Притча за алчния човек
Хората постоянно се оплакват, че Бог ги е не запомнил, че са небогати и страдащи. Но в това време не виждат знаците, които Господ им изпраща, с цел да живеят по-добре, и си сами си усложняват живота поради лакомия и обезверение. Това ни припомня и притчата за алчния човек.
Живял в миналото един безпаричен човек. Той непрестанно се жалвал, че няма никакъв шанс и е пропуснат от всички. Веднъж Бог се смилил над него и решил да му изпрати подарък.
Когато мъжът бил на пазар, с цел да си купи кокошки, измежду тях Господ скрил и една специфична кокошчица. Тя снасяла всяка седмица по едно златно яйце, само че то било доста мъничко. Когато за пръв път видял чудото, бедният мъж не повярвал на очите си.
Той извикал съседите си, с цел да увери, че не е изгубил разсъдъка си. Но всички те до един удостоверили, че яйцето е златно. Тогава бедният мъж продал златното яйце и с парите купил храна за фамилията си.
Така с всяка минала седмица той почнал да живее все по-добре. И таман когато животът му почнал да се трансформира доста, една мисъл му предходна през мозъка.
Мъжът почнал да се чуди какво ли има вътре в невероятната кокошка, та снася златни яйчица. Алчността обсебила мозъка му и той към този момент не успявал да мигне нощем. Привиждали му се диаманти и златни парчета, скрити в кокошката.
Затова една заран той станал и я заколил. Когато разгледал вътрешността ѝ обаче, с смут открил, че тя е като останалите му домашни птици. Така поради алчността си той самичък се обрекъл отново на беднотия, макар че Бог желал да му помогне.
Притча ни учи да се радваме на това, което имаме и да не ламтим за повече, тъй като най-после можем да загубим и дребното. Търсете мярката във всичко.
