Глупавият не може да бъде смирен. Простият не се чувства виновен
Хората имат високо мнение за себе си. Високо е самочувствието им, а постоянно то е без покритие. Съвременните хора не обичат да ги подлагат на критика, не одобряват непознато мнение, не обичат да си признават грешките. Всичко това обаче е повече присъщо на духовно незрелите хора, чието самочувствие е без покритие и не са научили урока, че непознатият опит може да бъде добит единствено посредством вслушване и положително предпочитание.
Глупакът не знае що е примирение. Глупавият човек не прекланя глава, когато е нужно. Не замълчава, когато е отговорен. Не се извинява, когато е сбъркал. Глупавият човек не схваща по какъв начин някой може да знае повече, да бъде повече.
Простият човек не познава възприятието на вина, тъй като няма съвест. Той мисли за себе си и слага постоянно своите потребности преди всичко. Той е нападателен, приказва високо, постанова мнението си, подценява другите, безпардонен и нагъл е.
На актуалния човек му би трябвало примирение. Повече безмълвие вместо викове. Повече тишина вместо звук.
Смиреност познава оня, който има популярен разум и необятно сърце. Той познава възприятието на признателност, той умее да цени, той се извинява, той прости, той е доблестен и съзнателен.
