Защо некомпетентните не разбират, че са профани?
Хора, естествено лишени от възприятие за комизъм, обожават да описват анекдоти. Шофьори, които едвам съумяват да държат автомобила в своята половина от пътя, умират да поучават другите по какъв начин да карат. Шефове, които няма обикновена, базова визия за сферата, в която работят, най обичат да извикат някой експерт на килимчето и да го нахокат за нещо, което въобще не схващат. Но, за какво, за какво всички тези хора са потресаващо некомпетентни и не го виждат?
Всичко това се случва по силата на така наречен резултат на Дънинг-Крюгер – двама психолози от Университета в Корнел, които посвещават особено изследване на този феномен. С две думи, хората, “поразени ” от резултата на Дънинг – Крюгер по предписание имат невисок разсъдък, непретенциозно равнище на подготовка и стеснен мироглед. Белязани от тази композиция, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са неверни, а гениите, които си фантазират че имат, са неправдоподобни. Ето за какво уверено имат вяра в правотата на всички свои дейности и приказват от позицията на висша инстанция. С времето това светоусещане придобива темперамент на психическа отбрана: лимитираният човек стартира да брани със зъби и нокти своето виждане за обстановката, тъй като единствено в случай че допусне мисълта, че може и да не е прав, започва да се усеща заплашен от по-талантливите хора.
В същото време, при надарените се следи тъкмо противоположният случай: те доста добре схващат какъв брой са комплицирани законите на действителността, какъв брой голямо е полето на познания, които в вероятност подлежат на преодоляване – тази мъдра приемливост в последна сметка обаче води до занижаване на самооценката за личните им качества и подценяване на мястото, което заслужават в обществото.
„ Аз знам, че нищо не знам ”, повтарял мъдрецът Сократ, който водел повече от непретенциозен живот и непрекъснато бил подложен на нападките на глупци, уверени в личните си дарба. Способен ли е някой от лимитираните хора да направи такова самопризнание?!
Eфектът на незнанието, облечено в самочувствие бил теоретически предсказан, а по-късно и пробно доказан още през 1999 година от експертите по логика на психиката Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. За теоретична основа на хипотезата си те употребявали наблюденията на велики учени и философи. Самият Дънинг цитира две от тях: „ Невежеството по-често ражда убеденост, отклокото познание ” на Чарлз Дарвин и „ Едно от неприятните свойства на нашето време се състои в това, че тези, които изпитват убеденост са глупави, а тези, които имат въображение и мисъл, са изпълнени със подозрение и колебливост ”, на Бертран Ръсел.
А на практика източник на ентусиазъм да ревизират пробно теорията си станало куриозно закононарушение. Двамата учени били предизвикани от удивителната самонадеяност на обирджия – МакАртур Уилър, който ограбил две банки една след друга, като преди този момент намазал лицето си с лимонен сок, тъй като прочел някъде, че лимоновият сок се употребява като невидимо мастило и, затова, камерите няма да „ видят ” и запишат лицето му. Психолозите били мощно впечатлени от дълбоката непросветеност на нарушителя, който даже не се опитал да ревизира авансово дали е вярна визията му за прикритие, въпреки че противоположното означавало дълги години затвор.
Така се стигнало и до опита, въз основа на който дефинирали и своята доктрина за некомпетентността. Събрали в една зала представители на разнообразни сфери на активност, само че със напълно разнообразни равнища на действителни познания и ги помолилил да попълнят анкета, в която участниците трябвало да отбележат сами равнището си на подготвеност в сферата, в която работят. След това участниците били подложени на редица проби, които измерили действителното им равнище на подготвеност. По резултатите от двете задания била формирана графика, демострираща завимисимостта на действителните познания от самоувереността в областта на изява.
Получила се несъвършена, само че задоволително красноречива парабола: в лявата част, където били събрани най-некомпетентните участници в опита, тя достигнала безспорен разцвет на стопроцентова убеденост в личните познания, качества и умения. След това кривата внезапно се намалява в зоната, където е преобладаващото болшинство от хората, добре владеещи специалността си в реалност, само че със занижена самокритика за своя опит и умения. Към края, кривата още веднъж се повишава – там, където са най-хубавите от положителните, потвърдените специалисти, които добре знаят, че схващат и могат повече от положителните експерти. Но даже и техните резултати доближават едвам две трети от пика на цялостните профани.
Както открили Дънинг и Крюгер, профаните освен надценяват своята подготвеност, само че и не са способни да дадат съответна оценка на експерти, които имат достоверно високо равнище на подготовка в същата област. На всичко от горната страна, профаните напълно откровено не вярвали, че са позволили неточности в тестванията, измерващи действителните им знния и качества – множеството от тях настойчиво отстоявали своето мнение, дори откакто им било показано къде са сбъркали и грешките им били разумно обяснени и стимулирани.
Но, вярата, че специте могат да прогледнат, въпреки всичко остава. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния опит да преминат специфичен курс на образование, където освен усвоявали съответни компетентностти по упражняваните от тях специалности, само че и способи, с чиято помощ да мерят сами перодично действителната си подготвеност. Повечето от тях най-малко съумели да проумеят, че са живели в илюзия. Не е ясно единствено по какъв начин Дънинг и Крюгер са съумели да ги убедят, че имат потребност от образование.
Инфо: www.manager.bg
