Лекарски грешки или повредите в системата убиват пациенти
Хора на прага на гибелта влизат в най-голямата болница за незабавна медицина, само че са отпратени, без да получат вярната диагноза или въобще някакво внимание. Принудени са да се лутат в търсене на помощ, само че краят идва, преди да я намерят.
За една седмица се чу за два такива трагични случая, а за общия брой на сходни съдбовни пропуски в цялата страна няма по какъв начин да допускаме. Къде е казусът - в организацията на работата на Спешната помощ или в тази на лечебните заведения; в мениджмънта на отделенията, на лечебните заведения или на цялото здравеопазване; в подготовката и компетентността на лекарите или в това какъв брой са дефицитни и претоварени; а може би в етиката и рецесията на доверието в здравната система?
Кой е отговорен
Официалната инспекция по единия случай незадълбочено и общо назова отговорните - съвсем всички по веригата . Случаят е този, в който 74-годишния Спас Добрев си отиде от сърдечна непълнота, откакто чака кола за спешна помощ близо час и половина, а по-късно във въпросната най-голяма болница за незабавна медицина в България - " Н. И. Пирогов " - дежурният екип отхвърли да го одобри и прегледа.
Оказа се, че дни преди този момент пък е бил приет в болница в болница " Св. Иван Рилски " за лекуване, само че си е тръгнал по-рано оттова по лично предпочитание и лекарите му са решили, че това няма да го заплаши (констатираното нарушаване е, че не е подписал решение за преустановяване на престоя си на тръгване). Само последната болница, в която бил откаран след отхвърли на " Пирогов " - " Александровска ", не се е провинила и е спазила медицинските стандарти в опита си да го избави, само че за индивида към този момент било прекомерно късно.
Спешна помощ, " Пирогов " и " Св. Иван Рилски " ще получат финансови и административни наказания за грешките си, в това число ще се образуват и административнонаказателни производства против лечебните заведения, разгласи здравният министър Николай Петров. В " Пирогов " дежурните лекари, отказали да прегледат незабавния пациент, към този момент получиха най-строгата вътрешна за болничното заведение глоба незабавно щом се разчу за случая - уволняване.
По втория проблем, въпреки и също да звучи отчайващо, не са открити пропуски. Той е на 67-годишната Петя Илиева, прегледана в " Пирогов " и изписана незабавно с диагноза " болки в кръста ". Била ориентирана към ВМА за консултация с невролог, тъй като тук - в най-голямата болница за незабавна помощ в България - нямало дежурен експерт.
Във ВМА лишило към три часа да одобряват дамата в интензивното поделение и още към пет, до момента в който й слагат точната диагноза - сепсис. На идващия ден умряла. По случая няма инспекция от формалната държавна организация " Медицински одит ", само че вътрешната инспекция на ВМА не сподели пропуски в работата на лекарите, тъй като са направени всички вероятни проучвания и съвещания със експерти в опита да бъде избавена дамата. Просто било късно.
Покрай полемиката от предходната седмица министърът на опазването на здравето и съсловните организации приканиха да не се демонизират лекарите за грешките им. В " Пирогов " сътрудниците на уволнения дежурен екип, отказал да записва възрастния мъж, даже излязоха на митинг в тяхна отбрана с апел да не се прибързва с изводите, преди да излезе резултатът от инспекцията.
Сега, когато резултатът е налице, в него не се конкретизира дали наказателните производства ще са против обособени персони или против цялата болница. Но в това време шефът на лечебното заведение Асен Балтов се отбрани, че лекарските екипи са претрупани и са вероятни неточности, обаче " Ние сме институция, която не може да бъде охулвана по сходен метод, ние сме болница на народа, всеки знае, че когато има проблем, даден човек може да пристигна в " Пирогов " и той да бъде решен ".
Лекарска неточност ли е
В закона няма точна формулировка за лекарската неточност, като се изключи че може да е всяко неспазване на етичните или професионалните правила на медицината. Тези случаи се гледат от комисиите по професионална нравственос на районните колегии на Българския лекарски съюз (или Българския зъболекарски съюз), които могат и да постановат санкции като лишаване на правото за процедура, а други наказания като предизвестия и уволнения могат да се подхващат и от директните ръководители в лечебните заведения.
Чл. 37 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина:
Лекарите и лекарите по дентална медицина носят отговорност за следните нарушавания, позволени при осъществяване на професионалните си отговорности:
1. неспазване на разпоредбите, планувани в кодексите за професионална етика;
2. неспазване на разпоредбите за добра здравна процедура.
Възможните санкции са порицание; санкции в размер една до пет минимални работни заплати - за нарушавания по член 37, т. 1, надлежно в размер от пет до 10 минимални работни заплати - за нарушавания по член 37, т. 2; и най-строгото - изтриване от регистъра на колегията за период от 3 месеца до една година - за нарушавания по член 37, т. 1, надлежно, за период от 6 месеца до две години - за нарушавания по член 37, т. 2.
Когато обаче се заведе дело против лечебно заведение, доктор или експерт по здравни грижи, то е най-често по член 45 или член 49 от Закона за отговорностите и договорите. Справка на профилирания уебсайт за лекарски неточности на адв. Мария Шаркова демонстрира, че за последните 10 години в страната делата за лекарски неточности, по които има постановени правосъдни решения, са общо 238, като от тях висящи към 31 август 2017 година са 45. Няма обособен указател за този вид каузи.
Да се потвърди лекарска неточност и да се стигне до по-сериозно наказване обаче наподобява доста мъчно у нас. Справка от Централната етична комисия на Българския лекарски съюз от предходната година демонстрира, че за последните пет години лекарските права са отнети за период от 3 месеца до 2 години единствено на седмина лекари, и то единствено след решения на съда, а не по самодейност на БЛС, който е в правото си.
Конкретно за незабавната помощ отговорностите на незабавните медици и на дежурните екипи в лечебните заведения, които посрещат колите за спешна помощ с пациенти, са доста в детайли разказани в наредбата на здравното министерство за стандарта по незабавна медицина. Там се показват случаите, в които незабавен пациент може да се транспортира от една болница в друга, само че единствено откакто е оценено положението му и е преценен рискът, и откакто се сформира проект.
Проблемът е, че сега стандартът не работи напълно, тъй като е отчасти спрян и върнат за редактиране от Върховния административен съд. Това съгласно представители на съсловието основава безпорядък в системата на незабавната помощ и незабавните медици не са сигурни по какъв начин да действат.
Дупките в системата
Санкциите може и да изплашен болничните ръководители за известно време, само че надали ще решат който и да е от дълбоките проблеми, скрити зад тези два, а евентуално и други сходни случаи. Освен изчезналия стандарт по незабавна медицина, пробойните в здравната система, довели до гибелта на Спас и Петя, са до болежка известни:
дефицитът на медицински фрагменти
поради всеобщото им овакантяване на Запад
поради ниското възнаграждение в България
и поради неприятните условия на работа с малко екипи и остаряла база
поради неприятното финансово ръководство и задлъжнялост на лечебните заведения
поради несполучливите до момента промени в контрола на обществените средства за здраве
и поради недофинансирания здравен бранш като цяло.
Сигналът за Спас Добрев на 16 септември е бил оценен с код " алено " - най-висока степен на неотложност, и по стандарт колата за спешна помощ е трябвало да се отзове за 8 минути, обаче е стигнала за час и 20 минути. После екипът е стоял дружно с индивида в " Пирогов ", станал е очевидец по какъв начин го отпращат и го е откарал в идната болница. По изчисленията на здравното министерство за София са нужни най-малко 30 незабавни екипа когато и да е на денонощието, единствено че в онази вечер на 16 септември те са били едвам 12. Спешните повиквания за същия ден са били 275, или по 23 случая на екип.
За една седмица се чу за два такива трагични случая, а за общия брой на сходни съдбовни пропуски в цялата страна няма по какъв начин да допускаме. Къде е казусът - в организацията на работата на Спешната помощ или в тази на лечебните заведения; в мениджмънта на отделенията, на лечебните заведения или на цялото здравеопазване; в подготовката и компетентността на лекарите или в това какъв брой са дефицитни и претоварени; а може би в етиката и рецесията на доверието в здравната система?
Кой е отговорен
Официалната инспекция по единия случай незадълбочено и общо назова отговорните - съвсем всички по веригата . Случаят е този, в който 74-годишния Спас Добрев си отиде от сърдечна непълнота, откакто чака кола за спешна помощ близо час и половина, а по-късно във въпросната най-голяма болница за незабавна медицина в България - " Н. И. Пирогов " - дежурният екип отхвърли да го одобри и прегледа.
Оказа се, че дни преди този момент пък е бил приет в болница в болница " Св. Иван Рилски " за лекуване, само че си е тръгнал по-рано оттова по лично предпочитание и лекарите му са решили, че това няма да го заплаши (констатираното нарушаване е, че не е подписал решение за преустановяване на престоя си на тръгване). Само последната болница, в която бил откаран след отхвърли на " Пирогов " - " Александровска ", не се е провинила и е спазила медицинските стандарти в опита си да го избави, само че за индивида към този момент било прекомерно късно.
Спешна помощ, " Пирогов " и " Св. Иван Рилски " ще получат финансови и административни наказания за грешките си, в това число ще се образуват и административнонаказателни производства против лечебните заведения, разгласи здравният министър Николай Петров. В " Пирогов " дежурните лекари, отказали да прегледат незабавния пациент, към този момент получиха най-строгата вътрешна за болничното заведение глоба незабавно щом се разчу за случая - уволняване.
По втория проблем, въпреки и също да звучи отчайващо, не са открити пропуски. Той е на 67-годишната Петя Илиева, прегледана в " Пирогов " и изписана незабавно с диагноза " болки в кръста ". Била ориентирана към ВМА за консултация с невролог, тъй като тук - в най-голямата болница за незабавна помощ в България - нямало дежурен експерт.
Във ВМА лишило към три часа да одобряват дамата в интензивното поделение и още към пет, до момента в който й слагат точната диагноза - сепсис. На идващия ден умряла. По случая няма инспекция от формалната държавна организация " Медицински одит ", само че вътрешната инспекция на ВМА не сподели пропуски в работата на лекарите, тъй като са направени всички вероятни проучвания и съвещания със експерти в опита да бъде избавена дамата. Просто било късно.
Покрай полемиката от предходната седмица министърът на опазването на здравето и съсловните организации приканиха да не се демонизират лекарите за грешките им. В " Пирогов " сътрудниците на уволнения дежурен екип, отказал да записва възрастния мъж, даже излязоха на митинг в тяхна отбрана с апел да не се прибързва с изводите, преди да излезе резултатът от инспекцията.
Сега, когато резултатът е налице, в него не се конкретизира дали наказателните производства ще са против обособени персони или против цялата болница. Но в това време шефът на лечебното заведение Асен Балтов се отбрани, че лекарските екипи са претрупани и са вероятни неточности, обаче " Ние сме институция, която не може да бъде охулвана по сходен метод, ние сме болница на народа, всеки знае, че когато има проблем, даден човек може да пристигна в " Пирогов " и той да бъде решен ".
Лекарска неточност ли е
В закона няма точна формулировка за лекарската неточност, като се изключи че може да е всяко неспазване на етичните или професионалните правила на медицината. Тези случаи се гледат от комисиите по професионална нравственос на районните колегии на Българския лекарски съюз (или Българския зъболекарски съюз), които могат и да постановат санкции като лишаване на правото за процедура, а други наказания като предизвестия и уволнения могат да се подхващат и от директните ръководители в лечебните заведения.
Чл. 37 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина:
Лекарите и лекарите по дентална медицина носят отговорност за следните нарушавания, позволени при осъществяване на професионалните си отговорности:
1. неспазване на разпоредбите, планувани в кодексите за професионална етика;
2. неспазване на разпоредбите за добра здравна процедура.
Възможните санкции са порицание; санкции в размер една до пет минимални работни заплати - за нарушавания по член 37, т. 1, надлежно в размер от пет до 10 минимални работни заплати - за нарушавания по член 37, т. 2; и най-строгото - изтриване от регистъра на колегията за период от 3 месеца до една година - за нарушавания по член 37, т. 1, надлежно, за период от 6 месеца до две години - за нарушавания по член 37, т. 2.
Когато обаче се заведе дело против лечебно заведение, доктор или експерт по здравни грижи, то е най-често по член 45 или член 49 от Закона за отговорностите и договорите. Справка на профилирания уебсайт за лекарски неточности на адв. Мария Шаркова демонстрира, че за последните 10 години в страната делата за лекарски неточности, по които има постановени правосъдни решения, са общо 238, като от тях висящи към 31 август 2017 година са 45. Няма обособен указател за този вид каузи.
Да се потвърди лекарска неточност и да се стигне до по-сериозно наказване обаче наподобява доста мъчно у нас. Справка от Централната етична комисия на Българския лекарски съюз от предходната година демонстрира, че за последните пет години лекарските права са отнети за период от 3 месеца до 2 години единствено на седмина лекари, и то единствено след решения на съда, а не по самодейност на БЛС, който е в правото си.
Конкретно за незабавната помощ отговорностите на незабавните медици и на дежурните екипи в лечебните заведения, които посрещат колите за спешна помощ с пациенти, са доста в детайли разказани в наредбата на здравното министерство за стандарта по незабавна медицина. Там се показват случаите, в които незабавен пациент може да се транспортира от една болница в друга, само че единствено откакто е оценено положението му и е преценен рискът, и откакто се сформира проект.
Проблемът е, че сега стандартът не работи напълно, тъй като е отчасти спрян и върнат за редактиране от Върховния административен съд. Това съгласно представители на съсловието основава безпорядък в системата на незабавната помощ и незабавните медици не са сигурни по какъв начин да действат.
Дупките в системата
Санкциите може и да изплашен болничните ръководители за известно време, само че надали ще решат който и да е от дълбоките проблеми, скрити зад тези два, а евентуално и други сходни случаи. Освен изчезналия стандарт по незабавна медицина, пробойните в здравната система, довели до гибелта на Спас и Петя, са до болежка известни:
дефицитът на медицински фрагменти
поради всеобщото им овакантяване на Запад
поради ниското възнаграждение в България
и поради неприятните условия на работа с малко екипи и остаряла база
поради неприятното финансово ръководство и задлъжнялост на лечебните заведения
поради несполучливите до момента промени в контрола на обществените средства за здраве
и поради недофинансирания здравен бранш като цяло.
Сигналът за Спас Добрев на 16 септември е бил оценен с код " алено " - най-висока степен на неотложност, и по стандарт колата за спешна помощ е трябвало да се отзове за 8 минути, обаче е стигнала за час и 20 минути. После екипът е стоял дружно с индивида в " Пирогов ", станал е очевидец по какъв начин го отпращат и го е откарал в идната болница. По изчисленията на здравното министерство за София са нужни най-малко 30 незабавни екипа когато и да е на денонощието, единствено че в онази вечер на 16 септември те са били едвам 12. Спешните повиквания за същия ден са били 275, или по 23 случая на екип.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ