Учени от Япония са доказали, че хората могат да имат шесто чувство: ехолокация
Хората имат някои съществено лимитирани сетива. Не можем да помиришем толкоз добре, колкото кучетата, да забележим толкоз доста цветове, колкото скаридите-богомолки, или да намерим пътя си към дома, употребявайки магнитните полюси на Земята, като морските костенурки. Но има едно животинско чувство, което скоро бихме могли да овладеем: сходно на прилепите – ехолокация.
Учени от Япония неотдавна демонстрираха този героизъм в лабораторията, доказвайки, че хората могат да употребяват ехолокация – или способността да намират обекти посредством тон – за идентифициране на формата и придвижването на разнообразни обекти. Това може да ни помогне да „ виждаме “ в тъмното.
Докато прилепите прелитат към обектите, те изпращат високи звукови талази от разнообразни ъгли, които отскачат на разнообразни шпации от време. Това оказва помощ на дребните бозайници да научат повече за геометрията, текстурата или придвижването на даден обект. Ако хората биха могли по същия метод да разпознаят тези вариращи във времето акустични модели, това би могло безусловно да разшири метода, по който виждаме света, споделя доктор Мива Сумия, водещият създател на новото проучване, което се появява в Plos One.
„ Проучването по какъв начин хората могат да придобият нови качества, с цел да разпознават среда посредством звуци [т.е. ехолокация], може да докара до разбирането на гъвкавостта на човешките мозъци “, споделя Сумия, откривател от Центъра за осведомителни и невронни мрежи в Осака, Япония. „ Възможно е също по този начин да успеем да придобием визия за сензорните тактики на други типове [като прилепи], като съпоставим със знанията, получени в изследвания за ехолокация на индивида. “
За да тества тази доктрина, екипът на Сумия сътвори комплицирана конфигурация. В едната стая откривателите дадоха на участниците чифт слушалки и два разнообразни таблета – един за генериране на техния синтетичен ехолокационен сигнал, а различен за прослушване на записаното ехтене. Във втора стая (която не се вижда от участниците), два необичайно завършени триизмерни цилиндъра или се въртят, или стоят неподвижни.
Когато бъдат подканени, 15-те участници инициирали своите ехолокационни сигнали през таблетите. Техните звукови талази, пуснати на импулси, минават във втората стая и се сблъскват с 3D цилиндрите.
Отнело малко креативно изпитание, с цел да трансформират звуковите талази назад в нещо, което човешките участници могат да разпознаят. „ Синтетичният ехолокационен сигнал, употребен в това изследване, включва високочестотни сигнали до 41 kHz, които хората не могат да чуят “, изяснява Сумия.
Изследователите употребяват дребна манекенска глава (приблизително една седма от размера на действителния череп на човек), с цел да „ слушат “ звуците във втората стая, преди да ги предадат назад на хората участници.
Фалшивата глава включва два микрофона – по един във всяко ухо. Това от своя страна прави ехото 3D. Нещо като съраунд тон, който може да изпитате в киносалон. Намаляването на честотата на тези бинаурални ехтене звуци оказва помощ човешките участници да могат да ги чуят „ с чувството за слушане на действителни пространствени звуци в 3D пространство “.
Това има смисъл; има безчет видеоклипове, които употребяват бинаурални микрофони, с цел да създават съраунд тон и изтръпващо чувство в ушите, известно като самостоятелна сензорна реакция на меридиан или ASMR.
Накрая откривателите помолили участниците да дефинират дали ехото, което чуват, е от въртящ се или имобилен обект. В последна сметка участниците можели надеждно да разпознават двата цилиндъра, употребявайки вариращи във времето ехолокационни сигнали, отскачащи от въртящите се цилиндри (използвайки улики като тембър или височина), само че били по-малко умели да разпознават неподвижните цилиндри.
Това изследване не е първото, което показва ехолокация при хората – предходна работа сподели, че слепите хора могат да употребяват звуци с щракане с уста, с цел да видят 2D обекти. Но Сумия споделя, че проучването е първото, което изследва по-специално вариращата във времето ехолокация.
Изследователите споделят, че тяхната работа е доказателство, че и хората, като прилепите, са способни да интерпретират обекти посредством тон. В бъдеще инженерите могат безпроблемно да включат тази технология в носими устройства като часовници или очила, с цел да подобрят беззвучно метода, по който хората със зрителни увреждания могат да се ориентират в света.
