненския некропол не е открит човек, който мощно да се разграничава от останалите, добави Русева. Генетичната линия е присъща за това население и има дребен % други генетични линии. По думите на Русева обаче не може да се каже, че обществото е било затворено и вътрешнобрачно. Изследванията демонстрират, че хората имат генетична непосредственост, само че тя не е близкородствена връзка, уточни антропологът.
Откритите край днешна Варна материали свързват популацията основно с популациите, публикувани в Анатолия, които по-късно се популяризират по Дунав към Централна Европа, добави Русева. За нея е било изненада, че направените в „ Макс Планк “ проучвания отдалечават хората от некропола от тези, които са се развивали в Северното Причерноморие. Хората по-скоро са се открили по диагонала сред Анатолия и Средна Европа, което не е нелогично, тъй като тези популации са имали близка стопанска активност, развивала се към реките и огромните водни басейни, уточни още Русева. И посочи, че жителите на северните степи са по-различна генетична група.
Славчев добави, че проучванията на хората, живели по нашите географски ширини, демонстрират главно анатолийски генетичен материал. Всички заселници на Балканите са носители на земеделието и скотовъдието и идват от Анатолия. Единият вид е да са се разселили през островите в Егейско море, изясни Славчев. Той напомни, че към момента се спори дали Босфорът в ония времена към този момент е бил пролив или не, тъй че в случай че е било суша, може да са минали и по този път.
Ясно е обаче, че най-ранните заселници на Балканите първо се откриват в Северна Гърция и по долината на Вардар и Струма, стигат до междинната и западната част на Балканите, уточни археологът. По думите му по-късно стартира разселването им на изток. Най-ранните неолитни селища, открити у нас, са в северната част на страната, уточни още Славчев. По думите му по-късно хората стигат до днешна Южна България, което обаче не отхвърля опцията и по брега на Черно море да е имало преселническа вълна.
Изследванията, разкриващи детайлности за жителите на нашите земи, са направени в института за антична генетика „ Макс Планк “. По думите на Славчев от Варненския некропол са изпратени 27 проби. Учените от института са създали цялостен обзор на непокътнатия материал. За проучванията са употребени налични вътрешни кости в черепа, които са доста твърди и с най-голяма възможност от тях да бъде извлечена ДНК.
Обработката и анализът лишиха доста време, разясни Славчев. По думите му учените са съумели да натрупат голяма база данни, защото редом са изследвани и проби, изпратени от Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария и Средна Европа. Целият размер информация е оповестен в огромна обобщителна студиа за взаимоотношението сред популацията на Североизточните Балкани и степното население сред каменно-медната и ранна бронзова ера. Проследена е динамичността на контактите сред хората от тези интервали. „ Археолозите се занимаваме с предмети, по тях можем да кажем къде е имало продан, до момента в който генетичният материал показва самите хора, приликите и разликите сред тях “, уточни Славчев.
На въпроса за какво са изпратени единствено 27 проби от Варна за проучване доктор Русева разясни, че костите в некропола са мощно фрагментирани, което е годно и за ДНК молекулата в тях. Тя посочи, че изпращането на материали за проучване в „ Макс Планк “ продължава.
Събраните досега данни демонстрират, че хората, живели към днешна Варна, са били носители на разнообразни патогени. Открити са да вземем за пример хепатит и салмонела. Дали хората са загивали от тези заболявания, не може да се каже, посочи Русева. Имунната система е реагирала друго и в някои случаи индивидът може да не е развивал заболяването.
Демографските разпределения демонстрират, че в тези времена хората са умирали доста по-млади, добави Русева. По думите й доста рядко са успявали да надвишават 40-годишна възраст. По-голямата част са умирали сред 30-а и 40-а си година. Имало е и доста висока детска смъртност, само че няма по какъв начин да бъде потвърдено какъв брой е била, защото дребните нормално не са ги полагали в некропола.
Изследванията демонстрират, че във Варненския некропол не е открит човек, който мощно да се разграничава от останалите, добави Русева. Генетичната линия е присъща за това население и има дребен % други генетични линии. По думите на Русева обаче не може да се каже, че обществото е било затворено и вътрешнобрачно. Изследванията демонстрират, че хората имат генетична непосредственост, само че тя не е близкородствена връзка, уточни антропологът.
Откритите край днешна Варна материали свързват популацията основно с популациите, публикувани в Анатолия, които по-късно се популяризират по Дунав към Централна Европа, добави Русева. За нея е било изненада, че направените в „ Макс Планк “ проучвания отдалечават хората от некропола от тези, които са се развивали в Северното Причерноморие. Хората по-скоро са се открили по диагонала сред Анатолия и Средна Европа, което не е нелогично, тъй като тези популации са имали близка стопанска активност, развивала се към реките и огромните водни басейни, уточни още Русева. И посочи, че жителите на северните степи са по-различна генетична група.
Славчев добави, че проучванията на хората, живели по нашите географски ширини, демонстрират главно анатолийски генетичен материал. Всички заселници на Балканите са носители на земеделието и скотовъдието и идват от Анатолия. Единият вид е да са се разселили през островите в Егейско море, изясни Славчев. Той напомни, че към момента се спори дали Босфорът в ония времена към този момент е бил пролив или не, тъй че в случай че е било суша, може да са минали и по този път.
Ясно е обаче, че най-ранните заселници на Балканите първо се откриват в Северна Гърция и по долината на Вардар и Струма, стигат до междинната и западната част на Балканите, уточни археологът. По думите му по-късно стартира разселването им на изток. Най-ранните неолитни селища, открити у нас, са в северната част на страната, уточни още Славчев. По думите му по-късно хората стигат до днешна Южна България, което обаче не отхвърля опцията и по брега на Черно море да е имало преселническа вълна.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ