Три извода от решението на Конституционния съд за касиране на изборите
Хората го знаят от години, само че в този момент под това познание към този момент има автограф и държавен щемпел: изборите в България се крадат. Това се разбра предходната седмица от решение на Конституционния съд. И това не са всички заключения, които човек може да си направи от документа.
Да, изборите се крадат, и то от секционни комисии. Но ще се върнем към това по-късно. Ето и други две поучения от решението на, което отчасти касира парламентарните избори от октомври 2024 година
Първо, държавното управление към този момент се поддържа от прецизен най-малко депутати;Второ, тежестта на прозападните сили в Народното събрание се изравни с тази на проруските сили. Допреди месеци прозападните бяха доста повече.Трето и най-сериозно – България, която е приета в света за демократична страна, в действителност не организира почтени избори.
Решението на Конституционен съд идва след четири години политическа неустойчивост и съвсем непрекъснат спад на изборната интензивност.
Правителство на ръба и
Съвсем до неотдавна, че няма да работи с обединенията на Делян Пеевски и Ахмед Доган , останали след разцепването на Движение за права и свободи.
„ Добро Движение за права и свободи няма и ГЕРБ няма да работи с него ”, сподели през ноември Борисов.
Оттогава нещата се трансформираха, и то два пъти.
Борисов първо образува ръководещо болшинство с Българска социалистическа партия, „ ИТН “ (ИТН) и Движение за права и свободи на Доган. Тезата на влезлите в този съюз тогава беше, че в действителност това е от властта.
С решението на Конституционен съд и, ръководещото болшинство се сви до абсолютния най-малко, нужен за функциониращо ръководство - 121 депутати.
Само няколко часа след публикуването на решението на Конституционен съд, че към този момент не могат да се взимат решения без Делян Пеевски.
„ Сега без Делян Пеевски нито можем да приемем бюджет, нито могат да се вземат някакви решения. Другият вид е да отидем на избори “, сподели Борисов.
Това не е правилно. Цялата съпротива - дружно с ДПС-Ново начало, което официално не е в ръководството, има общо 119 гласа. Четирите ръководещи обединения имат 121.
А и преди съдът да се произнесе, самият Пеевски сподели, че ще поддържа държавното управление, макар че допреди това настояваше за незабавни нови избори.
Така дългогодишното изказване на Борисов, че не е в съюз с Пеевски, дефинитивно е опровергано, а присъединяване на Движение за права и свободи в ръководство с ГЕРБ от немислимо се трансформира в действителност. И то и на двете фракции на Движение за права и свободи.
Проруските партии за пръв път са колкото прозападните
До 2022 година разделянето в Народното събрание сред проевропейски и проруски партии нямаше толкоз огромно значение.
Това се промени с началото на войната в Украйна, когато позицията на страната стана определяща за нейното бъдеще в НАТО и Европейски Съюз.
Разделението до момента най-ясно си проличаваше в поддръжката за Киев.
През 2022 година в Народното събрание имаше 180 депутати , които се обявяваха за прозападно насочени и подготвени да подкрепят Украйна. Това представляваше две трети от целия състав на Народното събрание.
Това не се промени в идващите два Народното събрание. После разликата понижа, само че и в предходното 50-о Народно заседание прозападните партии и депутати продължаваха да са повече от проруските.
След решението на Конституционен съд в Народното събрание има тъждество сред прозападните и проруските сили.
От едната страна към този момент остават ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи на Ахмед Доган, макар че Борисов сподели, че България е вярно да не заема ясна позиция за решенията за Украйна. Тези три обединения имат 121 депутати .
Твърдо против поддръжка за Украйна и с проруски тези за войната са „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, „ Величие “ и МЕЧ . Към тях в този парламент се причислиха още Има Такъв Народ и Движение за права и свободи на Пеевски. Те имат общо 119 депутати .
Всичко това значи, че ориентацията на страната може да се окаже под въпрос, когато се наложи Народното събрание да вземе значимо външнополитическо решение.
Решението на Конституционен съд идва преди да съществува партия, управлявана от Румен Радев. За това, че следва основаването ѝ, се приказва интензивно от години. Ако съдим по политиката на президента, тя се бъде част от русофилските партии.
България не може да провежда почтени избори след 35 години народна власт
Изборите в България не са почтени, а членовете на изборните секции. Това сподели инспекцията на Конституционен съд на бюлетини от 2204 секции в страната (от общо 12 879 ).
Решението на Конституционен съд беше удостоверение на изказванията на специалисти и голям брой – изборите в България не са почтени.
Потвърждава се и друго – главните печеливши от тези дейности са Движение за права и свободи на Пеевски и ГЕРБ -.
Точно тези две партии, дружно с Българска социалистическа партия, в няколко стъпки и отвориха опцията за сериозния брой нарушавания с връщането на хартиените бюлетини и протоколи и актуалните нарушавания.
В отговор президентът Румен Радев към този момент прикани за въвеждане на напълно машинно гласоподаване. От ПП-ДБ също заговориха за, които обаче да се случат на база на необятен консенсус и разисквания.
и дейностите на още няколко институции против Конституционния съд доведоха до и още няколко града в страната.
Най-голямата последица обаче още веднъж е за жителите. Тя е, че политическата класа направи всичко допустимо да провокира подозрение в това дали в България се организират свободни и почтени избори.
Да, изборите се крадат, и то от секционни комисии. Но ще се върнем към това по-късно. Ето и други две поучения от решението на, което отчасти касира парламентарните избори от октомври 2024 година
Първо, държавното управление към този момент се поддържа от прецизен най-малко депутати;Второ, тежестта на прозападните сили в Народното събрание се изравни с тази на проруските сили. Допреди месеци прозападните бяха доста повече.Трето и най-сериозно – България, която е приета в света за демократична страна, в действителност не организира почтени избори.
Решението на Конституционен съд идва след четири години политическа неустойчивост и съвсем непрекъснат спад на изборната интензивност.
Правителство на ръба и
Съвсем до неотдавна, че няма да работи с обединенията на Делян Пеевски и Ахмед Доган , останали след разцепването на Движение за права и свободи.
„ Добро Движение за права и свободи няма и ГЕРБ няма да работи с него ”, сподели през ноември Борисов.
Оттогава нещата се трансформираха, и то два пъти.
Борисов първо образува ръководещо болшинство с Българска социалистическа партия, „ ИТН “ (ИТН) и Движение за права и свободи на Доган. Тезата на влезлите в този съюз тогава беше, че в действителност това е от властта.
С решението на Конституционен съд и, ръководещото болшинство се сви до абсолютния най-малко, нужен за функциониращо ръководство - 121 депутати.
Само няколко часа след публикуването на решението на Конституционен съд, че към този момент не могат да се взимат решения без Делян Пеевски.
„ Сега без Делян Пеевски нито можем да приемем бюджет, нито могат да се вземат някакви решения. Другият вид е да отидем на избори “, сподели Борисов.
Това не е правилно. Цялата съпротива - дружно с ДПС-Ново начало, което официално не е в ръководството, има общо 119 гласа. Четирите ръководещи обединения имат 121.
А и преди съдът да се произнесе, самият Пеевски сподели, че ще поддържа държавното управление, макар че допреди това настояваше за незабавни нови избори.
Така дългогодишното изказване на Борисов, че не е в съюз с Пеевски, дефинитивно е опровергано, а присъединяване на Движение за права и свободи в ръководство с ГЕРБ от немислимо се трансформира в действителност. И то и на двете фракции на Движение за права и свободи.
Проруските партии за пръв път са колкото прозападните
До 2022 година разделянето в Народното събрание сред проевропейски и проруски партии нямаше толкоз огромно значение.
Това се промени с началото на войната в Украйна, когато позицията на страната стана определяща за нейното бъдеще в НАТО и Европейски Съюз.
Разделението до момента най-ясно си проличаваше в поддръжката за Киев.
През 2022 година в Народното събрание имаше 180 депутати , които се обявяваха за прозападно насочени и подготвени да подкрепят Украйна. Това представляваше две трети от целия състав на Народното събрание.
Това не се промени в идващите два Народното събрание. После разликата понижа, само че и в предходното 50-о Народно заседание прозападните партии и депутати продължаваха да са повече от проруските.
След решението на Конституционен съд в Народното събрание има тъждество сред прозападните и проруските сили.
От едната страна към този момент остават ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи на Ахмед Доган, макар че Борисов сподели, че България е вярно да не заема ясна позиция за решенията за Украйна. Тези три обединения имат 121 депутати .
Твърдо против поддръжка за Украйна и с проруски тези за войната са „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, „ Величие “ и МЕЧ . Към тях в този парламент се причислиха още Има Такъв Народ и Движение за права и свободи на Пеевски. Те имат общо 119 депутати .
Всичко това значи, че ориентацията на страната може да се окаже под въпрос, когато се наложи Народното събрание да вземе значимо външнополитическо решение.
Решението на Конституционен съд идва преди да съществува партия, управлявана от Румен Радев. За това, че следва основаването ѝ, се приказва интензивно от години. Ако съдим по политиката на президента, тя се бъде част от русофилските партии.
България не може да провежда почтени избори след 35 години народна власт
Изборите в България не са почтени, а членовете на изборните секции. Това сподели инспекцията на Конституционен съд на бюлетини от 2204 секции в страната (от общо 12 879 ).
Решението на Конституционен съд беше удостоверение на изказванията на специалисти и голям брой – изборите в България не са почтени.
Потвърждава се и друго – главните печеливши от тези дейности са Движение за права и свободи на Пеевски и ГЕРБ -.
Точно тези две партии, дружно с Българска социалистическа партия, в няколко стъпки и отвориха опцията за сериозния брой нарушавания с връщането на хартиените бюлетини и протоколи и актуалните нарушавания.
В отговор президентът Румен Радев към този момент прикани за въвеждане на напълно машинно гласоподаване. От ПП-ДБ също заговориха за, които обаче да се случат на база на необятен консенсус и разисквания.
и дейностите на още няколко институции против Конституционния съд доведоха до и още няколко града в страната.
Най-голямата последица обаче още веднъж е за жителите. Тя е, че политическата класа направи всичко допустимо да провокира подозрение в това дали в България се организират свободни и почтени избори.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ




