Защо на ЧВК Вагнер им се получава?
Хората постоянно питат за какво " Вагнер " се оправя добре, а армията (на Русия, бел.р.) не? Първо, зависи от това коя войска? Мариупол беше щурмуван от армията. Както в Северодонецк, по този начин и в Лисичанск армейският тим се биеше един до друг с " Вагнер ". И те щурмуваха тези градове сполучливо. Така че самият въпрос е изцяло неточен.
По-правилно би било да се запитаме за какво след една година война някои армейски командири не престават да повтарят грешките от първите месеци, за какво работят стереотипно и търпят неоправдани загуби? И за какво " Вагнер " сполучливо усилва своя военен опит и непрекъснато покачва равнището на умения?
Ще се опитам да отговоря по този начин, както го разбирам.
Какво не е наред с " Вагнер "? Първо, " Вагнер " като система няма голям армейски личен състав и бюрократичен трен. Няма десетки отдели по личния състав, няма криволичеща кариерна стълбица, половината от която може да бъде сполучливо преодоляна единствено посредством застъпничество, отзивчивост и демонстриране на цялостна преданост към тези, от които зависи вашата кариера.
Съответно водачите на Вагнер избират най-хубавите от най-хубавите в командния състав, без прочувственост да се отърват от „ баласта “.
Армията няма подобен асортимент и елементи отиват на фронта, както се споделя, окомплектовани по щат. И измежду стотиците офицери от този или оня полк има както опитни, инициативни командири, подготвени, уважавани, по този начин и искрено слаби, инертни и несъответствуващи за война офицери, създали кариера в спокойно време.
По време на борбите всичко това се разкрива и се трансформира в загуби и провали. И добре, в случай че приказваме за младши офицери, тогава пораждат проблеми на равнище взводове и роти, доста по-лошо, в случай че такива инцидентни командири се повдигнат до командни висоти и още повече „ отидат при генералите “, както известният книжовен воин полковник Скалозуб споделяше.
Разбира се, войната организира натурален асортимент и те се отърват от „ неразтягащите се “ командири. Просто би трябвало да платите скъпо за това. Достатъчно е да си напомним нашето оттегляне в Харков...
Командирите на " Вагнер " нямат зад тила си дълги години " офицерската лента " в задните дворове и с изтегляне на м*йната на страната. Няма го " раковото заболяване " на съвсем всяка една войска - непотизъм и застъпничество, когато можете да извършите блестяща кариера от лейтенант до военачалник, без да напускате Москва, и в това време да бъдете считан за обещаващ пълководец.
Тоест, доста от командирите на „ Вагнер “ имат опит с „ офицерска лента “, само че всичко това е минало в една и съща войска, след което доста от тях, изключително по-възрастните, са се включили при Вагнер. Те са идвали при Вагнер като към този момент одобрени командири.
Освен това доста от тях в действителност бяха изчистени от армията по време на прословутите " сердюковски " съкращения, когато бяха уволнени стотици хиляди офицери, измежду които ветерани, минали през повече от една война, с неповторим военен опит, награди и даже звания " Герой на Русия ".
В резултат на това по времето на Сердюков офицерският корпус в действителност е разрушен и покварен. Беше същинска борба за правото да останат на работа, а не да бъдат съкратени. Всъщност имаше отрицателна селекция, следствията от която бяха доста сложни за премахване.
Вагнер няма този отрицателен опит.
До известна степен Вагнер е Червената войска от ранния интервал, където няма звания като се изключи две - войник и червен пълководец, а единствено длъжностите на взводен, комрот, началник-щаб, пълководец на бригада и така нататък
Може да се каже, че в руско време Вагнер имаше собствен аналог - въздушнодесантните войски, където на процедура всички се познаваха. Беше едно огромно семейство. До средата на 1991 година броят на войските - 77 036 души. Команден състав - 20 генерали 11 445 офицери. Две трети от офицерския състав бяха приключили същото учебно заведение.
Разбира се, имаше и „ родилните петна “ на всяка войска - имаше „ блатни “, чиято кариера вървеше нагоре, без значение от техните качества и заслуги, само че към момента ги нямаше подобен мащаб, както в останалата част от армията.
Освен това „ афганистанската война “ лежеше на плещите на Военновъздушни сили в продължение на 10 години и беше съвсем невероятно да се откри офицер в тях, който да не е минал през нея най-малко един път. Следователно Военновъздушни сили постоянно са се отличавали със своята бойна успеваемост, прослойка, специфични обичаи и корпоративен дух - всичко, което през днешния ден отличава ЧВК Вагнер.
Превод:СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
По-правилно би било да се запитаме за какво след една година война някои армейски командири не престават да повтарят грешките от първите месеци, за какво работят стереотипно и търпят неоправдани загуби? И за какво " Вагнер " сполучливо усилва своя военен опит и непрекъснато покачва равнището на умения?
Ще се опитам да отговоря по този начин, както го разбирам.
Какво не е наред с " Вагнер "? Първо, " Вагнер " като система няма голям армейски личен състав и бюрократичен трен. Няма десетки отдели по личния състав, няма криволичеща кариерна стълбица, половината от която може да бъде сполучливо преодоляна единствено посредством застъпничество, отзивчивост и демонстриране на цялостна преданост към тези, от които зависи вашата кариера.
Съответно водачите на Вагнер избират най-хубавите от най-хубавите в командния състав, без прочувственост да се отърват от „ баласта “.
Армията няма подобен асортимент и елементи отиват на фронта, както се споделя, окомплектовани по щат. И измежду стотиците офицери от този или оня полк има както опитни, инициативни командири, подготвени, уважавани, по този начин и искрено слаби, инертни и несъответствуващи за война офицери, създали кариера в спокойно време.
По време на борбите всичко това се разкрива и се трансформира в загуби и провали. И добре, в случай че приказваме за младши офицери, тогава пораждат проблеми на равнище взводове и роти, доста по-лошо, в случай че такива инцидентни командири се повдигнат до командни висоти и още повече „ отидат при генералите “, както известният книжовен воин полковник Скалозуб споделяше.
Разбира се, войната организира натурален асортимент и те се отърват от „ неразтягащите се “ командири. Просто би трябвало да платите скъпо за това. Достатъчно е да си напомним нашето оттегляне в Харков...
Командирите на " Вагнер " нямат зад тила си дълги години " офицерската лента " в задните дворове и с изтегляне на м*йната на страната. Няма го " раковото заболяване " на съвсем всяка една войска - непотизъм и застъпничество, когато можете да извършите блестяща кариера от лейтенант до военачалник, без да напускате Москва, и в това време да бъдете считан за обещаващ пълководец.
Тоест, доста от командирите на „ Вагнер “ имат опит с „ офицерска лента “, само че всичко това е минало в една и съща войска, след което доста от тях, изключително по-възрастните, са се включили при Вагнер. Те са идвали при Вагнер като към този момент одобрени командири.
Освен това доста от тях в действителност бяха изчистени от армията по време на прословутите " сердюковски " съкращения, когато бяха уволнени стотици хиляди офицери, измежду които ветерани, минали през повече от една война, с неповторим военен опит, награди и даже звания " Герой на Русия ".
В резултат на това по времето на Сердюков офицерският корпус в действителност е разрушен и покварен. Беше същинска борба за правото да останат на работа, а не да бъдат съкратени. Всъщност имаше отрицателна селекция, следствията от която бяха доста сложни за премахване.
Вагнер няма този отрицателен опит.
До известна степен Вагнер е Червената войска от ранния интервал, където няма звания като се изключи две - войник и червен пълководец, а единствено длъжностите на взводен, комрот, началник-щаб, пълководец на бригада и така нататък
Може да се каже, че в руско време Вагнер имаше собствен аналог - въздушнодесантните войски, където на процедура всички се познаваха. Беше едно огромно семейство. До средата на 1991 година броят на войските - 77 036 души. Команден състав - 20 генерали 11 445 офицери. Две трети от офицерския състав бяха приключили същото учебно заведение.
Разбира се, имаше и „ родилните петна “ на всяка войска - имаше „ блатни “, чиято кариера вървеше нагоре, без значение от техните качества и заслуги, само че към момента ги нямаше подобен мащаб, както в останалата част от армията.
Освен това „ афганистанската война “ лежеше на плещите на Военновъздушни сили в продължение на 10 години и беше съвсем невероятно да се откри офицер в тях, който да не е минал през нея най-малко един път. Следователно Военновъздушни сили постоянно са се отличавали със своята бойна успеваемост, прослойка, специфични обичаи и корпоративен дух - всичко, което през днешния ден отличава ЧВК Вагнер.
Превод:СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ