Американски архитект и българи с различни професии усвояват старите техники на градеж в музей „Етър“
Хора с разнообразни специалности и житейски ориси, привлечени от концепцията за живот покрай природата, са участници в просветителната стратегия „В света на старопланинската архитектура“. Обучението им дава умения да създадат изсъхнал строеж от камък, да изплетат плет и да създават сглобки. За трета година мястото за осъществяване на програмата е етнографския музей навън „Етър“ в Габрово, а съдружие „Мещра“ е в основата на реализацията на самодейността.
Серхио де Лос Сантос – проектант от Далас, познава България, с помощта на брачната половинка си, която е родена тук. Тексасецът има дребна компания, чиито бизнес е обвързван с специалността му на проектант. Съпругата на Серхио де Лос Сантос схваща за просветителната стратегия и го убеждава да се причисли. Серхио регистрира, че образованието в ЕМО „Етър“ ще му е от изгода. Вероятно не тъкмо за архитектурните планове, по които работи, само че за запазване на културното завещание. Американецът споделя, че е значимо децата му да обичат културата на страната, от която е тяхната майка. Двете му дъщери знаят български език и имат другари тук, а къщата им в Далас е с български детайли.
Александра Димитрова от Варна има желание да закупи остаряла къща. Интересува се от постройки, основани с естествени материали и счита, че хората, живеещи в такива домове са по-здрави. Александра се учи на суха зидария. Не счита, че е мъчно, дефинира този поминък като забавен.
Анна Василева приготвя частите от лескови клони да бъдат подобаващи за оплитам, който други участници в просветителната стратегия основават. Влиянието на естествените материали върху здравето на човек е нещо, което я предизвика да усвои повече познание за строителните техники от предишното. Камък, дърво, глина, плява – тези материали основават доста по-голям комфорт от изкуствените или модифицирани строителни артикули. Анна Василева има сериозен опит, само че прави оценка високо образованието в ЕМО „Етър“ като метод да надгради уменията си.
Константина Христова прави сглобка с чук и длето. Младата жена е студентка в Университета по архитектура, строителство и геодезия и се интересува от история.
И Георги Дерменджиев е студент, само че образованието му няма нищо общо със старите български техники. Той взе участие в основаването на основата на сухия строеж, след което се трансферира към мястото, където се вършат сглобки. Младежът се забавлява, учейки поминък. Не го дефинира като занимание или специалност.
Любопитството е това, което го кара да се впусне в образование, обвързвано със старопланинската архитектура.
Обучението в просветителната стратегия „В света на старопланинската архитектура“ включва два модула. Участниците изслушаха лекции от експерти – архитекти и историци, осведомени с употребяваните техники за създаване на разнообразни уреди в предишното. Практическата част се осъществя на поляната в ЕМО „Етър“, където всеки взе участие в основаването на изсъхнал каменен строеж, учи се да плете плет и да прави дървени сглобки.
Серхио де Лос Сантос – проектант от Далас, познава България, с помощта на брачната половинка си, която е родена тук. Тексасецът има дребна компания, чиито бизнес е обвързван с специалността му на проектант. Съпругата на Серхио де Лос Сантос схваща за просветителната стратегия и го убеждава да се причисли. Серхио регистрира, че образованието в ЕМО „Етър“ ще му е от изгода. Вероятно не тъкмо за архитектурните планове, по които работи, само че за запазване на културното завещание. Американецът споделя, че е значимо децата му да обичат културата на страната, от която е тяхната майка. Двете му дъщери знаят български език и имат другари тук, а къщата им в Далас е с български детайли.
Александра Димитрова от Варна има желание да закупи остаряла къща. Интересува се от постройки, основани с естествени материали и счита, че хората, живеещи в такива домове са по-здрави. Александра се учи на суха зидария. Не счита, че е мъчно, дефинира този поминък като забавен.
Анна Василева приготвя частите от лескови клони да бъдат подобаващи за оплитам, който други участници в просветителната стратегия основават. Влиянието на естествените материали върху здравето на човек е нещо, което я предизвика да усвои повече познание за строителните техники от предишното. Камък, дърво, глина, плява – тези материали основават доста по-голям комфорт от изкуствените или модифицирани строителни артикули. Анна Василева има сериозен опит, само че прави оценка високо образованието в ЕМО „Етър“ като метод да надгради уменията си.
Константина Христова прави сглобка с чук и длето. Младата жена е студентка в Университета по архитектура, строителство и геодезия и се интересува от история.
И Георги Дерменджиев е студент, само че образованието му няма нищо общо със старите български техники. Той взе участие в основаването на основата на сухия строеж, след което се трансферира към мястото, където се вършат сглобки. Младежът се забавлява, учейки поминък. Не го дефинира като занимание или специалност.
Любопитството е това, което го кара да се впусне в образование, обвързвано със старопланинската архитектура.
Обучението в просветителната стратегия „В света на старопланинската архитектура“ включва два модула. Участниците изслушаха лекции от експерти – архитекти и историци, осведомени с употребяваните техники за създаване на разнообразни уреди в предишното. Практическата част се осъществя на поляната в ЕМО „Етър“, където всеки взе участие в основаването на изсъхнал каменен строеж, учи се да плете плет и да прави дървени сглобки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ