Хиляди се молят на Кръстова гора за изцеление, 76-годишна жена разказа за чудодейната сила
Хора идвайте на това богословено място, с цел да получавате от Господ това, което желаете, прикани тя
Хиляди богомолците от цялата страна останаха през цялата нощ под намерено небе на Кръстова гора с вяра за излекуване, а пред Нова телевизия 76-годишна жена описа за чудодейната мощ, която усеща на това свято място.
Днес Православната черква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, именуван още Гроздоберник, се отбелязва и началото на есента.
„ Вярва се, че на този ден всички молебствия биват чути, тъй като в нощта против 14 септември Господ слиза на Земята и извършва всяко откровено предпочитание. С тази вяра и в търсене на избавление и излекуване хиляди българи се качват до манастира „ Света Троица “ в Кръстова гора “, сподели водещата на „ Здравей, България “ Мира Иванова.
Мястото носи името поради легендата, че тук преди епохи е заровена парченце от самия кръст Господен, прибавя сътрудника й Виктор Николаев.
Точно в среднощ бе отслужена и архиерейската света литургия. По традиция богомолците останаха през цялата нощ под намерено небе с вяра за излекуване.
Счита се, че на днешният ден небето се отваря и молбите за здраве се сбъдват, сподели пък репортерът Жоро Манев.
Край 12-те параклиса на 12-те апостола са разпънати палатки, прибавя той.
„ Идвам тук от 16 години тъй като мястото е богословено. Зареждам се с сила “, споделя Живка.
„ Аз съм на 76 години. Тук като се заредя, няма болежка, няма лекарство. Чувствам мощ, която не мога да опиша. Дъжд ли вали, студено ли е няма значение – на мен нищо ми няма. Хора идвайте, с цел да получавате това, което желаете. Господ дава на този, каквото желае и има вяра “, сподели още тя.
Празникът е открит във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата черква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики кралица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.
Именно на този ден се има вяра, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята споделя, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска активност се изразявала в необятна щедрост на бедните и в изграждане на доста храмове. Царица Елена в чест на успеха на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския рид Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато почнали да копаят основите, разкрили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста доста си приличали и кой е на Христа не могли да дефинират. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на починалия юноша. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало знамение: мъртвецът оживял и се изправил. Това знамение зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те почнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали кралица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказване станал средство за избавление. Кръстът станал знак и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото заболели потърсели Божията благосклонност, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три елементи: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христово кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националния бит този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.
Имен ден честват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
Хиляди богомолците от цялата страна останаха през цялата нощ под намерено небе на Кръстова гора с вяра за излекуване, а пред Нова телевизия 76-годишна жена описа за чудодейната мощ, която усеща на това свято място.
Днес Православната черква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, именуван още Гроздоберник, се отбелязва и началото на есента.
„ Вярва се, че на този ден всички молебствия биват чути, тъй като в нощта против 14 септември Господ слиза на Земята и извършва всяко откровено предпочитание. С тази вяра и в търсене на избавление и излекуване хиляди българи се качват до манастира „ Света Троица “ в Кръстова гора “, сподели водещата на „ Здравей, България “ Мира Иванова.
Мястото носи името поради легендата, че тук преди епохи е заровена парченце от самия кръст Господен, прибавя сътрудника й Виктор Николаев.
Точно в среднощ бе отслужена и архиерейската света литургия. По традиция богомолците останаха през цялата нощ под намерено небе с вяра за излекуване.
Счита се, че на днешният ден небето се отваря и молбите за здраве се сбъдват, сподели пък репортерът Жоро Манев.
Край 12-те параклиса на 12-те апостола са разпънати палатки, прибавя той.
„ Идвам тук от 16 години тъй като мястото е богословено. Зареждам се с сила “, споделя Живка.
„ Аз съм на 76 години. Тук като се заредя, няма болежка, няма лекарство. Чувствам мощ, която не мога да опиша. Дъжд ли вали, студено ли е няма значение – на мен нищо ми няма. Хора идвайте, с цел да получавате това, което желаете. Господ дава на този, каквото желае и има вяра “, сподели още тя.
Празникът е открит във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата черква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики кралица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.
Именно на този ден се има вяра, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята споделя, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска активност се изразявала в необятна щедрост на бедните и в изграждане на доста храмове. Царица Елена в чест на успеха на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския рид Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато почнали да копаят основите, разкрили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста доста си приличали и кой е на Христа не могли да дефинират. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на починалия юноша. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало знамение: мъртвецът оживял и се изправил. Това знамение зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те почнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали кралица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказване станал средство за избавление. Кръстът станал знак и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото заболели потърсели Божията благосклонност, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три елементи: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христово кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националния бит този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.
Имен ден честват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ