Следи от нов човешки вид в древни зъби на 2,8 млн. години
Homo erectus, Australopithecus sediba и Paranthropus robustus са съжителствали преди 2 милиона години
Внимателно проучване на 13 зъба, открити в изследователската зона Леди-Герару, на възраст от 2,6 до 2,8 милиона години, прибавя нови фрагменти от доказателства към все по-сложната история на човешкия генезис и евентуално разкрива напълно нов тип, съгласно проучване, оповестено в списанието Nature.
Човешката еволюция от дълго време се пресъздава като елементарна линейна времева линия, нещо като еволюционна щафета, в която един тип еволюира в различен, от маймуни до модерни хора.
Новите находки удостоверяват, че еволюцията на индивида е по-скоро като безизходен шубрак. Различни типове и разнообразни клони от родословното дърво на хоминидите се преплитат във времето и пространството. Три по-малки зъба, съгласно откривателите, са от групата, към която принадлежат актуалните хора, Homo, и датират от преди 2,6 и 2,8 милиона години. Те са открити в Леди-Герару през 2015 и 2018 година По-големите зъби са принадлежали на родственици на Люси – австралопитек, чиято известна находка в Етиопия преди 50 години промени актуалното схващане за произхода на индивида, написа The Washington Post.
Вече външни откриватели разискват идващите стъпки и дали са съгласни, че зъбите, открити от екипа на Рийд, съставляват нов тип австралопитек. Проучването беше подкрепено от Националната научна фондация. Поради несигурността към федералното финансиране, Рийд към момента не е сигурен дали ще получи финансиране за идната година.
In ancient teeth, clues of human evolution — and perhaps a new species
— Washington Post Photo (@WashPostPhoto)
От години палеоантрополозите събират доказателства за разнообразния свят на хоминидите – групата, която включва актуалните хора и нашите близки предшественици.
В Кения непокътнати отпечатъци на стъпки на възраст 1,5 милиона години демонстрират, че Homo erectus и различен клон от родословното дърво на хоминидите, Paranthropus boisei, са вървели по крайбрежията на езеро в границите на няколко часа или дни един от различен.
В и към пещера в Южна Африка, фосили разкриват, че Homo erectus, Australopithecus sediba и Paranthropus robustus са съжителствали преди 2 милиона години.
Сега, в Източна Африка, на обекти в изследователската зона Леди-Герару, сбирка от антични зъби демонстрира, че Homo и Australopithecus са съжителствали на още едно място. Но дали са взаимодействали между тях? Дали са се кръстосали?
Джон Хокс, палеоантрополог от Университета на Уисконсин в Мадисън, който не е взел участие в работата, сподели, че находката е вълнуваща, тъй като отваря прозорец към сериозен и тайнствен интервал от еволюцията на индивида сред 2,5 и 3 милиона години. Той сподели, че с неспокойствие чака публикуването на работата, само че означи, че такива находки повдигат толкоз въпроси, колкото и отговори.
„ Видът доказателства, които Леди-Герару дава, обгръщат стотици хиляди години и евентуално стотици квадратни километри “, сподели Хокс. „ Когато няколко неща се оповестяват дружно по този метод, поражда предизвикването да се интерпретира какво тъкмо ни споделят тези доказателства. “
Клеман Заноли, палеоантрополог от Университета в Бордо, съобщи в имейл, че към момента не е уверен, че зъбите са от нов тип австралопитек, и ще бъде внимателен в приписването на по-малките зъби на Homo. По-новите техники, които употребяват компютърна томография, разрешават на учените да учат вътрешната конструкция на зъбите и да изградят по-солидна теза.
Когато преди половин век беше открита известната фосилна находка Луси, тя беше разпространявана като „ изчезналата частица “ сред маймуните и хората. Тогава еволюцията на индивида изглеждаше по-проста. Днес дървото на човешката еволюция е цялостно с типове, които може да са били директни предшественици, далечни братовчеди или странични клони, които са измрели.
Ако не друго, науката за човешката еволюция се трансформира в още по-голяма мистерия, защото стана ясно, че в миналото по планетата са ходели доста хоминиди, които от време на време са взаимодействали между тях. Тъй като белезите на човешката иновативност – като потреблението на каменни принадлежности и разфасоването на месо – се оказаха общи за хоминидните предшественици, въпросът по какъв начин и за какво единствено хората са съумели, стана още по-загадъчен.
Зерай Алемсегед, палеоантрополог и професор в Чикагския университет, сподели, че съгласно него е допустимо зъбите на австралопите, разказани в публикацията, да не са от нов тип, а да са доказателство, че типът на Луси е траял да съществува. Australopithecus afarensis се смяташе, че е липсващ преди към 2,95 милиона години от Източна Африка.
Един модел за схващане на човешката еволюция е концепцията, наречена „ зараждаща се кладогенеза “. В този модел типовете не се трансформират последователно в идващия тип и не изчезват. Те дават начало на разнообразни типове в разнообразни времена и на разнообразни места, а предците им могат да останат и да живеят дружно с тях. Видът на Луси може да е бил един от тези дългоживеещи типове, а зъбите са едно ново доказателство, което би трябвало да се вземе под внимание.
Внимателно проучване на 13 зъба, открити в изследователската зона Леди-Герару, на възраст от 2,6 до 2,8 милиона години, прибавя нови фрагменти от доказателства към все по-сложната история на човешкия генезис и евентуално разкрива напълно нов тип, съгласно проучване, оповестено в списанието Nature.
Човешката еволюция от дълго време се пресъздава като елементарна линейна времева линия, нещо като еволюционна щафета, в която един тип еволюира в различен, от маймуни до модерни хора.
Новите находки удостоверяват, че еволюцията на индивида е по-скоро като безизходен шубрак. Различни типове и разнообразни клони от родословното дърво на хоминидите се преплитат във времето и пространството. Три по-малки зъба, съгласно откривателите, са от групата, към която принадлежат актуалните хора, Homo, и датират от преди 2,6 и 2,8 милиона години. Те са открити в Леди-Герару през 2015 и 2018 година По-големите зъби са принадлежали на родственици на Люси – австралопитек, чиято известна находка в Етиопия преди 50 години промени актуалното схващане за произхода на индивида, написа The Washington Post.
Вече външни откриватели разискват идващите стъпки и дали са съгласни, че зъбите, открити от екипа на Рийд, съставляват нов тип австралопитек. Проучването беше подкрепено от Националната научна фондация. Поради несигурността към федералното финансиране, Рийд към момента не е сигурен дали ще получи финансиране за идната година.
In ancient teeth, clues of human evolution — and perhaps a new species
— Washington Post Photo (@WashPostPhoto)
От години палеоантрополозите събират доказателства за разнообразния свят на хоминидите – групата, която включва актуалните хора и нашите близки предшественици.
В Кения непокътнати отпечатъци на стъпки на възраст 1,5 милиона години демонстрират, че Homo erectus и различен клон от родословното дърво на хоминидите, Paranthropus boisei, са вървели по крайбрежията на езеро в границите на няколко часа или дни един от различен.
В и към пещера в Южна Африка, фосили разкриват, че Homo erectus, Australopithecus sediba и Paranthropus robustus са съжителствали преди 2 милиона години.
Сега, в Източна Африка, на обекти в изследователската зона Леди-Герару, сбирка от антични зъби демонстрира, че Homo и Australopithecus са съжителствали на още едно място. Но дали са взаимодействали между тях? Дали са се кръстосали?
Джон Хокс, палеоантрополог от Университета на Уисконсин в Мадисън, който не е взел участие в работата, сподели, че находката е вълнуваща, тъй като отваря прозорец към сериозен и тайнствен интервал от еволюцията на индивида сред 2,5 и 3 милиона години. Той сподели, че с неспокойствие чака публикуването на работата, само че означи, че такива находки повдигат толкоз въпроси, колкото и отговори.
„ Видът доказателства, които Леди-Герару дава, обгръщат стотици хиляди години и евентуално стотици квадратни километри “, сподели Хокс. „ Когато няколко неща се оповестяват дружно по този метод, поражда предизвикването да се интерпретира какво тъкмо ни споделят тези доказателства. “
Клеман Заноли, палеоантрополог от Университета в Бордо, съобщи в имейл, че към момента не е уверен, че зъбите са от нов тип австралопитек, и ще бъде внимателен в приписването на по-малките зъби на Homo. По-новите техники, които употребяват компютърна томография, разрешават на учените да учат вътрешната конструкция на зъбите и да изградят по-солидна теза.
Когато преди половин век беше открита известната фосилна находка Луси, тя беше разпространявана като „ изчезналата частица “ сред маймуните и хората. Тогава еволюцията на индивида изглеждаше по-проста. Днес дървото на човешката еволюция е цялостно с типове, които може да са били директни предшественици, далечни братовчеди или странични клони, които са измрели.
Ако не друго, науката за човешката еволюция се трансформира в още по-голяма мистерия, защото стана ясно, че в миналото по планетата са ходели доста хоминиди, които от време на време са взаимодействали между тях. Тъй като белезите на човешката иновативност – като потреблението на каменни принадлежности и разфасоването на месо – се оказаха общи за хоминидните предшественици, въпросът по какъв начин и за какво единствено хората са съумели, стана още по-загадъчен.
Зерай Алемсегед, палеоантрополог и професор в Чикагския университет, сподели, че съгласно него е допустимо зъбите на австралопите, разказани в публикацията, да не са от нов тип, а да са доказателство, че типът на Луси е траял да съществува. Australopithecus afarensis се смяташе, че е липсващ преди към 2,95 милиона години от Източна Африка.
Един модел за схващане на човешката еволюция е концепцията, наречена „ зараждаща се кладогенеза “. В този модел типовете не се трансформират последователно в идващия тип и не изчезват. Те дават начало на разнообразни типове в разнообразни времена и на разнообразни места, а предците им могат да останат и да живеят дружно с тях. Видът на Луси може да е бил един от тези дългоживеещи типове, а зъбите са едно ново доказателство, което би трябвало да се вземе под внимание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ